Разнообразна и доста динамична е географията на вноса на хранителни стоки в България. Две неща обаче са константни от години – Полша и Турция са най-големият вносител на плодове и зеленчуци у нас и в България на практика не се произвежда масло от прясно мляко, защото го внасяме от Франция. Това каза за “24 часа” председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов.
Когато вносители преценяват, че е изгодно, или в определени сезони, дори пресни зеленчуци се докарват от доста отдалечени от нас държави.
В много хипермаркети например напоследък има картофи, внесени от Египет и от Франция. Чесън от години насам се внася чак от Китай, а екзотични плодове редовно и от години се транспортират от Чили, Еквадор, Колумбия, Коста Рика, Виетнам, Перу, Индия.
Суровини за хранителната промишленост на практика се внасят и от другия край на земното кълбо, например от Индонезия и Виетнам.
Оранжерийните зеленчуци в този сезон се внасят предимно от Турция и по-малко от Гърция. Албания обаче през последните години също засили производството на домати и краставици и заедно със Северна Македония осигуряват немалко домати, краставици, тиквички, патладжани и зелени салати, обясни Иванов. Според него трудно може да се прецени каква част от тези зеленчуци по сергиите и в магазините са осигурени от внос, но примерно през февруари у нас почти няма производство на домати и краставици и може би към 70-80% от тях се внасят от съседите.
На пазара има и малки количества домати от Испания и Нидерландия.
Полша има огромно производство, но не на оранжерийни зеленчуци, а на картофи, зеле, лук, моркови и др. Оттам идват и към половината от ябълките на нашия пазар, но напоследък тази дестинация се конкурира с Германия и Италия. От последните две държави се внасят и много круши, сливи и други плодове.
Причината да нямаме производство на масло от прясно мляко е, че във Франция себестойността му е много ниска и на практика излиза по-изгодно да се внася. В България в момента само две мандри произвеждат такова масло, а останалите го правят с помощта на сухо мляко. От Германия също се внасят определени количества масло от мляко, но далеч не всички немски масла са такива, има и със сухо мляко.
Суровините за хранителната промишленост не само в България, а почти в цяла Европа се докарват от много далече. Палмовото масло например е чак от Индонезия и само от време на време идват малки количества виетнамско.
Слънчогледът за олиото също не е само български, около трийсетина процента от него в момента е украински.
В същото време ние произвеждаме слънчоглед около 3-4 пъти над потребностите ни, но голяма част от него се изнася за Западна Европа.
Същото е и с яйцата – сега една трета от произведените у нас се изнасят за Западна Европа. На българския пазар в момента се задоволяваме с останалото и с внос от Румъния и Полша.
Според търговци в момента се подготвят за внос огромни партиди полски яйца с бели черупки, които ще залеят пазара в навечерието на Великден. Това най-вероятно ще породи поредните протестни реакции на родни производители за подбиване на цените им, но истината е, че те всъщност печелят доста добре от износа на своята продукция в момента.