Правоприлагащите органи са наясно с абсурдите, но кротко чакат реакцията на хората
Неразбориите около топлофикациите, или по-скоро, около сметките за парно, отново изригнаха и бяха умело набутани в центрофугата на новинарския поток и то по начин, по който никой не знаеше къде да гледа, на какво да обръща внимание и кое какво означава, кое е важно и кое не. Информацията се сипеше на талази отвсякъде, а противоречията се наслагваха едно върху друго и дори сега никой в конкретика не може да каже кое е истина и кое не е. Общото и важното в целия този каламбур е, че „Топлофикация София“ повиши невъзможната си цена на топлоенергията и че никой не търси сметка за това! Ще се опитам да отделя проблемите през призмата на моето виждане по въпроса.
Първи проблем: с цената и отговорността
Още преди няколко месеца „Топлофикация София“, а и всички останали топлофикации тръгнаха с „голямата кошница“ към КЕВР за нови искани повишения в цената на топлоенергията. Специално за „Топлофикация София“ решението за вдигане на цената с 15% (по спомен) бе охладено, когато решението бе разгледано в Столичния общински съвет. То бе преразгледано дотолкова, че излезе с исканията на столичното парно за цена пред КЕВР, която да бъде с около 40 стотинки по-ниска от моментната в размер на 150.27 лв. за 1MWh с ДДС. Както вече писах, лично на мен не ми се вярваше и се оказах прав. КЕВР със своето решение от края на юни даде на „Топлофикация София“ близо 0.5% повишение на цената на топлоенергията влизаща от 1 юли т. г. Но не бързайте да се радвате. При „Топлофикация София“ нещата никога не са такива, каквито изглеждат.
От началото на юли приключва силата на постановлението на Министерството на финансите, според което битовите потребители плащаха 9% ДДС във фактурите си за парно и топла вода. От 1 юли стойността на ДДС-то отново се връща на 20%. Така, с повишеното ДДС в касите и сметките на дружеството ще влязат допълнителни приходи, обуславящи увеличение на цената на топлоенергията за битовите потребители в размер на 10.15%, или повишение от 15.25 лв. за всеки 1MWh с ДДС(165.52лв).
Ето как абсурдната цена става още по абсурдна, а отговорността за това почти не е на Топлофикация, а по-скоро на държавата в лицето на правителството и МФ. То обаче мълчи относно ДДС-то и кротко чака реакцията на столичани, която засега е учудващо тиха. Дори министър Асен Василев си позволи изявление в комисията по енергетика на Народното събрание, че „Видяхме, че няма нищо драматично в увеличението на цената на парното…“. За него лично може и да няма, но увеличение от 10.15% за столичани ще има и сметките ни вече гонят нови рекорди, а хората дори не знаят как да протестират срещу повишението им.
Втори проблем: с изравнителните сметки
Спомняте ли си как миналата година се разгоря проблем около изравнителните сметки на „Топлофикация София“ и част от потребителите заплатиха по-големи суми от останалите потребители на топлоенергия? Това се случи за онези изравнителни сметки, които бяха изготвени след въвеждане на намалението на ДДС-то от 20% на 9%. Тогава доплащащите в изравнителните сметки, ги заплатиха с намалена ставка на ДДС. Същото ще се случи и тази година, тъй като по-голямата част от изравнителните сметки ще бъдат изготвени със дата след 30 юни, каквато е датата на данъчното събитие. Всичко това, разбира се, ще се случи, ако МФ не даде предложение на МС да постанови друго.
Странното в цялата ситуация е, че всички правоприлагащи органи са предварително наясно с проблема, но нямаха ни най-малката смелост предварително да излязат с някакво изявление и решение с което проблемът да бъде избегнат. Лично аз ще нарека това им действие арогантност, с която карат електората „да настъпи мотиката два пъти“, но пък както се казва – за всекиму рано или късно идва Видовден… или избори.
Така вместо потребителите да насочат цялото си внимание и протестна енергия към основните ни проблеми с топлофикация, а именно количеството на продаваната ни топлоенергия и тази абсурдна цена, която бе вдигната, те ще се чудят и роптаят че за пореден път ги прецакват с изравнителните сметки.
Трети проблем: Високите априлски сметки
Този проблем е чисто технологичен и съществува всяка година, откакто сметките ни са прогнозни. Април е изравнителен месец за всички топлинни счетоводители. В този месец топлинните счетоводители правят сверка с числата от топлофикация и изравняват своите прогнози спрямо реалните продажби на топлоенергия с които ни е натоварило столичното парно през целия едногодишен отчетен период. Почти винаги прогнозите на фирмите за дялово разпределение са малко по-ниски от продажбите на „Топлофикация София“ и в последния месец те изравняват количеството, което са ни заложили във фактурите през годината с реално продаденото ни. Затова в този месец топлоенергията във фактурите ни е малко по-висока. Това по същество не влияе на крайните суми, тъй като това е за сметка, на по-ниските стойности, които сме плащали прогнозно през годината. И тъй като не се плащат наказателни лихви за просрочие до изравнителната сметка, то самите стойности общо взето са без значение. Почти винаги официалните оправдания на „Топлофикация София“ са по-ниски температури, по-високо потребление и други подобни измишльотини, на които отдавна никой не вярва.
Има обаче и друг по-сериозен проблем, появил се специално през тази година. По закон, „Топлофикация София“ трябва да прекрати топлоподаването на 30 април. През тази година обаче, столичното парно спря топлоподаването в някои от сградите на 1 или 2 май (официално го има отразено във фактурите). А това е незаконно. Въпросът е защо Топлофикация София не приспадна топлоенергията за отопление от майските фактури, а натовари потребителите с тях. Все пак вината за спирането на топлоенергията за отопление в сградите е изцяло отговорност на дружеството. Утре дружеството може да реши своеволно да спре топлоподаването на 10-ти или 20-ти май например. Официално отоплителният сезон тази година е приключил на 28 април.
Четвърти проблем: Съдът отмени формулата за изчисляване на сметките
Това, или подобни на това заглавие четем по медиите вече седмица. Ще се опитам да внеса малко конкретика в целия този проблем. Преди това обаче ще изкажа личното си мнение – разглежданият проблем е пълна глупост, тъй като това е спор за „разпределение на топлинната енергия между потребителите в рамките на една абонатна станция“. Той по никакъв начин не засяга продажбите на „Топлофикация София“, или иначе казано парите която тя иска да получи.
В основата си разглежданият от съда проблем е за това кой колко сградна инсталация трябва да плаща, или дали въобще да я плаща.
До момента не се е намерил специалист по топлотехника, който да измисли формула за РЕАЛНОТО ИЗМЕРВАНЕ на топлоенергията за сградна инсталация за конкретен апартамент, който да обхваща всички тези на „първо четене“ параметри (може да има и други, за които да не се сещам в момента) и те да са достоверни в рамките на месеца или отоплителния сезон. Ако някой успее да го направи, то той би трябвало веднага да получи Нобелова награда.
Именно защото е невъзможно да бъде измислена формула за пресмятането на реално потребената сградна инсталация, регулаторът (КЕВР) е одобрил някаква, която в минимална степен да отразява поне принципното потребление на така наречената „сградна инсталация“. За това е естествено тя да е сложна, с много параметри – ясни или неясни, които в годините се видоизменят.
Та в момента Върховният административен съд на първо четене е постановил, че част от параметрите, заложени във формулата за изчисляване на сградната инсталация са неправилни (противозаконни) и то от 2020 г. насам. По думите на разпратените по телевизионните студия специалисти, анализът на експертите оспорили формулата е доста добър и съдът вярно се е произнесъл.
В обобщение на проблема
В момента имаме една изкуствено създадена бъркотия, каша или както искате я наречете, която не решава по същество проблема с високите сметки. Сами преценете, че ако топлоподаването на столичани или където и да е другаде в страната ни бе икономически изгодно за потребителите, нямаше да съществува недоволство, нямаше да има пестене на топлина от отопление, сваляне на радиаторите и замяната им с алтернативни източници на топлина (климатици например) и въобще отказ от парно. Тъй като обаче потребителите на топлоенергия са само потребители, тъй като от тях не зависи нищо от това за което плащат – цена или количество топлоенергия, а не клиенти, то по същество те не носят никаква вина за реалното състояние на сисемата. Именно за това им пробутват отвличащи вниманието казуси, върху които да се фокусират, но които не засягат по никакъв начин интересите на топлофикациите.
Дали и какво ще стане – предстои да разберем. Единственото, което е известно е, че всички търкаляни в медийното пространство проблеми, които ни подхвърлят за разискване, не решават основния проблем – високите сметки за парно и топла вода.
Икономически живот, със съкращения