Откакто отрицателните лихвени проценти станаха част от паричната политика на централните банки, кредиторите се страхуват да ги прехвърлят на дребните спестители. Това обаче е напът да се промени.
В Скандинавия, където негативните лихви битуват по-дълго от повечето други места по света, финансовият сектор премина през няколко драстични корекции, за да оцелее. Банките разчитат повече на управлението на активи и на други генериращи комисионни услуги и много по-малко на традиционния бизнес за отпускане на заеми и приемане на депозити. Краят на отрицателната лихвена политика обаче не само че не се вижда, но вероятно ще бъде отложен за пореден път, което означава, че промените може да се окажат недостатъчни.
Директорът на Датската банкова асоциация – Улрик Нодгаард, коментира, че защитаването на дребните вложители от негативните лихвени проценти означава, че „банките продават продуктите си под себестойността им“. И това определено е „предизвикателство“. Шефът на Датската агенция за финансов надзор в Копенхаген – Йеспер Берг, подозира, че кредиторите не са прехвърлили отрицателните лихвени проценти върху потребителите по „политически причини“. Но ако те най-накрая го направят, „ще е интересно дали клиентите ще приемат този факт или ще изтеглят спестяванията си“.
Всъщност, банките вече обмислят идеята. Първият кредитор, който „накаже“ потребителите, рискува да ги загуби. От друга страна, евентуалното споразумение за координирано въвеждане на мярката може да предизвика обвинения в картелно споразумение. В тази връзка говорител на „Данске банк“ обяви, че институцията „не планира отрицателни лихви за частните клиенти, включително и за богаташите“.
Ключови инвеститори обаче може и да не се съгласяват още дълго с подобен подход. Финландската холдингова компания Sampo, която притежава около 20% дял в „Нордеа банк“, смята, че е крайно време да се променят нагласите по въпроса. Главният изпълнителен директор на Sampo – Кари Садиг – посочва, че Европейската централна банка, която контролира „Нордеа“ и други кредитори от еврозоната, трябва да спрат да неглижират проблема. Стадиг не смята, че отрицателните лихви ще разрушат дребните банкови услуги. Просто хората ще трябва да плащат за спестяванията си, което дори може да стабилизира банковия сектор. Според Стадиг само когато финансовият сектор осъзнае това, усилията на ЕЦБ за напомпване на стимули в стопанството ще проработят на практика. Той твърди, че теорията за паричните стимули работи само когато се приложи повсеместно – отрицателни лихвени проценти и по депозитите, които да накарат хората да консумират и да инвестират, също и в частния сектор. Междувременно, последният набор от инфлационни данни в Дания показва охлаждане на растежа на потребителските цени през юли дори след почти седемте години на отрицателни лихви.
Някои европейски банки вече са „натиснали спусъка“. В Швейцария двете водещи банкови групи – „Ю Би Ес“ и „Креди Сюис“ – прехвърлят част от отрицателното лихвено бреме на заможните си клиенти. В Дания пък някои по-дребни кредитори са готови да започнат да въвеждат тези мерки за някои потребители. Например, Ringkjobing Landobank и Sparekassen Sjaelland-Fyn, обмислят да „таксуват“ богатите, по данни на FinansWatch.
Датската банкова асоциация търси подкрепа за финансовия сектор за справяне с дългосрочните отрицателни лихвени проценти. Група лобисти искат от централната банка на страната да разшири мерките, предназначени за облекчаване на бремето на кредиторите. Дания работи с двустепенна система, при която част от средствата overnight стоят в централната банка без лихва, а „наднормените“ се изпращат в едноседмични депозити, олихвявани с минус 0.65 процента.
Датската агенция за финансови услуги пък предупреждава, че ниските лихви увеличават стимулите за банките да съветват клиентите си да прехвърлят пари от депозитни сметки в инвестиционни продукти, което е свързано с високи такси. Финансовият надзорник дава ясно да се разбере, че няма да толерира прекомерни комисионни, особено след като „Данске“ бе хваната да „надписва“ клиентски сметки.