От извънредното положение до хаоса

13 март 2020 г., петък. Два дни, след като СЗО обявява глобална пандемия и близо три месеца след първите случаи на заболели от нова непозната болест. Само 5-6 дни по-рано България е като изолиран от ужасяващия коронавирус остров. Въпреки това, от средата на февруари поскъпват маските, спиртът, ръкавиците, витамин Д и само за дни изчезват от пазара. В черния за България петък е обявено извънредно положение. Председателският съвет в Народното събрание е приел предложението на левицата то да бъде за месец – до 13 април.

Среднощните пресконференции 

на Националния оперативен щаб преливат в двукратни всекидневни брифинги. До началото на май, когато, очевидно заради настойчивостта да не бъдат разпускани мерките, което е неудобно за властта, началникът на НОЩ бива… скрит. Защото става опасен за властта с професионализма и далновидността си.

Изтерзаната и без това здравна система е поставена пред огромни изпитания. Медици се борят с непознатата болест с голи ръце – липсват предпазни средства, лекарства, кадри. Най-голям е страхът ситуацията да не заприлича на тази в някои западноевропейски страни, където болници и лекари са принудени да лекуват избирателно.

Затварят се магазини, заведения за хранене, училища, кина, театри. От 21 март КПП блокират градовете, а за напускането им са необходими пасавани. Пропускателният режим се променя няколко пъти, опашките изнервят хората, които пътуват за работа. Много „хитреци“ с фалшиви декларации се опитват да напуснат градовете. Семейства, за които до 12 март неделната разходка с малчуганите се свеждаше до посещение на кафенето и детския кът в мола, възроптават, че децата им не могат да бъдат на въздух. Родители, които недоволстваха колко некадърни са учителите, трябва да влязат в обувките им и да доказват, че са по-добри преподаватели от дипломираните педагози. Животът сякаш замира, но пък за дни смогът над София се вдига.

Разходките в парковете обаче са забранени, а глобите за нарушителите – солени. Говори се дори за мерки, приложени в други държави – напускане на дома с декларация, със смс, вечерен час и пр. Спира плановият прием и операциите на пациенти, спира задължителната ваксинация на децата. Тъй като болници, ДКЦ, медицински центрове, лекарски и зъболекарски кабинети и пр. са търговски дружества, започват да губят, ако нямат отделения за лечение на КОВИД-19. Месеци наред КОВИД-19 се лекува по приспособена клинична пътека и за лечението на един пациент болници получават по 618 лв. – по-малко, отколкото за диария. Благодарността към медиците се свежда до ръкопляскания от балконите вечер в 21 ч.

Парламентът приема Закон за извънредното положение. Но колко тежи той? Днес – година по-късно, е видно, че своевременното предприемане на противоепидемични мерки бе правилен ход, но подчинен единствено на стремежа на Бойко Борисов да си осигури подкрепата на Европа. Затова този ход във всеки от следващите 365 дни не успя да компенсира

управленската немощ

на властта. Зареждат се тежки седмици за бизнеса и за работниците заради наложените противоепидемични мерки без предварителна дори схематична готовност за последиците. За по-малко от 3 седмици – от 23 март до 12 април близо 70 хиляди остават без препитание.

И – край на гордостта на правителството за „незапомнено ниската“ безработица. Властта обмисля компенсации, едва когато се извиват опашките пред бюрата по труда. Но такива действия отдавна са предприели всички държави по света. Българското правителство започва пестеливо и с много административни бариери да отпуска почти мизерни компенсации.

Здравните власти отричат необходимостта всички (болни и здрави) да носят маски, въпреки че в държави на запад от България това се въвежда. На 30 март и у нас маските (дори на открито) стават задължителни, а глобата, ако не се носят – 5 хиляди лева. Ден по-късно здравният министър отменя заповедта си „до постигане на консенсус в нашето общество“. След време глобата пада на 300 лв. Странно колко скоро хората, които изкупиха маските от аптеките в средата на февруари, в средата на април протестират срещу тях с аргументи, че предизвикват хипоксия или са наложени от властта, за да запушат устата на демокрацията. До есента всяка заповед за носене на маски се посреща на нож, премиерът Борисов демонстративно не носи маска на обществени места. Как може това да се изисква от хората? Как може те да повярват в правилността на разпоредбите на властта?

От март 2020 г. започва неистово запасяване с всяко лекарство, за което се съобщава, че някъде по света се изпитва за лечение на КОВИД-19. Те изчезват от аптеките, а хора с хронични заболявания остават без животоподдържащо лечение. Проблемът е изказан на глас от председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова (тогава Стоименова). Заради прогнозата, че е

възможен недостиг на лекарства 

прокуратурата й отправя обвинение за всяване на паника по чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода до 2 години. Много скоро прогнозите на проф. Сербезова се сбъдват, а заповеди на здравния министър през месец-два спират неведнъж износа на различни лекарства, обект на паралелна търговия, които се използват за лечение на КОВИД-19. Дори преди ден за пореден път бе забранен износът на лекарства срещу съсирване на кръвта. Очаквано, заради неясните обвинения, съдът връща делото за „всяване на паника“ на прокуратурата и то се превръща в една от немалкото трагикомични акции на новия главен прокурор.

След тъжния Великден на 2020-а извънредното положение се удължава с месец, а по Гергьовден – седмица преди края му, КПП отпадат. Само за два месеца извънредно положение във ВАС постъпват над 900 жалби срещу множеството, често противоречащи си, министерски заповеди. До края на годината масово съдилища отменят глоби, наложени през пролетта за разходка в парка на домашни любимци, за посещение на детски съоръжения, неносене на маски и пр., а РЗИ са осъждани да платят съдебните разходи. Заради некомпетентност на властта отново се бърка в джоба на данъкоплатеца, който с налозите си пълни хазната. В съда падат и повечето глоби, налагани през пролетта за неверни документи при преминаване на КПП. Не че мерките от пролетта не са били необходими и правилни, а защото

министерските заповеди не са ясно разписани

Немалко актове от пролетта и лятото имат около 24 часа живот. Това е и основната причина за диагонално противоположните тълкувания на един и същи казус в различните съдилища и дори от различни съдебни състави. Като друга причина юристи изтъкват и факта, че полицаите не са подготвени да работят по Закона за здравето и често налагат санкции не по правилната разпоредба. Само в Пловдив 844 досъдебни производства за нарушаване на противоепидемичните мерки са взети на специален надзор от Апелативната прокуратура през 2020 г. Причината – възможността за двояко тълкуване, често дори непочиващи на нормативен акт, по който се носи наказателна отговорност! Не по-малко спорни са санкциите за нарушаване на карантината. Герберски феномен, който дава отговор на въпроса защо българите спазват едни и същи правила в чужбина и ги нарушават в родината си.

Юни 2020 г. идва със спад на заразените. България е една от малкото европейски държави, отворили стадионите за футболните запалянковци. Здравният министър подписва заповед на 12 юни, че нощните заведения остават затворени до края на месеца. След часове премиерът се разпорежда да се отворят, а на 13 юни министърът издава обратната заповед! Войната с коронавируса сякаш сменя посоката и изправя болници срещу ресторанти и дискотеки. Такава остава и през есента, и сега.

В разгара на лятото, когато Европа сякаш се отърсва от ужаса на КОВИД-19, България е втора по смъртност. Но властта нехае в очакване на чартъри от чужбина, които така и не идват заради растящата заболеваемост. Тя остава сякаш невидима само за управниците, заровили глава в пясъците на плажовете и невиждащи знаците на настъпващата

смъртоносна есен

с която българите плащат за нехайството и некомпетентността на властта, вторачена в себе си и в собственото си оцеляване, изпълняваща щенията на най-кресливите. Докато Европа затяга мерките с грижа за здравето на гражданите си и съхранението на здравните си системи. Щедрите обещания и големите самохвалства не спират дори в петте седмици, когато умират повече българи, отколкото на фронта.

Уви! Пролетта не обещава нищо по-добро от есента. Грешен ход след грешен ход. Дори зелените коридори с висящи на студа на улицата хора за ваксинация крият повече опасности за разпространение на заразата.

Ако досега вината за ръста на заболеваемостта се прехвърляше на хората, „неспазващи противоепидемичните мерки“, сега за главен виновник е посочван „британският“ вариант на вируса. Но никога властта не признава своите  неадекватни и ненавременни отговори. Защо при ръста на новозаболели и починали от КОВИД-19, при изключително ниския брой ваксинирани управляващите упорито разхлабват мерките и се поставя под риск здравната система? Единственият възможен отговор остава същият като преди година, като през лятото и есента – премиерът да си осигури подкрепата на определени кръгове за предстоящите избори.

И днес – 365 дни след началото на извънредното положение, когато КОВИД-19 за пореден път затяга примката си около шията на България, отговорността за противоепидемичните мерки е прехвърлена на местните власти. Защото централната власт пак е заета със себе си и очевидно нехае за хората. Тя се нуждае само от гласоподаватели. Дали КОВИД-19 е партньор на ГЕРБ или техен враг на тези избори? Тепърва ще видим.