Въпреки че извънредното положение ще бъде отменено след 13 май, здравният министър Кирил Ананиев ще продължи да разполага с широки правомощия да ограничава правата на българските граждани. Това става възможно с новото законодателство за мерките срещу епидемията и съпровождащата я криза, което парламентът одобри по предложение на правителството на първо четене.
Законовите промени бяха изготвени заради желанието на управляващите да демонстрират, че ситуацията в страната се нормализира и това позволява да бъде обявен краят на извънредното положение. В същото време обаче изпълнителната власт иска да запази и възможностите си да въвежда повторно действалите и досега рестрикции. Законопроектът съдържа и многобройни промени в закона за извънредното положение. Абсурдното е, че управляващите го натъпкаха и с поправки, които изобщо не бива да са там – например в Закона за акцизите и данъчните складове – без да дадат каквото и да било разумно обяснение.
За тази цел на Ананиев се позволява да обявява, след предложение на главния държавен здравен инспектор, извънредна епидемична обстановка. В такъв случай министърът ще има правото да налага временни противоепидемични мерки в отделни региони или на територията на цялата страна. Това на практика означава, че извънредните ограничения, които действаха досега, могат да бъдат въвеждани и занапред, въпреки че извънредното положение ще бъде отменено. Именно това породи съмнения, че новите правомощия на здравния министър се сблъскват с конституцията.
На това наблегнаха от опозицията. „Дава се огромна власт в ръцете на министъра на здравеопазването. Неслучайно в конституцията въвеждането на извънредно положение е в ръцете само на Народното събрание. Досега министърът можеше според въведеното извънредно положение да ограничава правата на гражданите. Сега министърът ще може да го прави по което и да е време напред в бъдещето”, констатира депутатът от БСП Явор Божанков.
От друга страна, по този начин премиерът Бойко Борисов и колегите му в кабинета бягат от отговорност. „Това е едно решение с многопластови последици върху много области на живота в България. По никакъв начин не може Министерският съвет да избяга от своята отговорност, да я стовари върху един свой министър и той да взима решенията, които ще влияят на политическия, обществения и икономическия живот в България в дните, които ще последват извънредното положение”, изтъкна соцдепутатът Георги Михайлов.
Зад правителството застанаха „Обединени патриоти”, както и уж опозиционните ДПС и „Воля”. От партията на Ахмед Доган обаче заявиха, че ще искат промени между първо и второ четене, тъй като в законопроекта въобще не се обяснява по какви критерии властите ще решават да обявят или отменят извънредна епидемична обстановка. Хората на Веселин Марешки пък обявиха, че в законопроекта има „откровени недомислици”, но без да обяснят какво имат предвид.
Соцлидерът Корнелия Нинова обяви, че левицата ще внесе предложение за създаване на временна анкетна комисия, която да установи как се разходват средствата, заделени за овладяването на кризата и последиците от нея, като за целта изслушва министрите. Получената информация ще бъде обобщавана и публикувана. „Да решим – ще има ли реален контрол върху харченето на парите или да научаваме от медиите, че са отишли в колекторски фирми, в казина и т.н. в момент на изключителна трудност за България“, призова Нинова. И настоя анкетата да бъде ръководена от представител на опозицията. Управляващите изслушаха искането й мълчаливо и без реакция.