Философът и политически активист, професор от Масачузетския технологичен институт, се счита за един от най-важните и влиятелни интелектуалци в момента и е сред най-цитираните писатели в света
Лена МАЦИОРИ, в. „Катимерини“
– Пандемията и колапсът не само на здравните системи, но и на икономиките, показаха, че възприемането на обществото като бизнес модел се е провалило. Лидерите в неолиберализма като Доналд Тръмп показаха, че не могат да се изправят пред социална криза в бизнес отношение. Можем ли да се надяваме на прогресивна радикализация?
– Пандемията е ярка илюстрация на големите щети, които неолибералната ера нанесе на голяма част от населението. Не бива обаче да имаме илюзии относно вярата в пазарите. Основният принцип на неолиберализма е да се прехвърлят решенията от правителствата към частните тирании, които са напълно безотчетни към обществеността – и според неолибералната доктрина трябва да бъдат посветени единствено на самообогатяване. Веднага след като придобиха по-голяма власт при Рейгън, Тачър и други подобни, те бързо прекроиха пазарите в своя полза.
Пандемията произтича от дълбоки провали на капитализма, засилени от въздействието на дивата му неолиберална версия. През 2003 г., след епидемията на SARS, учените предупредиха, че е вероятна друга епидемия от коронавирус и очертаха начини за подготовката за нея. Но знанието не е достатъчно. Някой трябва да действа. Но това е блокирано от капиталистическата логика: не е изгодно да се подготвяме за бъдещи катастрофи. Това всъщност оставя правителството отговорно за основната работа по разработването на повечето ваксини и лекарства. Но това е блокирано от неолибералната доктрина. Така че нищо не е направено.
Бизнес моделът наложи повече руини. Болниците, работещи по този модел, не губят ресурси за резервен капацитет от допълнителни легла. Това повече или по-малко върши работа в нормално време, но бързо причинява катастрофа при спешни случаи. Това е началото. По принцип е напълно правилно да се опише пандемията като капиталистическа катастрофа, изостряна от неолиберална диващина. Става ясно, че системата се срива, пораждайки гняв, негодувание, презрение към институциите. Това осигурява плодороден терен за крайнодесни демагози като Тръмп. То може да доведе и до конструктивни усилия за излекуване на болестите и изграждане на по-свободен и справедлив свят. Има възможности. Една, много обещаваща, е новосформираният прогресивен интернационал, иницииран от движението на Бърни Сандърс в САЩ, заедно с Янис Варуфакис и DiEM25 в Европа, който внася важни елементи от глобалния Юг.
– В Унгария Виктор Орбан управлява с укази, Европа се смущава от това. Какво може да означава то за бъдещето на демокрацията в Европа?
– Бъдещето на ЕС в много отношения е изложено на риск. Самият ЕС е основан на принципа на подкопаване на демокрацията, като основните решения се пренасочват към неизбираната Тройка. Но недостатъците излизат далеч отвъд, както разкри пандемията. Германия е икономическата централа на Европа. Тя се справя с пандемията доста добре, с ниска смъртност. Недалеч на юг е северна Италия, изпаднала в дълбока беда. Германия изпрати ли лекари и друга медицинска помощ? За щастие Италия може да се обърне на друго място за помощ: към Куба, която отново даде илюстрация на интернационализма.
– Защо във всяка криза първо отстъпва демокрацията и защо стигнахме дотам, че свободата и сигурността се считат за противоположни понятия? Смятате ли, че световните правителства и авторитаристи използват кризата като оправдание за въвеждане в нова ера на потисничество?
– В условията на криза – война, епидемия, цунами и други – хората с право са готови да пожертват временно някаква свобода, за да се справят с кризата. Някои със сигурност се стремят да увековечат тези временно предоставени правомощия. Това се случва пред очите ни. Ако населението се поддаде, те ще успеят.
В момента плащаме за логиката на капитализма и престъпленията на неговия дивашки неолиберален вариант. В този случай източникът на престъпленията може да бъде изкоренен и хората могат да се включат в усилието да създадат по-добър свят. Не трябва да забравяме обаче, че пандемията е далеч от най-тежката криза, пред която сме изправени. Ще има възстановяване от пандемията, с ужасни разходи. Няма да има възстановяване от топенето на полярните ледени шапки и нагряването на света, което може да доведе до това голяма част от него да стане буквално необитаема дори преди края на този век. Както в случая с пандемията, и тук работи логиката на капитализма. И тук заплахата за оцеляването на човечеството рязко се засилва от злокачествените елементи в центъра на глобалната сила.