Намесата на България в конфликта е грешка, а можеше да заемем позицията на Унгария, казва политическият анализатор
Проф. Иво Христов е един от най-известните политически анализатори и геополитически коментатори в страната. Срещаме се с него по време на поредната среща форум „Черноморска Странджа”, провел се преди дни, за да чуем мнението му за изтеглянето на руската армия от Херсон, както и за цялостната обстановка в политически и икономически план в България и света.
-Проф. Христов, как тълкувате оттеглянето на руската армия от Херсон? Стратегически ход или бягство?
-Второто е абсолютно несериозно. Истината е, че не разполагаме с достатъчно достоверна информация, за да знаем какво всъщност се случва там. Това, което виждам – пак казвам: без да разполагам с каквато и да е инсайдърска информация – е, че се касае за цялостно предефиниране на целите и ресурсите на т.нар. „специална военна операция”. Това се нарича изравняване на фронта и в този смисъл е подготовка за зимната кампания. От друга страна има индикации, че вървят някакви задкулисни преговори, които между другото най-вероятно не са спирали. И то с участие на реалната противникова страна – Съединените американски щати.
-Появи се доста противоречива информация, да.
-Да, за Джак Съливан, за високопоставени хора от обкръжението на Байдън. Вероятно върви някаква совалка, някакъв диалог, но ние не сме в състояние да правим каквито и да е било изводи по въпроса.
-Според вашите анализи има ли как да се постигне мир в по-краткосрочен вариант.
-Не. Това е само етап от войната, която тепърва ще се разгръща. Тя е глобална. Тя касае превръщането на еднополюсния ред, в който САЩ бяха единствения доминион, в многополюсен. Това, което виждаме в Украйна, е само един елемент от каскада от конфликти.
-Трябваше ли България да се намесва в този конфликт?
-Не, разбира се. Това не е наша война. Първо, ние имаме сантименти към Русия, колкото и да не го признават. Второ, имаме върхушка, която се опитва да се хареса на новия геополитически господар. И между тези два полюса стои разкрачена реалната българска политика. Съвсем спокойно можехме да имаме позицията на Унгария, но я нямаме.
-Вие казвате, че България е обект в геополитическата игра – марионетка, която няма право на мнение. Защо?
-Задавате ми риторичен въпрос. Марионетката няма собствено мнение, защото е марионетка. Иначе няма да се казва така. В превод от италиански думата буквално означава „кукла”. Местят ви по терена, а не се местите вие. Това е очевидно и няма какво да се коментира.
-Можеше ли да отстояваме по-твърда позиция и имаме ли сили за това – като Унгария, която споменахте? Все пак тя е по-силна и като икономика, и като стратегическо разположение.
-Защо да е по-силна? И по територия, и по население доскоро бяхме еднакви. Кое ни пречи? Може би защото там живеят унгарци, а тук българи и между двата народа има драстична разлика? Унгарците са имперски народ, народ с гръбнак и чувство за мисия. Нека не забравяме, че те са едни от двата съставни народа на Хабсбургската империя. Противопоставяли са се като стена на османската инвазия. Противопоставиха се и на Руската империя, което сега не им пречи да имат най-топли отношения с Москва. Те разбират добре какви са собствените им национални итереси и ги отстояват. Излъчват правилните лидери в правилното време.
-Има ли решение на политическата криза в България? Би ли вирял лидер като Орбан у нас.
-Лидер като Орбан в България е просто невъзможно да имаме. Преди малко ви отговорих защо.
-Какви са ходовете за решаването на политическата криза?
-Слабо ме вълнува, честно казано. Това е тежка термнална криза, която ще премине в абсолютна национална смърт. Ние наистина не разбираме, че тази система, която ни наложиха, убива страната политически и икономически ежедневно. Вижте просто състоянието на пътищата, на публичната инфраструктура. Наистина не искам да влизам в детайли за структурите на икономиката, за примитивното ниво на българското образование, за качеството на българската медицина – с тази висока смъртност от ковид и т.н. Това са очевидни неща, но не виждам истинско желание за решаване на проблемите.
Георги Русчев, Флагман