„Въпрос на време е зърнените „коридори на солидарността“ да се стеснят до процепи“, писахме през февруари с надеждата, че членовете на нашето правителство най-накрая ще осъзнаят, че евтиното украинско зърно не е само наш проблем.
И това се случи: Словакия, Полша и Унгария едностранно спряха вноса на украинско зърно, а България обяви подобни намерения. Разбира се, Европейската комисия реагира незабавно, като отбеляза, че държавите – членки на ЕС, не могат да решават подобни въпроси едностранно. А украинската страна побърза да започне преговори със своите съседи за подобряване на ситуацията. Но дали ще успее?
Напрежението се покачва от миналата есен, като местните производители буквално спираха с телата си камиони с украинско зърно, като блокираха пътища. Местните правителства обещаха на производителите, че ще намерят решение на проблема, но в крайна сметка не измислиха нищо по-добро от това да блокират вноса от Украйна. Свикнали сме с мисълта, че корупцията е само наш вътрешен проблем, но тук тя доведе до съвсем реални „външни“ последици. Страната буквално е обвинявана за непазарното поведение на своите предприятия и отчасти с право.
В какво се състои проблемът?
Още през миналата година стана ясно, че въпреки глобалното увеличение на цените на пшеницата и хранителните рискове за някои страни, половината от украинското зърно, което е толкова трудно за износ, се изнася с неадекватна отстъпка. Свръхевтиното украинско зърно на европейския пазар значително намали печалбите на местните производители и те просто не са в състояние да се конкурират нито по цена, нито по количество с украинското зърно.
Докато средната цена на пшеницата на световния пазар беше 362 щатски долара за тон, нашата пшеница се продаваше в Полша за 222 щатски долара, в Унгария за 233 щатски долара и в България за 200 щатски долара. Въпреки че от самото начало ставаше въпрос за транзит през страните от ЕС, разликата в цената беше твърде привлекателна, за да не се изградят схеми около нея. Те обаче не биха били възможни, ако схемите за износ на подозрително евтино зърно от Украйна бяха затворени навреме и споразумението за транзит беше изпълнено.
Според Rzeczpospolita полската прокуратура вече разследва загубите на най-големите полски мелници, които са се снабдявали с най-нискокачествено украинско зърно вместо с полско по подправени документи. От тази подмяна те са реализирали по предварителна оценка печалба в размер на 1,5 млн. злоти. За съжаление това не е единственото подобно разследване.
В търсене на допълнителни аргументи в защита на своя пазар бяха повдигнати и въпроси за качеството на нашите стоки. Твърди се, че украинското зърно се отглежда с „химикали“, които отдавна са забранени в ЕС. Е, може и да има такива случаи. А редовното споменаване на „украинско зърно със забранени пестициди“ в заглавията на западните медии със сигурност не е от полза за външната търговия.
Но пестицидите не са единственият проблем. В материалите на полската прокуратура украинското зърно е наречено „техническо“ с бележка „използвано за горене и производство на пелети“. Нещо ново на този свят, не твърда или мека пшеница, не лимец, не някои сортове, дори не фуражно – техническо. Според разследването тази класификация е измислена от украинските доставчици с една единствена цел – да се избегне контролът на качеството, защото дори фуражът подлежи на ветеринарен контрол, да не говорим за потребителското зърно, докато техническото зърно не подлежи на никакъв контрол.
Това е интересна подробност, най-малкото защото анализирахме нашите доставки на пшеница и не видяхме там никакво „техническо“ зърно, то не фигурира в кодификацията. Така че стоките идват от Украйна с поне два комплекта документи – изходни и входни. Сигурен съм, че и полската прокуратура го е разбрала. Няма да отнеме много време да се появят последствията.
Всъщност всички ние ще ги усетим още веднъж, когато възникне въпросът за целесъобразността на „подкрепата на корумпирана Украйна за сметка на европейските данъкоплатци“.
Как се решава този проблем?
Когато видяхме неадекватно ниски цени на нашето зърно, поискахме от съответното земеделско министерство да обясни ситуацията. Разбира се, не се интересувахме от тежкото положение на полския фермер, а от това, че украинският фермер, който е увеличил разходите си както за производство, така и за логистика, получава за зърното си едва жълти стотинки, които често не покриват дори разходите по прибирането на реколтата.
Отговорът на министерството беше поразителен с явната си икономическа неграмотност и безразличие към проблема. Това може да се обясни с факта, че настоящият министър на АПК Николай Солский е един от съоснователите на Украинския аграрен холдинг, който, наред с другото, се занимава и с търговия със зърно. Следователно министърът може да лобира за интересите на търговците въпреки проблемите на някакви си дребни производители. В световен мащаб проблемът се състои в това, че стойността на износа като такава не представлява интерес за държавата. Това не е внос, който може да се облага с данъци, а те искат и възстановяване на ДДС.
И тъй като никой в Украйна все още не се интересува от изтеглянето на печалби към други юрисдикции с цел да се плащат по-ниски данъци тук, то правителството не обръща особено внимание на друго, освен връщането на печалбите в чуждестранна валута. Не се интересуват много от факта, че дори тези приходи могат да бъдат по-високи, ако зърното не се продава с отстъпка. Изчислихме, че ако количеството пшеница, продадено през втората половина на 2022 г. на цена от 50-150 USD/тон, беше изнесено на средната пазарна цена, само валутните постъпления в страната щяха да бъдат със 750 млн. USD по-високи.
Но по дяволите, какво толкова, пропуснати ползи, поне преките загуби тук могат да бъдат избегнати. Засега обаче правителството не бърза.
Неприемливата история с „черното зърно“, с откровената престъпност, приключи буквално с нищо. Припомняме, че данъчните власти предупредиха митничарите за стотици съмнителни фирми, изнасящи зърно, но митничарите, както и Бюрото за икономическа сигурност, не реагираха и пуснаха пратките от страната. В резултат на това наглата схема беше наречена „подозрителна небрежност“. Митничарите и БИС бяха заплашени с уволнение, а всички участници бяха призовани да се включат в работни групи и да си сътрудничат продуктивно.
За оздравителните референтни цени просто никой не си спомня. И дори инициативата на правителството за въвеждане на минимална експортна цена на зърното, обвързана с борсовата цена на световния пазар, също е в застой. Точно преди месец писахме, че Министерският съвет работи по нея, но статутът не се е променил. Налице е някакъв селективен „турборежим“ и той е включен изключително за някакви глупости. Дори има обяснение защо – защото участниците на пазара са включени в инициативата. Не, не фермерите, от които се купува зърно почти на безценица, а търговците, които създадоха сегашния проблем. Разбира се, не можем да минем без обстойно обсъждане с участниците.
И сега нашият министър на аграрната политика заедно с приятелите си търговци „търсят консенсус, въз основа на какви източници на информация и как точно ще бъде определена минималната цена“.
А междувременно временният опростен достъп на нашите стоки до пазарите на ЕС ще приключи. Започнахме да искаме удължаване на временните търговски преференции още в началото на тази година, включително чрез министъра на аграрния сектор. Точно в момента, в който трябваше активно да спрем схемите си за зърно и да следим за „транзитния“ износ, за да запазим репутацията си на надежден партньор.
Ще получим ли това удължаване, като се има предвид качеството и бързината на сегашната реакция на проблемите? Мога само да кажа, че член 4 от Регламент 2022/870, който отвори европейския пазар за нас, позволява разследване в случай, че от Украйна се изпращат стоки, които създават сериозни затруднения за някои пазари на ЕС. В резултат на това е възможно да бъдат въведени отново както мита, така и квоти. Между другото, не само за селскостопанския износ.