Николай Денков е типичен представител на тази политическа порода
Те са най-опасните. Дълбаят като китайска капка не за добруването на отечеството, а за собственото си благоденствие
Мушморок е крайно интересна дума в българския език. Не е чуждица, а рожба на народния поетически гений. Първи я дефинира Найден Геров през 1899 година: „Человек, който крие что прави и что мисли, покрит; скритний.“
В сегашните речници срещаме мушморока като „Скрит, потаен, дребен човек. Привидно скромен, но пробивен, който се завира навсякъде.“
По правило мушморокът е провинциалист, дошъл да превзема столицата. И чрез нея да сложи ръка на цялата държава.
Мушморокът е нисичък и слабоват, не прави впечатление сред масите. Задължително носи очила с голям диоптър, през които гледа околните без да ги вижда. Съзерцава само себе си в огледалото със завишен нарцисизъм.
Тази политическа порода е най-опасната. Дълбае като китайска капка не за добруването на отечеството, а за собственото си благоденствие. В многострадалната ни история са ни управлявали плеяда мушмороци. Винаги са катастрофирали като пияни шофьори.
Сега на сцената е Николай Денков, типичен представител на класическия мушморок. Дребничък, със ръст под средния, неговата осанка излъчва лъжовна скромност. Очилата му са с платинени рамки и феноменална оптика. От джуже го правят гигант пред огледалото.
Каква е вълнуващата биография на този народен водач
Николай Денков е роден през 1962 г. в Стара Загора. „Дай на птицата небе, за да полети!“, казвали древните. Най-високото място в старозагорското землище е Чадър могила. Стърчи едва петдесет метра и от нея Денков не може да разпери крила. Купува си билет за София, където завършва Националната природо-математическа гимназия. Това е началото на неговия възход.
През 1987 г. Денков се дипломира като магистър във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Десетилетие по-късно е доцент, а от 2008 г. професор по физикохимия в университета. После до 2015 г. ръководи катедрата „Инженерна химия“ заедно с магистърската програма „Дисперсни системи в химичните технологии“. Благодарение на нея нашата химическа наука се издигна до нивото на виетнамската.
Денков е автор на две дисертации: „Междучастичкови взаимодействия и агрегиране в колоидни системи“ и „Течни филми в присъствие на колоидни частици – стабилност и образуване на подредени структури“. Понеже са фундаментални, никой от колегите му не разбра за какво става дума. Далеч по-достъпна за нормалния разум беше дисертацията на Йоло Денев „В чудния свят на прекрасното“.
Денков прозря, че само с „дисперсни системи“, „междучастичкови взаимодействия“ и „течни филми“ не се става велик. Той беше дошъл от Чадър могила в полите на Витоша да превзема България. По мушмороковски Денков се мушна в работни групи към Министерството на образованието и науката. Катедрата там беше висока и се надигаше на пръсти да си покаже физиономията. Ораторстваше с ювеналовски патос, който от време на време преливаше в комсомолски ентусиазъм.
Бойко Борисов оцени неговите усилия
В кадровата политика Борисов е златотърсач, който отсява златните зрънца от чакъла. През 2014 г. назначи Денков за заместник-министър на образованието и науката. Той едвам изтрая да е само заместник до ноември 2016 г., когато правителството на Борисов падна.
Денков веднага се преориентира на президентска вълна. Румен Радев видя в него не просто златно зрънце, а къс самородно злато. Повиши го в служебен министър на образованието и науката. Междувременно Денков закарфичи на ревера си званието „академик“. След церемонията пусна заповед по гарнизона пред името му задължително да стои сакралното „акад.“
В зоологията не са регистрирани мушмороци, има хамелеони. Мушморокът е креатура на хомо сапиенс, която обаче кореспонтира с хамелеона. Николай Денков няколко пъти си сменя окраската. Последната промяна се случи като влезе в стройните редици на “Продължаваме промяната“.
На 13 декември 2021 г. със 134 гласа „за“ и 104 „против“ Денков пак стана министър на образованието и науката. В кабинета на Кирил Петков, който също гравитира около мушмороците. Макар че е по-строен и без очила, гледа света през контактни лещи. Една почитателка го портретува така:
Хлапак красив
със поглед дяволит.
Политик е талантлив
и оратор даровит.
Мушморокът, както сочи Найден Геров, е „человек, който крие что прави и что мисли“. Денков е малко нестандартен, не крие какво прави, но изобщо не мисли.
В главата му се въртят само парични знаци
По тази икономическа причина през 2022 г. облече депутатски одежди и Промяната го предложи за министър-председател. И ето, че от парламентарните подмоли изпълзя пословичната нашенска завист. „Ако има гений на завистта, той непременно е българин!“, пророкуваше Елин Пелин. Възходът на Денков озлоби некадърниците, не събра мнозинство за високия пост.
Мушмороците обаче никога не се предават. Изплезят ли език като хамелеона, с животинско търпение чакат мухата да кацне на него. Това се случи тази година, когато Денков пак се натисна за мекото премиерско кресло. Абревиатурата ППДБ в съюз с ГЕРБСДС му изръкопляскаха.
На 6 юни сто тридесет и две мъдри глави гласуваха за него в така нареченото Народно събрание. Което няма нищо общо с народа. Святата обител на демокрацията е населена с персони, които се облизват за дебела заплата и сочни кюфтета.
Денков вгорчи кюфтетата на чревоугодниците в парламентарния бюфет. Миналият месец отново се опитаха да прекършат крилете на неговия витален полет. На 13 октомври му заложиха капан с вот на недоверие. Мушморокът се измъкна като мишок под покровителството на ГЕРБ, ППДБ и ДПС.
Сега Николай Денков е на върха на славата. Тя многократно надхвърля скромния му ръст. „Кроткото агне от две майки суче“, казва българският народ. Денков не е агне, а мушморок и цица от три майки. Всеки месец прибира премиерска, академична и преподавателска заплата. Целта му е скоро да се обяви за милионер, за да настигне своята подгласничка Мария Габриел.
Автор: Росен Тахов, trud.bg