Освен че водата е жизнено важна за човека, тя носи и своите лечебни свойства.
Пиенето на около 1 литър богата на силиций минерална вода всеки ден може да ускори премахването на токсичния алуминий от тялото чрез бъбреците, показват последните изследвания. Третият, след кислорода и силиция, най-често срещан метал в околната среда, масово се използва при производството на продукти и домакински пособия, с които имаме досег ежедневно.
По данни на Центъра за контрол на заболяванията на САЩ, средностатистическият възрастен приема с храната си около 7-9 мг алуминий дневно. Само около 1% от сребристо белия метал, който поглъщаме през устата, се абсорбира в тялото – останалата част се изхвърля извън него от храносмилателния тракт, при условие, че той функционира добре. Доказано е, че хроничното въздействие на алуминия е фактор при много неврологични заболявания, включително деменция, аутизъм, Алцхаймер и болестта на Паркинсон.
Минералната вода, богата на метасилициева киселина, може да спомогне за извеждането на токсините от тялото и да подобри общото ни здравословно състояние. Всяка минерална вода има специфичен състав и компоненти, които взаимно се допълват, за да създадат уникалния й вкус.
„Силицият е структурен елемент, който е отговорен за метаболитните процеси в тялото. Той има уникалната способност да улавя и извежда от организма вредните вещества, а също така спомага за здравината и еластичността на тъканите, мозъчните функции и състоянието на нервната система. Силицият играе също така важна роля за поддържането на силен имунитет“, коментира д-р Владислав Младенов, уролог в УМБАЛ „Александровска“ в София.
Натуралната минерална вода е естествено богата на важни за тялото елементи. Редовният й прием елиминира нуждата от прием на допълнителни таблетки и витамини, тъй като важните за организма соли и минерали могат да се набавят чрез водата.
За разлика от другите видове води, като например трапезната или дестилираната, минералната води носи добавена стойност. Тя е богата на полезни соли и минерали, а също така спомага за поддържането на алкалния баланс в тялото, за правилното функциониране на отделителната и храносмислателната система.
Минерална вода може да се използва както за външно приложение (чрез бани, вани, душове) при хидротерапията и водолечението, така и за инхалации или промивки при заболявания на носоглътката и горните дихателни пътища, и други подобни цели.
Класификацията на минералната вода зависи от нейното предназначение, както и от минерализацията ѝ. Също така може да бъде разделена на натурална минерална вода за пиене, минерална вода за външно приложение или други. Обикновено минералната вода, предназначена за консумация, се бутилира директно от източника.
Общият годишен обем на запасите на минерални води в България, които могат да се използват, е 109 млн.куб. м, но от тях само половината се използва за различни, главно стопански цели.
Лечебните качества на българската минерални води са били познати още в дълбока древност. Край минералните извори са изграждани балнеолечебници и цели селища. Например, Хисаря (крепост) е Древната Аугуста, Кюстендил – Пауталия, Акве Калиде (по-късно Термополис, днес Бургаски минерални бани), Сапарева баня – Германея, Сливенски минарални бани – Тонзос, София – Улпия Сердика.
В страната има общо над 225 находища на минерални извори с общ дебит над 5000 л/секунда. В Южна България те са 148, а в Северна – 77. В южната част на страната преобладават естествените находища, а на север от Стара планина – чрез сондаж.
В страната преобладават находищата с температура от 37 до 50 °C. В Северна България повече са студените, а в Южна България – топлите и горещите (хипертермалните) води, които са разположени предимно в долината на Струма, Места, северното подножие на Западните Родопи. Най-горещият минерален извор в страната е при Сапарева баня (103 °C – пренагрята вода). С по-ниска температура се отличават изворните минерални води в Северната част на България, при които максималната температура е измерена при находището във Вършец – 38 °C. Много горещи (50-90 °C) са находищата на минерални води във Велинград, Кюстендилско, Добнобанската котловина и Беденските бани (Девин).
Около 70% от минералните води в България са слабоминерализирани.