Депутат трябва да опише имотното си състояние в декларация. Той се познава с член на антикорупционната комисия, който отговаря за регистрирането на имуществените декларации на хората от високите етажи на властта. Затова отива в кабинета му и го моли да му помогне с попълването на документа.
На пръв поглед този сюжет може да изглежда като дребна услуга, типична за държавните среди. Ситуацията обаче става по-различна, ако депутатът точно тогава се проверява за пране на пари. И ако използва посещението си в комисията, за да потърси сметка от агентите, които са го разпитвали.
Такъв е случаят с Лъчезар Иванов от ГЕРБ. През лятото Специализираната прокуратура започна да го разследва за пране на пари. Дотук се стигна след проверка на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) по повод голямата печалба на депутата от продажба на акции, за която Свободна Европа писа.
Какво проверяваше КПКОНПИ
Иванов е извършвал консултантска дейност за американска компания, която разработва лекарствени продукти. Вместо възнаграждение в пари, той е получавал акции на дружеството.
Няколко години по-късно той продава част от акциите си на борсата и печели 1.6 млн. долара. Тогава става обект на интерес от страна на ДАНС, която след това сезира КПКОНПИ. Според самия Иванов в сделките с акциите му няма нищо нередно и той е декларирал печалбата от тях през 2021 г.
„През 2018 г. съм получил акциите, които, не знам доколко знаете, се блокират, когато ги получиш – в смисъл, когато подпишеш договора, не ги реализираш веднага на финансовите пазари“, коментира Иванов пред Свободна Европа, допълвайки, че това е причината да не ги посочи в имуществената си декларация за съответната година.
Те не фигурират и в декларираното от него имущество за 2019 и 2020 г., но той твърди, че е отчел печалбата от тях, заедно с останалите му дялове от компанията, на два пъти – в края на мандата на 44-ото, както и при влизането си в 45-ото Народно събрание (НС) през пролетта на 2021 г.
Какво прави Иванов в комисията
В рамките на проверката агенти на комисията няколко пъти се срещат с Иванов, за да получат обяснения. След една от тези срещи обаче агентите се оказват изненадани. Те заварват депутата на втория етаж в сградата на самата комисия, където са кабинетите на председателя ѝ Сотир Цацаров и останалите ѝ четирима членове, които се избират от парламента.
Иванов е там заедно със Силвия Къдрева, в чийто ресор попада дирекция „Публичен регистър“. С други думи – тя е човекът в КПКОНПИ, който отговаря за публикуването на имуществените декларации на висшите представители на държавата.
Всичко това става ясно от писмено предложение на Цацаров до останалите членове на комисията, с което Свободна Европа разполага. С него той иска от колегите си да вземат решение, с което да забранят на представители на КПКОНПИ да дават консултации и съвети при попълване на декларации от хора, заемащи публични постове.
От предложението на Цацаров се разбира, че това се е превърнало в обичайна практика, като „особено чести са случаите, в които такава помощ, включително и с пряко попълване на декларации на място в сградата на комисията, се извършва с участието на ресорния за дирекция „Публичен регистър“ член на КПКОНПИ“.
„Критични реплики“
При едно такова посещение при Къдрева на 11 август миналата година Иванов се засича в коридора с агентите, които предишния ден са му снемали обяснения по проверката за пране на пари срещу него.
„При срещата Иванов е отправил към служителите критични реплики по повод осъществено преди това снемане на обяснения от него в хода на проверка, извършвана от дирекцията. Пребиваването му на етажа е било необяснимо за агентите, работили по тази проверка, като всъщност то се дължи на посещение в кабинета на г-жа Силвия Къдрева и непосредствено след това – подаване на декларация за имущество и интереси“, посочва Цацаров в писменото предложение до колегите си.
Според него по този начин Иванов е демонстрирал пред агентите „безнаказаност и близки контакти с член на комисията“, а Къдрева е нарушила текста от Закона за КПКОНПИ, който я задължава да пази „политически неутралитет“.
„Особено укорими са случаите, в които такава помощ се оказва на лица, заемащи висши публични длъжности, които едновременно с това са обект на проверка за корупционни действия“, допълва Цацаров.
Двоен аршин
Макар този случай да е от лятото, до момента дой не е разгласяван официално от ръководството на антикорупционната комисия. Самият Цацаров обаче е реагирал по съвсем различен начин в подобна ситуация, докато беше главен прокурор.
През лятото на 2017 г. ръководената тогава от него прокуратура съобщи, че предлага на ДАНС да лиши от секретен достъп бившия зам.-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев. Като причина за това беше посочено, че той е съветвал обвиняеми как да подават молби до бюрото, за да разберат дали са били подслушвани.
Тогава ДАНС веднага изпълни волята на държавното обвинение, въпреки че голяма част от твърденията на разследващите бяха опровергани. Последва и отказ на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) да отмени решението на агенцията. В крайна сметка Върховният административен съд окончателно потвърди, че секретният достъп на Гатев правилно е бил отнет от ДАНС, като мотивите на ДКСИ съда останаха тайна за обществото.
Въпреки че в случая със Силвия Къдрева също става въпрос за контакт с разследван, когото тя е консултирала как да си подаде имуществената декларация, по неофициална информация на Свободна Европа Цацаров не е предложил секретният ѝ достъп да бъде отнет.