Скандалът около кандидатурата на младия предприемач Васил Терзиев за кмет на София излиза от обсега на семейството, което се оказа пълно с партизани, генерали, началници на ВКР и Четвърто управление на ДС, кадрови офицери в ПГУ и Шесто управление. На преден план актуална става темата и за прохождането на успешната компания Телерик и дали съществуват тайни обвързаности на генезиса й със зловещата Държавна сигурност и тоталитарното задкулисие.
Светлина по тази актуална за обществото тема хвърля едно съвсем забравено кратко изявление на „Зарко“, както го наричат приятелите му. Всъщност става дума за Светозар Георгиев, един от основателите на Телерик и партньор и до сега на кандидата за кмет Васил Терзиев. През далечната 2007-ма година Зарко в момент на откровеност отговаря на читателски въпрос в рубриката „Кариери“ на вестник „Капитал“.
„Вярно ли е, че компанията, постигнала изключителни успехи, е стартирала като „нова бизнес дейност“ във фирма за търговия с военна техника“, гласи питането на читател. Държавен вестник обявява официално Телерик АД като част от холдинга „Кимкооп Трейдинг“ ООД, който според собственият си сайт официално се рекламира като фирма за търговия с военна техника. Наистина любопитно съвпадение, но интригуващ е отговорът на Зарко: той дословно заявява: „Прав сте, но за съжаление отново няма сензация – през 2002 година, когато Телерик започна дейност, ние нямахме достатъчно средства, за да регистрираме собствена фирма, както и да поддържаме собствено счетоводство, да имаме собствен офис и т.н. Започнахме като нова бизнес дейност в Кимкооп, но винаги сме си вървели по отделен път. Връзката е всъщност роднинска – Кимкооп Трейдинг е собственост на бащата на един от основателите на Телерик.“
Всъщност щедрата подкрепа идва от бащата на Зарко – бизнесмена Георги Георгиев, а синът днес сигурно много ще съжалява за това изпуснато признание, което и в момента е налично в интернет. То реално преобръща наложения образ за „млади и чисти“ предприемачи, създали „от нищото“ могъщия Телерик, който няколко години по-късно продават за космическите близо 300 млн. долара.
Заравяйки се във фирмените регистри установяваме, че всъщност „Кимкооп Трейдинг“ ООД има няколко превъплъщения. Първообразът и е кооперация „КИМКООП“, която стартира дейност още в зората на демокрацията – през 1990 година. Според Устава, с който разполагаме, поне към 30 април 2003 година екипът на задругата е от 9 човека. Сред на пръв поглед неизвестните съдружници блести името на ярка политическа фигура в годините на прехода. Тя едва ли случайно е попаднала в този екип.
Става дума за бившия лидер на БСП и председател на Народното събрание Михаил Миков. Не по-малко интересна се оказва и компанията около него. Имената на трима от съдружниците са били обект на проверки от Комисията по досиетата и са разкрити като свързани със структурите на бившата ДС.
При проверката на ръководните органи на Застрахователна компания „Бургас“ излиза името на Калин Иванов Барзов, като член на ръководството, но така се осветява и името на вербовчика и водещия му офицер от ПГУ – IV Христо Димитров Караколев. Точно той е част от екипа на „ КИМКООП“.
Златко Нейков Златев – агент Карл, работил за II и III управление на ДС е осветен в качеството си на председател на директорите на Беласица ЕАД – Петрич. Третият десар в компанията на „КИМКООП“ е Александър Петров Трифонов, щатен офицер от ПГУ, обявен като вербовчик с решение на Комисията № 108.
През 2001 година Георги Георгиев, бащата на Зарко регистрира Холдинг Кимкооп ООД, в който през годините като негов съдружник и управител се появява и синът му Светозар Георгиев. Именно това е фирмата-ракетоносител на Телерик. Но Георгиев старши остава в съзвездието от свързани фирми със старите си съдружници ДС-ари от Коперация „КИМКООП“.
Така например офицера от ДС Христо Димитров Караколев е свързан чрез фирма СВАРТЕХАВЕТ САН СИЙ . Александър Петров Трифонов е свързан чрез ИНТЕРКОМЕРС-2003-В и ТОПЕНКОНСУЛТ, Златко Нейков Златев е свързан чрез ОРА – ЗЛАТКО ЗЛАТЕВ и ОРАК – ЗЛАТЕВ И С-ИЕ. РЕГИОНАЛЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ ЗА СОЦИАЛЕН ПРОГРЕС и СВАРТЕХАВЕТ-СОБО ООД КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО – пък са в обвързаности с Кооперация „Кимкооп“. Бетахаус София и ДЖОЙН ДЪ ПЛЕЙЪРС са дружества свързан и с Васил Терзиев и Холдинг Кимкооп ООД. Вероятно в този сложен алгоритъм от бизнеси има много други лица, които са с принадлежност към ДС и комунистическата номенклатура, но не са проверявани и за това не са обявени. Амбицията на Васил Терзиев да стане кмет на София освети неволно много тези тайни връзки.
Фирмените регистри днес хвърлят тежки съмнения срещу твърденията на създателите на Телерик, че бизнесът им е плод „единствено на риск и интелект“, успели са „без протекции и привилегии“. Васил Терзиев при старта на Телерик е трябвало да се интересува в какви зависимости с миналото се намира дружеството, което ги е осиновило. Но явно темата за ДС не го е притеснявала.
При представянето на кандидатурата на ПП-ДБ за кмет на София Васил Терзиев обяви, че няма неудобни въпроси, но само за седмица те се превърнаха в истинска лавина, която може да помете репутацията и амбициите му. Разкаянията за годините на комунизма, идеите за едноименен музей и обещанията за безплатно служене на софиянци вече нямат смисъл, ако въпросите не получат адекватни отговори.
Обяснения дължат и лидерите на ПП-ДБ, които издигнаха тази противоречива кандидатура.
Нови факти показват, че „Кооперация Кимкооп“, която е регистрирана на същия адрес, на който е регистрацията и на „Холдинг Кимкооп“, е структура, в която решаващо влияние имат бивши щатни служители на Първо главно управление на Държавна сигурност. Става дума за лицата Александър Петров Трифонов и Христо Димитров Караколев.
Александър Петров Трифонов е роден на 24.11.1944 г. в гр. Лом, има завършено висше образование във ВМЕИ-София, специалност „далеко-съобщителна техника“. Щатен служител на Първо главно управление на ДС, назначен на 29.10.1970 г. в отдел VII на ПГУ. В периода септември 1971 г. – юли 1972 г. е завършил едногодишна разузнавателна школа на КГБ в Москва, където е изпратен от зловещия генерал Мирчо Спасов, на чиято съвест лежат хиляди избити, включително и в концентрационния лагер „Слънчев бряг“. Трифонов е награждаван с грамота на КГБ-СССР.
През 1975-1980 г. е на задгранична работа в Австрия, под прикритие на завеждащ стокообмена, където има извършена вербовка на ценен агент с псевдоним „Кунце“, чрез който придобива научно-техническа информация от обекта за агентурно проникване (ОАП) „Сименс дата“ и ръководи още няколко секретни сътрудници. По-късно става заместник-ръководител на ТИС (търговско-икономическа служба) и е изпълнявал длъжността заместник-резидент по линия на НТР.
От началото на 1981 г. е изведен на прикритие в Министерството на машиностроенето като директор на дирекция „Лицензии, патенти и международно техническо сътрудничество“, където изпълнява длъжността „резидент на отраслова резидентура“.
Вторият бивш служител на ПГУ-ДС, който е в „Кооперация Кимкооп“ се казва Христо Димитров Караколев. Той не е обявен официално от Комисията по досиетата, но името му изтича като оперативен работник он ПГУ-ДС, който е ръководил половин дузина секретни сътрудници на Първо главно-ДС, вкл. няколко посланици.
БГНЕС