Румен Радев връчва третия мандат на Корнелия Нинова – това сме го виждали многократно. Даже на Захари Стоянов му омръзна и затова се смени с Иван Вазов.
Страхът от изборите у партиите и у избирателите не трябва да надделява над застоя в обществото и блокажа във функционирането на институциите
Към настоящия момент е много вероятно да се положат усилия за сглобяване на проектоправителство, за да се демонстрират жизненост и възможност за пълноценно управление
От април 2020 г. българското общество живее в безвремие, а стрелките на публичния живот полудяват – въртят се прекалено ускорено (в четири поредни легислатури участваха толкова много депутати, че на някои не можахме да запомним имената). Ако се сбъднат най-крайните прогнози през април догодина ще приключим втората година в това състояние на обществото и държавата.
Един предишен президент искаше да провери как функционират всички конституционни разпоредби относно президентската институция. Не му се отдаде. На настоящия обитател на „Дондуков“ 2 обаче най-често му се налага да прилага чл. 99 от Конституцията – за формиране на парламентарно подкрепено правителство, създаване на служебно правителство и предсрочно разпускане на Народното събрание.
Както изминалата 2021, така 2022, а и 2023 година ще останат в колективното ни съзнание като изпълнени не само с парламентарни избори, но и със служебни правителства. Какво предстои? По думите на държавния глава вторият проучвателен мандат (от името на Парламентарната група на „Продължаваме промяната“ ще бъде получен от акад. Н. Денков) ще бъде връчен след коледно-новогодишните празници. Видимата причина са почивните дни и излизане на Народното събрание във ваканция (24 декември – 2 януари). Основната причина е, далеч от камерите и микрофоните, народните представители да размислят за общото ни бъдеще в краткосрочен план. Изтощението на политическите партии е несравнимо с електоралното изтощение на избирателите. Все пак страхът от изборите у партиите и у избирателите не трябва да надделява над застоя в обществото и блокажа във функционирането на институциите.
В първите дни на м. януари (3 / 6 януари) 2023 г. президентът е много вероятно да връчи проучвателен мандат на кандидата на втората по численост парламентарна група. Сигналите от коалиция „Продължаваме промяната“ от следизборната нощ на 2 октомври та до днес са противоречиви. Първата им заявка беше, че ще бъдат категорично в опозиция. В последствие колебанията преминаха през „правителство на малцинството“ и представяне на кабинет, който няма да бъде внесен за гласуване в пленарна зала. Най-вероятно е да не се стигне въобще до успех на проучвателния мандат, връчен на акад. Денков (10 / 13 януари 2023 г.). Към настоящия момент е много вероятно да се положат усилия за сглобяване на проектоправителство, за да се демонстрират жизненост и възможност за пълноценно управление. Има и друго възможно развитие на проучвателния мандат на втората по численост парламентарна група. От това се притесняват и в ядрото на самата парламентарна група на „Продължаваме промяната“ – да бъде избрано правителство на малцинството, което да бъде всекидневно притискано от враждебно мнозинство, в чиято основа са депутатите на ГЕРБ.
При неуспех на втория проучвателен мандат, съгласно чл. 99, ал. 3 от Конституцията, президентът възлага посочването на кандидат за министър-председател на някоя от следващите парламентарни групи (ДПС, Възраждане, БСП, ДБ или БВ). Съображението е обяснимо, според Конституционния съд (Тълкувателно решение № 20 от 1992 г.) при един разнороден по състав парламент, който поначало е пречка за образуването на силно и стабилно правителство, президентът да осъществи преценка, която съответства на конституционния му статус и на целта да се формира правителство. За разлика от първите два тура, в които президентът не е обвързан със срок, в който трябва да възложи проучвателния мандат, по-нататък се предвижда ускоряване на процедурата, тъй като периодът, в който не може да бъде съставено ново правителство (и действа служебно правителство), може да се окаже прекомерно дълъг.
Президентът извършва възлагане най-напред на някоя от следващите парламентарни групи, т.е. на парламентарна група като такава, а не на посочен кандидат, и едва след това проучвателният мандат се възлага на посочен от нея кандидат за министър-председател. Различието може да бъде обяснено с това, че е необходимо да се даде възможност на някоя от следващите парламентарни групи също да проведе политически консултации, за да се потърси и намери начин за образуване на стабилна коалиция.
Коя ще бъде парламентарната група, на която е вероятно да бъде връчен от президента третия проучвателен мандат? По метода на изключване можем да стигнем до три парламентарни групи, на които може да се спре президента. От „заподозрените“ парламентарни групи би могло да бъдат изключени „Възраждане“ (по вътрешнополитически причини, антисистемна партия, която иска да формира самостоятелно правителство) и ДПС (поради външнополитически съображения – сред депутатите им има санкциониран по Глобалния закон „Магнитски“). Като възможни носители на третия мандат остават: в ляво БСП, в дясно ДБ и новата политическа „звезда“ БВ (без ясна политическа физиономия). Предпочитанията на президента досега отвеждаха третия мандат в ръцете на БСП и г-жа Нинова. След 15 януари догодина най-вероятно ще видим дали ще се подходи по идентичен начин.
Неуспехът на третия проучвателен мандат ще доведе до разпускане на 48-то Народно събрание. Разпускането определя датата, на която ще се проведат след два месеца поредните предсрочни избори – за 49-то Народно събрание – през м. март (12, 19 или 26 /преминаване към лятното часово време/) – м. април (2) 2023 г.
Така след Великден (16-17 април) и евентуално през месец май 2023 г. отново ще станем свидетели на връчване на проучвателни мандати за съставяне на правителство, което да бъде избрано и подкрепяно от мнозинство в Народното събрание.
Автор: Доц. Наталия Киселова