Лица с политически позиции обсебват държавата и я използват за налагане на монопол над печеливши бизнеси
Конфликтът около хазарта у нас не е от вчера. Но досега жертвите (в преносния и, уви, в буквалния смисъл) бяха по правило от втори и по-нисък порядък. Днес обект на атака е най-богатият (или един от най-богатите) бизнесмени в България. Трудно може да се отрече, че започналата акция срещу Васил Божков е движена не от някаква загриженост на институциите за моралното здраве и материалното благополучие на българите, а от силно желание да му се отнеме един свръхдоходен бизнес. Ако трябва да бъдем прецизни в терминологията, това е държавно организирано рейдърство, а не национализация, независимо, че на пръв поглед печеливш ще бъде държавен стопански субект. У нас използването на държавата като пощенска кутия за лични облаги е достигнало наистина световни висоти, така че не бива да се съмняваме в същинската идея на започналата операция. През последните десет години бяха отнети немалко бизнеси, разликата обаче е в мащаба и подхода.
Ако говорим за величината на засегнатата личност, би могло да се възрази, че в различни периоди от прехода са били брутално елиминирани и други видни строители на съвременната ни капиталистическа родина. Достатъчно е да припомним показните разстрели на Илия Павлов и Емил Кюлев, които имаха не по-слаби икономически и политически позиции и амбиции. Немалко жертви паднаха и при преразпределението (или отбраната) на хазартния пазар. Ако се вгледаме в последните три десетилетия, ще забележим, че периодично се извършва своеобразно подборно „прочистване” на елитите, и то на тази част от тях, която обитава сумрачната територия на срастване на икономиката с политиката. Ако се изразим с популярна, но не съвсем точна фраза – територията на олигархията. Кой, как и защо извършва този подборен „отстрел”, е сложна и опасна тема, обрасла с градски легенди и системна дезинформация. Към нея ще се върнем по-нататък.
Но с мащаба на рейдърската атака новостите не се изчерпват. В ролята на главно оръжие влиза държавата, но не чрез привичните инструменти на репресивните органи, а в лицето на висшата институция на парламентарната република и ключови органи на изпълнителната власт. Именно тук възникват редица неясноти и въпроси.
Преди всичко, същите тези държавни институции и органи – Народното събрание, Министерството на финансите и подчинената му Агенция по хазарта – носят пряка отговорност за проблемите в сектора, вкл. за предполагаемите нарушения, които се вменяват на фирмите на Божков. Трагикомичният хаос продължава и в момента. Следователно, преди да се правят каквито и да било законодателни предложения за изменения в регулациите, е необходима ясна диагноза с посочване на конкретните отговорни длъжностни лица и органи. Едва след като се изясни дали, как, кой и защо е въвел и поддържал една неприемлива за публичния интерес нормативна уредба и управленска практика, е допустимо да се прекрояват законите. Има достатъчно примери за недомислени и откровено лобистки закони и отлично знаем как завършва всичко това.
Второ, самият пропаганден патос на политико-законодателната инициатива е фалшив и лицемерен. В случая въобще не става дума за съществено ограничение на разпространението на хазарта, в частност, на неговата реклама – проблематика, върху която очевидно е необходимо да се мисли и дискутира. Държавно организираният хазарт има същите морални и икономически ефекти върху обществото, както и частният. Приказките, че от това щели да финансират спорта, са за наивници – ако държавата иска да дава пари за спорт и може да го прави на солидна, принципна основа, има много възможности за това. Просто е нужно някакво смокиново листо, за да се прикрие срамният замисъл на замислената операция.
А тази операция е нова и важна фаза в подмолно протичащата подмяна на самата структура на елитите в България. В случая няма да коментирам качеството и резултатите от дейността на нашите „елити” – по въпроса е писано достатъчно, а най-видимите доказателства са около нас и всички ние търпим последиците им. Става дума за друг тип, структурна подмяна, която не носи подобряване, а още по-сериозно влошаване на положението. На практика се осъществява окончателно олигархизиране на българското общество, чрез което цялата власт (политическа, икономическа, репресивна, медийна) се концентрира в много тесен кръг от няколко лица.
Тази промяна (или подмяна) е поредната уникална историческа трансформация, подобно на прехода от социализъм към капитализъм. Проблемът е в това, че през последните 150 години в развития свят тече процес на диференциране и сегментиране на елитите, при което публичната власт се „разпръсква” между множество субекти. Този процес започва с разделянето на политическата от икономическата власт, преминава през отделянето на църквата от държавата, обхваща трансформацията в ролята на военните елити, по-късно води до формиране на нови елити, свързани с модерните информационни и комуникационни технологии. В разглеждания контекст случващото се в България е уникален пример на аномално „обръщане” на потока на историческите тенденции – вместо деконцентрация на властта и взаимен контрол между различни елити бързо протича сливане и монополизиране на всички властови ресурси.
В този смисъл атаката срещу Васил Божков е решаваща, вероятно последна стъпка за елиминиране на традиционния (за много общества) модел, при който едри бизнесмени се опитват да влияят върху законодателството и политиката, за да защитават деловите си интереси. Субект на атаката е „новата олигархия” – кръг, съставен предимно от лица с политически позиции, които обсебват държавата и я използват за налагане на монопол над печеливши бизнеси, без да поемат рискове и да носят лична отговорност. Печалбата се приватизира, отговорността се одържавява. А като капак охраната на цялата конструкция се поема от държавните институции и то на практика безплатно.
Концепцията е брилянтна, но има една съществена уязвимост. Нейното прилагане не дава дори минимален шанс на публичния интерес. Обществото и отделните хора са поставени в положението на давещите се, които трябва да се спасяват сами. Държавата напълно абдикира от основните си функции, тя се изражда, превръщайки публичните блага (жизнена среда, здраве, образование, сигурност) в стоки, достъпни за малцина.
Това е връзката между новата фаза в олигархизирането на обществото и лошото управление, което вече убива в буквалния смисъл на думата. Една власт, която си позволява да прекроява законите и институциите в полза на единици, но е неспособна да осигури нормално съществуване на милиони, е вредна и обречена, независимо от етикетите, които сама си поставя.
Затова днес въпросът въобще не е „за” или „против” Васил Божков, а докога ще търпим тази зловеща пародия на държава, която използват за разчистване на лични сметки. Дълбоко грешат тези политически и публични фактори, които обявяват своеобразен неутралитет с мотива, че не искат да се месят в „битката между олигарси”. Битката е за държавата и за смисъла на властта, която предоставяме на упълномощените да ни управляват, а в тази битка неутралитет няма.
Александър Маринов, „Банкер“