Над 40 държави са проявили интерес да се присъединят към БРИКС
Разширяването на блока БРИКС, чието обсъждане предстои на срещата на върха тази седмица, привлече пъстър екип от кандидати – от Иран до Аржентина, които са обединени от едно: желанието да изравнят силите на игралното поле, на което всичко е срещу тях по мнението на мнозина.
Списъкът с оплакванията е дълъг. Злоупотреба с търговските практики. Режими на наказателни санкции. Общоприето подминаване на нуждите от развитие на по-бедните страни. Доминацията на богатия Запад в международните организации – като ООН например, Международния валутен фонд или Световната банка.
Въпреки че конкретни резултати липсват, на фона на широко простиращото се недоволство от доминиращия световен ред отклик получи намерението на настоящите членове на блока БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка (името е абревиатура от първите букви на държавите на латиница – б. ред.), да превърнат организацията в лидер на „Глобалния юг“.
Над 40 държави са проявили интерес да се присъединят към БРИКС, обявиха представители на Република Южна Африка (РЮА), която е домакин на срещата на върха от утре до четвъртък. Почти двайсет от тях са подали официално молби да бъдат приети.
„Обективната необходимост от организации като БРИКС никога не е била по-голяма“, казва бившият министър на търговията на РЮА Роб Дейвис, който помогна за влизането на страната си в блока.
„Многостранните организации не са места, от които ние можем да очакваме приемлив резултат, който да сближи всички“, отбелязва той.
Наблюдателите обаче посочват незадоволителните резултати като знак, който не е добър за перспективите пред БРИКС по отношение на надеждите на евентуалните нови членове. Макар и в страните от БРИКС да живеят около 40 процента от населението на света и те да разполагат с една четвърт от глобалния брутен вътрешен продукт, амбициите на блока да се превърне в световен политически и икономически играч от доста време насам биват осуетявани от вътрешни разделения и липса на последователни възгледи.
Някога процъфтяващите икономики на държавите в блока, най-вече на световната сила от тежка категория Китай, забавят темповете си. Русия е изправена пред изолация заради войната с Украйна. Поради издадена международна заповед за арест (от Международния наказателен съд в Хага – бел. ред.) президентът на Русия Владимир Путин няма да пътува за Йоханесбург, а ще вземе участие в срещата на върха с видеоконферентна връзка.
„Страните кандидатки може би имат прекалено завишени очаквания за това какво на практика ще им донесе членството в блока“, отбелязва Стивън Грузд от южноафриканския Институт за международни отношения.
Недоволството на развиващия се свят
Въпреки че от БРИКС не са направили обществено достояние какъвто и да е списък с кандидати, много държави публично заявиха интереса си. Иран и Венецуела, прокудени от света с наказателни санкции, се стремят да намалят степента на своята изолация и се надяват блокът да облекчи страданието на техните осакатени икономики.
„Всякакви рамкови проекти за интеграция на глобално ниво не виждат бял свят заради хегемона САЩ, който налага визията си“, заявява за Ройтерс Рамон Лобо, бивш финансов министър и управител на централната банка на Венецуела.
От друга страна, според анализаторите страните от Залива в лицето на Саудитска Арабия и ОАЕ виждат БРИКС като средство за достигане до по-значима роля в структурите на международните организации. Африканските кандидати Етиопия и Нигерия са привлечени от поетия ангажимент на блока за прокарването на реформи в ООН, които биха дали по-чуваем глас на континента пред света. Други държави искат промени в Световната търговска организация, в Международния валутен фонд и в Световната банка.
„Аржентина отправя настоятелни призиви за преструктуриране на международната финансова постройка“, казва представител на аржентинското правителство, участващ в преговорите за приемане на страната в БРИКС, когото Ройтерс цитира, без да назовава.
„Много приказки, по-малко действия“
Изложените дотук официални становища на БРИКС вече отразяват много подобни тревоги. В контекста на намерението на блока да се превърне в противовес на Запада и особено в момента, в който напрежението между Китай и САЩ нараства, а Русия е в немилост заради нашествието си в Украйна, разширяването на организацията може да даде по-голяма тежест на посланието ѝ за глобални реформи. В навечерието на срещата на върха в Йоханесбург обаче под светлината на прожекторите са недостатъците на блока.
Като се има предвид, че на форума се очаква лидерите на страните в БРИКС да обсъждат рамката по приемане на нови членове и се знае, че Китай и Русия нямат търпение да разширят организацията, други основателки на блока като Бразилия са притеснени от ускоряването на този процес.
А междувременно осезаемите ползи от членството в БРИКС намаляват. Най-същественото постижение на блока – Новата банка за развитие, или просто „банката на БРИКС“, вече забави темповете на отпускане на кредити, допълнително затруднена от наложените световни санкции на една от страните основателки на организацията – Русия.
На свой ред малките страни, които се надяват на икономическо съживяване покрай членството си в БРИКС, могат да се взрат в опита на Южна Африка. В интерес на истината търговията на тази държава в рамките на БРИКС бележи стабилен растеж от момента на присъединяване към блока според данните на южноафриканската Корпорация за индустриално развитие. Този растеж обаче се дължи в голямата си част на внос от Китай, а блокът все още заема само една пета от двупосочната търговия на Южна Африка. Към миналата година Бразилия и Русия, взети заедно, съставят едва 0,6% от износа на РЮА. Търговският дефицит на Южна Африка по отношение на партньорите ѝ в БРИКС скочи четирикратно – в сравнение с 2010 г. – до 14,9 милиарда щатски долара.
Подобни финансови резултати би трябвало да накарат страните кандидатки за членство в БРИКС малко да се поспрат, отбелязва Стивън Грузд.
„Трудно е да се намери нещо реално, което БРИКС е постигнала. Приказки много. Далеч по-малко действия“, казва той.
Източник: БТА