Вицепремиерът Асен Василев и министърът на енергетиката Александър Николов са на работно посещение във Вашингтон
Заместник министър-председателят по еврофондовете и министър на финансите Асен Василев е на работно посещение във Вашингтон, начело на делегация, в която са включени министърът на енергетиката Александър Николов и представители на ръководствата на АЕЦ „Козлодуй“, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“. Това съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет.
По време на посещението във Вашингтон вицепремиерът Василев и водената от него делегация ще имат срещи в Белия дом, Държавния департамент, Департамента по търговия и Департамента по енергетика, както и с представители на Агенцията за финансиране на развитието, Американската агенция за развитие и търговия, Американската банка за експорт-импорт и други институции.
Основните теми на разговорите ще бъдат енергийна диверсификация, енергийна ефективност, модерни и зелени технологии и климатичните промени.
Делегацията ще има среща и с представители на американския бизнес, организирана съвместно с Търговската камара на САЩ и Американската търговска камара в България, както и с Американската бизнес асоциация за Централна Европа и Института за ядрена енергетика.
Визитата на министър Николов в САЩ ще продължи с посещения в Питсбърг, Хюстън и Далас.
Срещите отвъд океана идват скоро след като ЕС обяви, че ядрената енергия и природният газ са подходящи и допустими източници на енергия в един преходен период към декарбонизация.
Българо-американски ядрен меморандум в действие
През октомври 2020 г. България и САЩ подписаха Mеморандум за разбирателство в областта на ядрената енергия за граждански цели. През декември с.г. посланикът на САЩ в България Херо Мустафа посети АЕЦ „Козлодуй“, за да се срещне с изпълнителния директор Наско Михов и представители на ръководния екип на дружеството. Пред посланика шефът на ядрената централа изтъкна, че през годините между АЕЦ „Козлодуй“ и компании от американския ядрен сектор са изградени отлични партньорски контакти.
„Бях развълнувана да видя и чуя за предимствата, предлагани от Козлодуй по отношение на инфраструктурата и човешкия капитал, които трябва да го превърнат в център на българската ядрена енергетика за бъдещите поколения“, каза тогава Херо Мустафа. Пред нея и останалите гости в делегацията беше представен напредъкът на проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.
На 5 февруари тогавашният енергиен министър Теменужка Петкова заяви в отговор на депутатски въпрос, че няма възможност за доставка на реактор АР 1000 на Westinghouse за нова мощност в АЕЦ „Козлодуй“. Това станало ясно след разговори с американски компании в мандата, даден от правителството на БЕХ, да се потърси начин за реализирането на проекта за VІІ блок в съществуващата ни централа. Така се стигнало до решението закупеното за АЕЦ „Белене“ оборудване да се използва в Козлодуй.
На 18 февруари 2021 г. беше съобщено, че АEЦ „Koзлoдyй“ е cĸлючил cпopaзyмeниe c американската ĸoмпaния NuЅсаlе Роwеr зa aнaлиз нa възмoжнocтитe зa инcтaлиpaнe нa нeйни мaлĸи мoдyлни peaĸтopи нa плoщaдĸaтa нa бългapcĸaтa цeнтpaлa. Съобщението дойде от американската компания и бе потвърдено от българска страна.
„Бeзoпacнaтa тexнoлoгия нa NuЅсаlе e идeaлнoтo peшeниe зa Бългapия, ĸoятo тъpcи ĸaĸ дa paзшиpи и дивepcифициpa пopтфoлиoтo cи c чиcтa eнepгия. C нeтъpпeниe oчaĸвaмe дa дeмoнcтpиpaмe мнoгoбpoйнитe пoлзи, ĸoитo нaшитe тexнoлoгии мoгaт дa дoнecaт в peгиoнa“, ĸaзa Джoн Xoпĸинc, пpeдceдaтeл нa NuЅсаlе Роwеr и глaвeн изпълнитeлeн диpeĸтop, цитиран в съобщението.
Πpeз aвгycт 2020 г. тexнoлoгиятa нa мaлĸи мoдyлни peaĸтopи (MMP) нa NuЅсаlе cтaнa пъpвaтa c oдoбpeниe oт aмepиĸaнcĸaтa ĸoмиcия зa ядpeнo peгyлиpaнe. Koмпaниятa пoлyчи oгpoмнo държавно финaнcиpaнe – 217 млн. дoлapa пpeз 2013 г. зa подготовка и лицензиране на проекта. Компанията прогнозира (през 2021 г.), че ще може да достави първия от 12-те необходими модула през 2027 г. Инвестициите в проекта се оценяват на 6.1 млрд. долара.
Газовата връзка на България със САЩ
Внос на газ и разширението на подземното газово хранилище в Чирен са ключовите проекти заради които в делегацията са включени представители на „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“.
Компресорните станции „Нова Провадия“ и „Расово“ от „Балкански поток“ са оборудвани с газотурбокомпресорни агрегати на американската компания Solar Turbines, която е един от световните лидери в производството на газови компресори и турбини. Агрегатите са снабдени с ниско емисионни горивни камери, отговарящи на изискванията на най-високите екологични изисквания.
Засега обаче втечнен газ (регазифициран) няма откъде да влезе в страната и да се пренася по „потока“ или да се съхранява, въпреки че САЩ (и не само те) увеличиха износа на LNG за Европа.
Българските власти нееднократно са заявявали интерес към внос на американски втечнен газ (LNG) през терминала в Александруполис, в който като акционер участва българският газопреносен оператор „Булгартрансгаз“ ЕАД. „Терминалът е в синергия с други инфраструктурни проекти в региона, като интерконектора Гърция-България (IGB) и Разширението на Подземното газово хранилище „Чирен“. Тези проекти, наред със съществуващата инфраструктура на „Булгартрансгаз“, ще подобрят достъпа на България“, се казва в съобщение на газовия ни оператор.
Както е известно, плановете са за двойно увеличение на капацитета на активния газ до 1 млрд. м3 (сега 550 млн. м3), както и увеличаване на дневния капацитет на добив до 10 млн.м³/ден и на нагнетяване до 8 млн.м³/ден (сега максималният дневен капацитет на добив е 3,82 млн. м3/ден, а максималният дневен капацитет на нагнетяване е 3,2 млн.м³/ден). По проекта е осигурено и европейско финансиране.
Газовата връзка с Гърция – единственият възможен вход за американски втечнен газ, обаче се бави. Явно е, че в България има сили, които не искат газовият интерконектор между Гърция и България да успее, заяви на 17 септември посланикът на САЩ в Гърция Джефри Пайат в интервю пред сайта Viadiplomacy.gr.
В интервюто си Пайат споменава изказването на посланичката на САЩ в София Херо Мустафа на Петия енергиен форум за Югоизточна Европа, проведен в Солун на 10 септември. На него Мустафа, както е цитирана от сайта, е заявила: „Енергийната сигурност е и национална сигурност. Ако България успее да диверсифицира източниците си на енергия, това означава една по-силна България, един много по-силен регион. Интерконекторът Гърция-България (IGB) е най-важното нещо, което можем да направим през следващите месеци за региона“, защото той „е много важен за диверсификацията на източниците на енергия и освобождаването от зависимостта му от Русия.“