Документална трилогия за норвежката социална служба Барневерне засне журналистката Генка Шикерова. Първата част от трилогията може да се гледа в Youtube и носи заглавието „“Децата на Норвегия“.
Филмът „Социалната война“ търси отговор на наболялата тема за закрилата на децата и къде свършва истината и започват митовете за практиката в Норвегия.
1,1 млн. деца под 18 г. живеят в скандинавската държава, от тя изведени от семействата са 11 600, т.е. 1%, обобщава журналистката. Мерки са взети спрямо общо 3% от децата, като броят им през последните години нараства заради притока на мигранти и непридружените деца.
„Ние имаме най-добрите социални работници в света. За външния свят тази ситуация изглежда хаотична, дори чудовищна, защото вие виждате само външната страна на нещата. Вие не сте живели в моя дом, не сте видели това, което съм виждала аз. Няма да кажа какво е то, защото не искам да говоря за това. Когато чуеш само едната гледна точка, естествено е да чуеш страшни неща: те отвличат деца, отвеждат ги от домовете им“, разказва Вилде Адолфсен. Вилде е млада жена, която в юношеството си социалните извеждат от семейството ѝ. Днес тя работи за организация за закрила на децата. Споделя, че не съжалява за случилото се и е осъзнала, че е била спасена едва след намесата на службата. „Децата са лоялни към родителите си и ги обичат“, казва Вилде. Докато живеела с родителите си, тя ги приемала каквито са и не знаела, че случващото се в дома им не е редно.
Социалните служби в Норвегия имат право да изведат веднага детето от дома му само в изключителни ситуации, в които има заплаха за живота и здравето му. В останалите случаи се води процес.
„Някои родители злоупотребяват с алкохол или използват наркотици. Някои имат психични проблеми или пък са агресивни“, обяснява експерт от службата.
Историята си разказва и Хайди, която е започнала с твърди наркотици на 17, преди това пуши трева на 12, а опитва алкохол едва на 10. „Майка ми сама се свърза с Барневерне, защото ѝ беше трудно да ми постави граници и защото едва свързваше двата края. Бягах много и от училище“, казва тя. Установили, че на майката ѝ е трудно да се справи с дъщерята, а бащата е алкохолик. Преместена е в интернат. Ситуацията в дома ѝ не се подобрява, затова майка ѝ се отказва от родителските си права в полза на Барневерне. Местят я в дом за юноши, а после в дом за младежи със зависимости. На 18 заживява самостоятелно. На 19 ражда, но бащата на детето не остава с нея и бебето. Хайди отива при майка си, където живее с детето до двегодишната му възраст. „Майка ми беше болна, а аз имах нужда от повече помощ. Затова отидох да помоля доброволно социалните да вземат дъщеря ми. Първо започнаха да покриват разходите за детска градина, но това не беше достатъчно. Затова я настаниха във временен дом, а после и в постоянен. Срещах се с нея, когато не се друсах“, разказва жената. Сега Хайди работи в център за зависимости. Среща се с дъщеря си, която вече е голяма и живее самостоятелно.
Често мерки се вземат за деца на мигранти – най-вече от Судан, Еритрея, Сомалия, Норвегия. Мъж, пожелал анонимност, споделя пред камерата: „В Норвегия казват на децата, че ако някой ги удари, те трябва да казват. Казала е това в детската градина, а после и пред Барневерн. Приели са го сериозно и са се обадили на полицията.“ Разследването продължава няколко месеца. Детето не е изведено от дома. „Имахме срещи всяка седмица. Идваха вкъщи и ни питаха как сме, как са дъщерите ни. Първо се държаха с нас като с престъпници. После разбраха, че казаното не отговаря на истината. Мъжът впоследствие получил писмо с извинение от социалните. Има право да ги съди за причиненото неудобство.
„Когато прилагаме по-крайни мерки, това никога не става без съд. Когато детето бъде изведено от дома, продължаваме да следим случая, за да видим дали няма начин то да се върне у дома“, обяснява социален служител.