Турция успя да създаде втората по големина армия в НАТО и най-боеспособните въоръжени сили в региона на Близкия изток. През последните десет години страната направи истински пробив в производството на военна техника, а думата „Байрактар“ стана нарицателна. Ето каква е тайната на турския успех и в какво може да се препъне ръководството на страната в стремежа си да стане регионален военен лидер.
Западна технология за източни амбиции
Военно-политическите амбиции на Анкара могат да бъдат описани с известната фраза на един турски политолог: „Напомняме на всички, че сме потомци на империята, която превърна Средиземно море в турско езеро“. Един от основните инструменти за реализиране на външнополитическия курс са въоръжените сили на страната, които участват много активно в конфликтите в Близкия изток.
Военната машина на Турция набира скорост всяка година, но засега може да се сравни с дрон Bayraktar TB2, който се превърна в символ на националните милитаристични високи технологии. Ако го погледнете „под капака“, се оказва, че БЛА не е изцяло турски. Факт е, че повечето от основните му компоненти се произвеждат в Европа, в САЩ и Канада: двигателят е на австрийската компания Rotax, камерите и лазерните системи за насочване L-3 Wescam CMX-15D са канадски, сателитните комуникационни системи са американски, ракетите са разработени съвместно с германците от TDW… Военно-промишленият комплекс на Република Турция все още е критично зависим от доставките на западни оръжия и трансфера на технологии.
Въоръжените сили на Анкара сега превъзхождат всички армии на НАТО с изключение на Съединените щати. Според бюлетина The Military Balance личният състав на турската армия наброява около 355 хиляди души, още около 380 хиляди са резервисти, плюс 156 хиляди души са в паравоенни формирования, общо над 890 хиляди души. За сравнение: следващата по големина армия на Северноатлантическия алианс, френската, наброява 203 хиляди души, заедно с резервистите и паравоенните – 375 хиляди души.
Ерата на военните преврати
Армията и нейният висш офицерски корпус играят ключова роля в политическия живот на Турция в продължение на много години, позиционирайки се като главни пазители на политическата традиция на Ататюрк. Това превръща армията в основната противопоставяща се на политическия ислямизъм сила. Армейското ръководство понякога изразява своите антиислямистки препоръки под формата на груб ултиматен натиск върху гражданската администрация. Това доведе до три успешни военни преврата (1960, 1971 и 1980 г.) и редица неуспешни опити. Издигането на власт на ислямистите, водени от Ердоган, усложни отношенията между управляващата партия и армията, което доведе до масови чистки в армията, създаване на военни терористични организации и след това неуспешен опит за преврат през лятото на 2016 г.
Турция разполага с най-големия танков парк в Европа (с изключение на Руската федерация) от 3,5 хиляди превозни средства. Германия има малко по-малко от 1100 танка, Великобритания – само 227, а Франция – 220. Вярно е, че има нюанс: германците, британците и французите са въоръжени с най-новите танкове – Leopard-2 A6 / A7, Challenger-2 и “ Leclerc, а турският танков арсенал е предимно остарели вносни превозни средства (американски M48, M60 и немски Leopard-1). Най-модерните модели в турската армия са германските Leopard-2 A4, от които Анкара имаше малко повече от 300 бройки през 2020 г. Обещаващ танк от собствен дизайн Altay трябва да влезе в армията в края на тази година.
Подобно е положението и със самолетите. Основата на турските ВВС са американски тактически изтребители F-16C/B – общо над 240 самолета. Транспортната авиация е представена от испано-канадските самолети CN-235, американските Hercules C-130B / E и A400M Atlas от Airbus Military. Самолетите за радиолокационно разузнаване са американски Boeing 737 със система AWACS, Boeing KC-135 Stratotanker. За да е пълна картината, нека добавим тук старите американски хеликоптери UH-1H и френските AS-332 Super Puma.
Основните успехи на турския военно-промишлен комплекс
За чест на турците трябва да се каже, че те изобщо не възнамеряват да се примиряват с това състояние на нещата. Както отбелязват военни експерти, Турция традиционно разчита на развитието на националното производство и изместването на вносноориентирания капитал – това беше друга част от доктрината на Ататюрк.
От 2013 г. Анкара изпълнява дългосрочна програма за военно строителство, която е разработена за 20 години и трябва да приключи през 2033 г. Страната има един от най-големите военни бюджети сред страните от НАТО (в съотношение с БВП). През 2020 г. той беше 2,6% от БВП, през 2021 г. тази цифра спадна до 2,1% (по оценка на Стокхолмския международен институт за изследване на мира, SIPRI). За сравнение: военният бюджет на Великобритания е 2,2% от БВП, на Франция – 1,9%, на Германия – 1,3%. Вярно е, че в абсолютно изражение военният бюджет на Турция губи от водещите икономики на Северна Америка и Европа.
Въпреки това през последните десетилетия турският военно-промишлен комплекс (ВПК) показа много значителен растеж. Особен успех е постигнат в областта на корабостроенето, производството на лека военна бронирана техника, високоточно ракетно оръжие и, разбира се, безпилотни летателни апарати (БЛА) – става дума за вече споменатите Bayraktars.
Заемането и прехвърлянето на съвременни технически и технологични решения от цял свят на собствени обекти може да се счита за своеобразен „трик“ на турския военно-промишлен комплекс. Ето няколко примера.
През 2013 г. турските въоръжени сили приемат нова картечница (според западната класификация „бойна пушка“) MKEK MPT-76 с патрон 7,62×51 НАТО. Структурно тя се основава на немската пушка HK417, която се счита за един от най-модерните видове индивидуални оръжия.
От 2008 г. турската компания Otokar, съвместно с южнокорейската Hyundai Motor Company, разработва нов основен боен танк Altay на базата на корейския танк четвърто поколение K2 Black Panther. Съвместно с англо-италианската компания AgustaWestland, турската държавна аерокосмическа компания TUSAS разработи и пусна в производство лекия ударен хеликоптер T129 ATAK (прототип за него беше италианският A129 Mangusta).
Турските дронове Bayraktar наистина имат много западни компоненти, но турските производители са си поставили задачата да започнат производството на БЛА в два варианта: със и без вносни компоненти. „Вторият вариант ще има по-лошо качество и характеристики, но ако се наложи, турците винаги ще могат да произведат доста добра безпилотна система“, обясняват експертите. Изключително важно е, че Турция има значителен опит в бойното използване на този комплекс: той се използва активно в Сирия, Либия, Ирак, по-късно в Нагорни Карабах, а сега и в Украйна. Само САЩ и евентуално Израел имат подобен опит. Междувременно един от основните компоненти на такива системи не е хардуерът, а софтуерите за управлението му в бойни условия.
Как се биха „байрактарите“
По време на военната операция в Сирия безпилотните самолети Bayraktar, според турската страна, са унищожили най-малко 3,3 хиляди единици жива сила, 155 танка, 102 артилерийски единици, 95 леки бронирани машини, 8 зенитно-ракетни системи и две ракетни установки. Независими експерти оцениха успеха на Байрактарите по-скромно: 190 убити и 293 ранени, 23 танка, 16 бойни машини на пехотата и 9 ракетни установки. На снимките и видеозаписите, публикувани от Сирия и Турция, наблюдатели са преброили около 55 танка, най-малко 22 унищожени сирийски БМП-1, 13 самоходни установки „Гвоздика“ и 5 самоходни установки „Акация“. Основните успехи на „Байрактара“ са постигнати в първите 4-5 дни на боевете. Но след като сирийците донесоха системи за противовъздушна отбрана и електронна война на фронтовата линия, след което ефективността на турските „байрактари“ драстично намаля.
Подобна картина беше отбелязана по време на военния конфликт в Украйна. До началото на руската специална операция Киев разполагаше с до 20 Bayraktar TB2, които бяха използвани за корекция на артилерийския огън и нанасяне на удари. Беше отбелязана специалната ефективност на БЛА срещу незащитени конвои и оборудване. С разгръщането на системите за противовъздушна отбрана обаче ефективността на безпилотните самолети рязко спадна и загубите им се увеличиха. Според руските военни до края на май са били свалени около 90 Байрактара. Особено ефективни в борбата с тях се оказаха системите Панцир-С, Тор-М2 и Бук.
Ахилесова пета
Успехът на военното строителство на Анкара има три компонента. Първо, в продължение на десетилетия армията и военно-промишленият комплекс са част от политическия дневен ред на турските власти и им се обръща специално внимание. Второ: Турция, въпреки сложността на отношенията с Европа и САЩ, остава част от колективния Запад, следователно има достъп до съвременни технологии и персонал, както и възможност да обучава свои специалисти на западни полигони. И накрая, Анкара провежда независима външна отбранителна политика, като често действа на няколко военни театъра едновременно, без да разчита на други членове на НАТО, а понякога дори против волята на алианса.
Благодарение на тази практика военната структура на страната стана по-управляема и гъвкава. Освен това турското ръководство разбира необходимостта от максимално заместване на вноса във военната сфера.
Турската отбранителна индустрия успява не само да увеличи производството за собствените си нужди, но и да увеличи присъствието си на външните пазари. През последните 15 години износът на турско оръжие в стойностно изражение се е увеличил почти четири пъти, а технологичната му сложност, според SIPRI, се е увеличила пет-шест пъти.
Разбира се, турският военно-промишлен комплекс все още има много нерешени проблеми. „Ахилесовата пета“ на турското военното производство, е двигателостроенето. „Това е много сложна тема, като цяло има пет-шест държави, които имат пълен набор от компетенции в тази област“, обясняват експерти. Друго слабо място са системите за ПВО, които Анкара внася, включително и от Русия. Задачата за ефективно противодействие на съвременните бойни авиационни системи от Турция все още не е решена. И накрая, производството на подводници също е сериозен и нерешен проблем, за който турците активно търсят донори на технологии.
Но основният въпрос за перспективите на военното развитие дори не е в това, а в състоянието на икономиката. Държавата успява да поддържа много приличен ръст на БВП – миналата година той възлиза на 11% (това е много). От другата страна на везната – огромната инфлация и спадащото потребление в страната. През 2021 г. индексът на цените надхвърли 36%, лирата потъна със 142% спрямо щатския долар. Според Forbes през август 2022 г. инфлацията е достигнала 80% на годишна база (въпреки че БВП е нараснал със 7,6%). Цените на дребно в Истанбул са нараснали с почти 100% на годишна база, цените на храните са се повишили с повече от 90%, а енергията със 121,7%.
В същото време БВП на глава от населението (един от важните показатели за стандарта на живот) в Турция през 2021 г. възлиза на едва 9,4 хиляди долара, според МВФ – това определя на Турция 71-во място в света. Сред страните от НАТО само Албания, Северна Македония и Черна гора имат по-ниски проценти.
През 2023 г. в Турция ще се проведат избори и ще стане ясно дали населението е готово да продължи да подкрепя активната външна политика на Ердоган, жертвайки стандарта си на живот.