Един от участниците в правителствената среща обаче се отнесъл с „пренебрежение“
Премиерът Кирил Петков и президентът Румен Радев планират скорошна визита в Париж, където да одобрят предложение на френския държавен глава Еманюел Макрон за вдигане на ветото за евроинтеграцията на Северна Македония. Това твърди агенция БГНЕС, която се позовава на източници от различни политически формации, участвали в последния Коалиционен съвет на 27 май.
В срещата участие взеха премиерът Кирил Петков, вицепремиерът Асен Василев, зам.-министърът на външните работи Велислава Петрова, Иван Ченчев и Георги Свиленски (БСП), Гроздан Караджов и Станислав Балабанов (ИТН), Атанас Атанасов и Владислав Панев (ДБ). Все още няма официално изявление по темата от представители на правителството.
Според БГНЕС коалиционните партньори са се разбрали да не коментират официално казуса с ветото за Северна Македония през следващите 2 седмици.
Българското правителство и Радев вече са провели разговори с френското председателство на Съвета на ЕС. Макрон е обещал да включи всички български искания в преговорната рамка и самият той да бъде гарант за тяхното изпълнение. На 18 май от Елисейския дворец публикуваха официално съобщение за разговорите, в които се отбелязваше, че в тях е участвал и премиерът на Северна Македония – Димитър Ковачевски. Макрон е поел ангажимент за насърчаване на диалога между двете страни и е подкрепил европейската перспектива на Западните Балкани.
„Това на практика означава, че ние се доверяваме изцяло на Макрон, но в същото време рискуваме да изпаднем в десетилетен спор, защото всяка една от страните членки ще може да блокира всяко едно решение. Това ще бъде спор безкрай, а ние не искаме турски вариант“, казва един от участниците в Коалиционния съвет пред агенцията.
Позицията на България за вдигане на ветото за начало на преговори за членство на Скопие в ЕС гласи правата на българското малцинство да бъдат гарантирани в Конституцията на западната ни съседка. Преди няколко дни премиерът Петков поиска от президента Румен Радев свикване на Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) по темата за Северна Македония, но Радев не видя причина да го свика. Той иска „гаранции от РСМ, които да доведат до необратими резултати“.
Според друг участник в срещата от 27 май в плана на Макрон „има предложения, които не са ясни и въобще не е сигурно, че Европейската комисия може да даде гаранции за тяхното изпълнение в бъдеще“. На участниците в коалиционния съвет е направило силно впечатление информацията, че „президентът Радев е провел много положителен разговор с Макрон“.
„Това е толкова прозрачно. Самият Радев ден след съвета каза следното: „Мога да поздравя президента Макрон за неговото визионерство и смелост да търси адекватно решение за намиране на изход от тази ситуация и за отстояване на истината и справедливостта“, казва участник в Коалиционния съвет.
Един от участниците в правителствената среща обаче се отнесъл с „пренебрежение“ към мнението на българите по въпроса за евроинтеграцията на Скопие. „Каквото и да предложим, то ще мине, защото българите не разбират този въпрос“, са били неговите думи. „Сигурно и поради тази причина са отделени десетки хиляди лева за социологическа агенция, която да обработва населението по този въпрос през следващите две седмици“, твърди още той.
Вдигане на ветото било необходимо и поради желанието на Украйна да започне преговори за присъединяване към ЕС. Много лош сигнал ще бъде, ако Украйна получи покана, а РСМ и Албания продължават да чакат и поради тази причина френското председателство бърза с предложението.
Според един от участниците в Коалиционния съвет планът на Макрон трябва да бъде готов преди провеждането на Корепер – Комитетът на постоянните представители на правителствата на държавите членки на ЕС. Той е основният подготвителен орган на Съвета на ЕС. Преди обсъждането му от Корепер планът на Макрон трябвало да бъде одобрен от българското външно министерство. Очаква се в делегацията ни в Париж да има и представител на МВнР.
По време на разговорите не са обсъждани задълбочено нито проблема за правата на българите в Северна Македония, нито основната точка от Договора за добросъседство от 2017 г. – за общата история на двете държави.
Според БГНЕС първите официални коментари по темата трябва да дойдат, след като бъде оповестен и подкрепен предложеният текст от МВнР. Към момента коалиционните партньори твърдят, че „няма никакви отстъпления по въпроса за РСМ и националните интереси на страната ни ще бъдат защитени“. Петков пък вече заяви няколко пъти, че въпросът е толкова важен, че няма как да се вземе еднолично решение и определи като спекулация тезата, че самият той бил дал съгласие за вдигане на ветото.
По време на срещата е постигнато съгласие и всяко различно мнение и позиция по този въпрос на политици, учени, историци, журналисти да бъде „максимално бързо атакувано и с тежки политически обвинения“.
Поисканият от премиера Кирил Петков КСНС при президента по темата за Скопие ще бъде свикан след посещението във Франция. За провеждането му лично се е ангажирал самият министър-председател.
След заседанието на КСНС при Радев – БСП ще свика Националния съвет, който ще даде мандат на Корнелия Нинова да подкрепи предложения текст. Останалите партии, които са част от правителствената коалиция, ще призоват депутатите си „да гласуват по съвест или пък ще ги призоват да подкрепят единственото възможно решение“. По този начин ще бъде променена досегашната позиция на страната ни, а премиерът Кирил Петков ще изпълни обещанието си всичко да бъде одобрено от Народното събрание.
„България много повече от самата РСМ – да не говорим за Франция, която първа блокира РСМ – иска властите в Скопие да започнат преговори за членство в ЕС. Решението е възможно и то може да бъде намерено много бързо, стига да има минимална воля от страна на Северна Македония. Достатъчно е да погледнем на диагонал стенограмите от последните преговори между делегациите на двете външни министерства. Поведението на една от тях граничи с арогантност“, съобщава още участник в Коалиционния съвет. „Решение трябва да има и то е възможно. Но погледнете посланията на местните политици, на президента Пендаровски, на опозицията, на участници в управлението. Те открито говорят, че членството им в ЕС е далечна перспектива. По-голямо антиевропейско поведение и пропаганда има само в Беларус и Русия“, твърди източникът на БГНЕС.
Макар премиерът на Северна Македония – Димитър Ковачевски, да каза преди седмици, че Скопие поставя на високо ниво гаранциите за българското малцинство и се работи по въпроса, реториката на Стево Пендаровски е съвсем различна. Според него ситуацията на българската политическа сцена в момента е такава, че трудно може да се постигне споразумение. Последно той нарече „илюзия“ влизането на Северна Македония в ЕС в обозримо бъдеще.