Свети Никола закриля моряците, рибарите, пътешествениците, банкерите и децата
Никулден е един от най-почитаните християнски празници в България. Празникът е в чест на Свети Николай Мирликийски Чудотворец, който е покровител на моретата, езерата и реките, на моряците и рибарите, на семейството и рода. Светецът се почита и като избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Празникът се отбелязва на 6 декември. В България празникът се отбелязва и като имен ден на хората, чиито имена са производни или близки до името Николай – Найден, Никол, Никола, Нейчо, Николина, Николета, Кольо, Нина, Ница, Ния и др. На празника, за да уважат именика в дома му идват близки, приятели и познати, които не е задължително да са били поканени.
Никулден отдавна се е превърнал във всенароден празник и се чества и в семействата, в които няма именик. В традицията на празничната маса се сервират рибни ястия, най-често – пълнен шаран с орехи.
Освен на 6 декември Никулден се празнува и на 9 май, когато е т.н. Летен Никулден. На 9 май Православната църква чества пренасянето на мощите на св. Никола(ѝ) Мирликийски от гр. Мира (Мала Азия) в гр. Бари (Италия). През 1077 г. гр. Мира е бил завладян от селджукските турци. За да не бъдат поругани светите му мощи, светецът в съновидение разпоредил на един свещеник от гр. Бари да пренесе мощите му в своя град, където живеело компактно гръцко население. Това станало на 9 май 1087 година. През 1139 г. в гр. Бари е бил построен храм, посветен на св. Никола, където и до днес почиват мощите на великия светител. Този църковен празник в България е известен като „летни Свети Никола“.
Св. Никола е роден в град Патара. Според преданията той е човекът, който незабелязано подхвърля кесии със злато в дома на обеднял баща и той омъжва трите си дъщери. На него се приписват и много чудеса, избавящи моряците и пътуващите по море от водните стихии. Умира през 342 г. в гр. Мира, Ликия, в югозападна Мала Азия. През 1087 г. мощите на св. Никола̀ са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в построена за целта базилика, наречена на името на светеца.
В българската православна традиция светецът Николай, чието име означава „Побеждаващ“, се почита и като патрон на рибарите. Според народно-християнския мит за подялбата на света, нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони. На този ден се украсяват коледните елхи, а на трапезата се поднася риба, чието тяло е покрито с люспи – най-често това е пълнен шаран.
В католическите страни на този ден вечерта на децата се правят малки подаръци, които се скриват в обувки или чорапи, за да ги намерят на сутринта. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.
Николай е руската форма на името Никола. Името Никола има гръцки произход и произлиза от гръцките думи побеждавам (nikáo) и народ (laós). Св. Никола се назовава Мирликийски (още Мир Ликийски) по името на своя роден край Ликия и града, където става епископ – Мира. Името Чудотворец идва от множеството чудеса, с които е известен приживе. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление. Постигал го с чудна лекота, заради което го наричали Чудотворец.
Често е наричан и св. Николай Угодник, заради своята отзивчивост да се притече на помощ, винаги, когато има случай за това.
Николай Мирликийски е роден през втората половина на III век. Семейството му било знатно и богато. Чичо му, епископ на град Патара в Ликия, приел племенника си в храма и оттук нататък той щял да му служи до края на дните си.
В жестокото за християните време при императорите Диоклециан и Галерий св. Никола бил епископ в град Мира. Много мъчения и смърт видели очите му. На Възкресение Христово в Никодимия в храма били изгорени 20 000 души. Мнозина били хвърлени в затворите. Затворен бил и епископ Николай. Спасително се оказало времето на Константин Велики, който не само прекратил гоненията, но и сам приел християнството.
През 325 г. бил свикан Първият вселенски събор в Никея. Присъствали всичките тогавашни 318 епископи. Огромна заслуга за разбирателството, постигнато след дълги дискусии на този събор, имал епископ св. Никола. Съборът не минал без инциденти. Св. Никола удря шамар на Арий, разгневен от ереста му, която не почита Христос.
За разлика от повечето свои събратя светци Николай умрял в почит и признание на преклонна възраст. Не изпитал силно мъчение на преследвачи и екзекутори, но изпитал радостта да даваш без никой да знае за това, без нищо да очакваш от това. Когато умрели родителите му, раздал своя имот и никой дори не научил какво е направил.
Св. Никола е погребан в катедралата на град Мира и сред вярващия народ се носела мълвата за благовонното миро, което оросявало мощите му и от което всеки можел да получи изцеление.
През 1099 г. мощите му са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари, Италия, където се пазят и до днес. Това е причината да се счита за покровител на крадците. По-късно частици от тези мощи са дарявани от Римокатолическата църква на различни поместни православни църкви. Такава частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София и Созопол.
Преданието разказва как Св. Никола помогнал на изгубил богатството си човек с три дъщери. Във времената, в които живеели, жените не можело да се омъжат без зестра и над тях грозяла опасността да бъдат принудени да станат блудници. Когато техният баща се решавал да продаде някоя от дъщерите си, ненадейно някой променял съдбата ѝ. Разбира се, това бил светецът, който подхвърлял кесия с жълтици през прозореца и без да чака отплата си тръгвал, без да бъде разкрит от никого. Същото се повторило за втората и третата дъщеря – по една кесия, с чиято помощ девойките успявали да се оженят. На третия път търговецът хукнал да гони странника, който му подхвърлил парите, тичал след него бездиханно, в мига, в който почти го застигнал, съзрял в него Божия пратеник, осъзнал, че само такъв можел да бъде той, само свят можел да бъде неочаквания дар, който го спасил от грях. Оттогава почитат св. Никола като закрилник на имота и парите.
Според един от вариантите на легендата Св. Никола подхвърлил торбите с жълтици не през прозореца, а през комина. Те попадали в прострените да се сушат на камината чорапи. Така било поставено началото на традицията, популярна в Северна Америка и Западна Европа, да се оставят чорапи на Коледа, в които добрия старец (Дядо Коледа) поставя своите подаръци. В Германия, Холандия и Белгия празникът е на децата. Те слагат обувките си навън и, ако са били послушни през годината, ще открият в тях шоколади, бонбони и подаръци. Но ако децата са били лоши през годината, ще видят в обувките си въглени и съчки.
Една от най-популярните легенди е и най-жестоката. Един касапин убил три деца и ги насякъл в каца за осоляване на месо. Когато Св. Никола съзрял стореното, той горещо се помолил и молитвите му били чути – децата оживели като по чудо. Тази история е най-често изобразявания мотив при светеца в католицизма – с трите възкръснали деца.
Веднъж Св. Никола тръгнал да се поклони на Божи гроб. В морето се разярила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил моряка и с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците. Вариант на тази легенда гласи, че корабът получил пробойна. Св. Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията Никулден да не остава без шаран на трапезата.
Св. Николай спасява осъдени несправедливо мъже, като със силата на молитвите си спира меча, който екзекутора държи. Скоро след това излиза наяве, че осъдените са невинни. Св. Николай откупва дете, дадено заради дългове в робство. Това е също популярна сцена, изобразявана в католицизма.