Депутатите в бюджетна комисия са на път да прекроят бюджета.
След като правителството внесе актуализация с 2 млрд. лв. повече разходи и 1.6 млрд. лв. по-високи приходи, сега с гласовете на народни представители от ИТН, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ се прие на второ четене в комисията приходната част да нарасне с още 760 млн. лв. над актуализирания вариант. Срещу тези допълнителни постъпления ще бъдат гласувани допълнителни разходи.
По-големите приходи ще дойдат от ДДС заради по-висока инфлация, нарасналия внос и по-голям номинален размер на БВП до края на годината, убедени са депутатите.
„760 млн. лв. повече ДДС са напълно постижими. Миналата година при акутализацията на бюджета завишихме приходите с 300 млн. лв., а в края на годината се оказаха с 800 млн. лв. повече, без да е имало такъв темп на инфлацията“, посочи председателят на бюджетната комисия Любомир Каримански от ИТН.
Според ГЕРБ събираемостта на ДДС не била достатъчно амбициозна и завишените приходи от ДДС ще накарат НАП да работи по-усилено. „Брутният вътрешен продукт ще достигне 155 млрд. лв. – с 5 млрд. лв. повече от актуализирания вариант“, прогнозира Красимир Вълчев.
Според ДПС данъчните приходи дори можело да бъдат с 900 млн. лв. повече, а много от разходите нямало да се реализират. „За нас не съществува риск за финансовото състояние на държавата“, заяви Йордан Цонев. Той обясни, че следващите управляващи може да коригират дефицита нагоре в края на годината и в това нямало нищо страшно, защото България била с един от най-ниските дефицити. Цонев обясни, че предстои да бъдат „изсипани маса пари с повишените пенсии“, което ще увеличи потреблението, а оттам и постъпленията от ДДС.
Финансовият министър Асен Василев изказа притеснение дали може да се разчита на допълнителен приход ДДС от 760 млн. лв , както и 155 млрд. лв. БВП. „Ако този приход не се реализира, МФ ще трябва да наложи лимити за изплащане на заплати, издръжка, плащания към бизнеса може да бъдат замразени. Под риск са фирмите, които работят с правителството, то може да се окаже лош платец през последното тримесечие“, посочи Василев.
От „Демократична България“ също предупредиха, че няма как да постъпят повече приходи по вече актуализираните пера. „По-добре е да заложим по-консервативна основа, а ако приходите бъдат преизпълнени, ще намалим дефицита“, предложи Георги Ганев.
Въпреки това новото мнозинство в лицето на ГЕРБ, ИТН, ДПС и Възраждане гласуваха за повишение на постъпланията от ДДС.
„За мен е огромно учудване фактът, че през пролетта при гласуването на бюджета се късаха ризи как страната изпада в нестабилност заради висок дефицит. Поискахте оставката на правителството заради лоша бюджетна политика. А сега изведнъж предлагате 1 милиард лева отгоре за харчове?! И обяснявате, че България е с най-ниския бюджетен дефицит в ЕС?!“, възнегодува Искрен Митев от „Продължаваме промяната“.
А финансовият министър Асен Василев обяви като цинично говоренето за затягане на събираемостта от ДДС при положение, че преди час в бюджетна комисия бе отхвърлено повишението на акцизите за тютюневите изделия, което е трябвало да донесе 100 млн. лв. повече приходи в хазната.
При гласуването на разходната част на актуализирания бюджет новото мнозинство почти безпрепятствено приемаше предложенията си за допълнителни харчове за различни ведомства и сектори, внесени между първо и второ четене на законопроекта за актуализация на бюджета.
Едно от най-големите увеличения в разходите е за сектор Сигурност и по-точно за вдигане на заплатите в МВР.
За 20% ръст на заплатите в МВР от ГЕРБ поискаха 180 млн. лв. повече, ИТН – 175 млн., а ДПС – 172 млн. лв. „Възраждане“ поиска 130 млн. лв. за 15% увеличение на възнагражденията. Накрая се реши да се гласува осреднената сума от 175 млн. лв. за 20% ръст на заплатите и за изплащане на обезщетения при съкращения. Източникът за този допълнителнителен разход са парите за структурни реформи в администрацията. Министърът на вътрешните работи се задължава до 30 септември 2022 г. да внесе доклад за извършените структурни промени и реформи в МВР.
По искане на ГЕРБ бяха гласувани 150 млн. лв. допълнително за увеличаване на заплатите в средното образование, както и 20 млн. лв. за увеличаване на субсидиите за студентски столове и общежития и студентски и докторантски стипендии.
За вероизповеданията бяха гласувани 5.8 млн. лв. по искане на ДПС, с които храмовете да плащат нарасналите разходи за ток. Забележката, че църкви и джамии ползват компенсации за ток като небитови потребители, не впечатли депутатите. Йордан Цонев попита: „Знаете ли как се отоплява „Александър Невски? Трябва да им помогнем“. Отделно бяха гласувани пари за ремонт на Зографския манастир и Богословския факултет и за нова църква в Кипър.
До 50 млн. лв. по предложение на ГЕРБ ще се отпуснат допълнително за целево подпомагане за отопление. От ДПС предложиха към помощта да се включат и дървата за огрев. ПП настоя все пак да бъде записано, че тази мярка ще се приложи при условие, че не се нарушава дефицита по консолидираната фискална програма.
5.5 млн. лв. повече ще получи Селскостопанската академия за повишение на заплатите на учените до нивата на другите университети.1.4 млн. лв. повече бяха гласувани за подкрепа на сценичните изкуства, които били пострадали много от ковид-пандемията. Допълнително 2 млн. лв. бяха гласувани за повишение на заплатите в НСО и 2.5 млн. лв. – за областните администрации.
По искане на ГЕРБ МБАЛ „Света Екатерина“ в столицата ще получи 30 млн. лв. за оборудване на новия блок за трансплантации. Други 25 млн. лв. ще отидат за изграждане на детска болница в Пловдив, „след фалстарта в София“, както се изрази Кирил Ананиев.
Земеделците ще получат 300 млн. повече над актуализацията на бюджета. Предложението е на ДПС и ГЕРБ, а парите според тях са нужни за покриване на нарасналите разходи за торове, фуражи, горива и др.
Основно два са източниците за финансиране допълнителните разходи, които гласуват депутатите в бюджетната комисия. Това са увеличените със 760 млн. лв. приходи от ДДС или от програмата за капиталови разходи на стойност 8.2 млрд. лв. „Ще останат ли пари за капиталови разходи?“, попита Венко Сабрутев от ПП и отбеляза, че само за няколко часа държавата рязко е заботяла.
„Водим си сметка, накрая ще направим рекапитулация и окончателно ще решаваме при гласуването в пленарна зала“, отговори Йордан Цонев.
Финансовият министър отбеляза, че парите за капиталови разходи са планирани по бюджетите на съответните ведомства и общини, а не са в един кюп в централния бюджет, както е било години наред, за да бъдат използвани като буфер.
Почти един час продължи спорът с колко да бъде завишена субсидията на столичния градски транспорт. Миналата година при актуализацията на бюджета подобно подпомагане бе отказано на Столична община, тя не получи по-висока субсидия и от Бюджет 2022 г. ГЕРБ сега настоя за 143 млн. лв. повече (при разчетена 15 млн. лв. субсидия), но в последствие склони да я намали на 110 млн. лв.
„Всяка година ли ще трябва да гласуваме толкова голяма субсидия за столичния градски транспорт с парите на всички данъкоплатци в страната? Горивата няма да са по-евтини догодина. Как ще гарантирате, че тази система може да бъде устойчива?“, попита финансовият министър. „Както вие не може да се ориентирате в цените на енергията, така и ние не можем“, отговори кметът на София Йорданка Фандъкова.
Отделно с 16 млн. лв. се завишиха субсидиите за нерентабилните линии и още 20 млн. лв. за компенсиране на междуселищния автобусен транспорт.
По искане на ДПС и ГЕРБ за общините бяха гласувани 100 млн. лв. повече капиталови разходи и още 30 млн. лв. за увеличаване на заплати в общинската администрация, които сериозно изоставали от възнагражденията на държавните чиновници.
Докато гласуваха нови и нови допълнителни разходи, депутатите от бюджетната комисия се усетиха, че никой не следи с колко е набъбнала общата сума и как ще бъде покрита. Финансовият министър Асен Василев поиска да се даде време на МФ да систематизира новите разходи и да се види за сметка на кои други разходи може да се направят.
„До момента с не повече от 10 млн. лв. са надвишени допълнително гласуваните постъпления от ДДС, но проблем ще има с тези разходи, които ще се финансират от капиталовата програма, защото трябва да се посочи откъде да бъдат орязани парите“, съгласи се депутатът Йордан Цонев.
Проблемни се оказаха и предложенията на ГЕРБ и ДПС за продължаване на компенсациите за бизнеса за електроенергията до края на годината, както и контрапредложението на ПП.
В крайна сметка бюджетната комисия прекъсна тази вечер заседанието, продължило почти 12 часа, и ще го поднови утре от 9.00 часа. Следобед в пленарна зала трябва да бъдат гласувани актуализациите на бюджетите на ДОО и здравната каса, а в сряда – на големия бюджет.