Кабинетът пак реши, че само тя ще лекува президента, депутатите, премиера и главния прокурор
В здравния сектор в България има болници, които работят денонощно, и паметници, които държавата субсидира непрекъснато, без да е ясно с какво са го заслужили. Такъв е случаят с университетската болница „Лозенец“, от която преди две години премиерът Бойко Борисов се отказа. Тогава той обяви, че тя вече няма да е правителствена, плати й колосалните дългове и я прехвърли на здравното министерство през миналата година. В началото на годината кабинетът отново заговори, че трябва да има нова правителствена болница, която да обслужва по-тесен контингент – президента, премиера, депутатите по време на пленарни заседания, главния прокурор, както и делегациите – чуждестранните в България и българските в чужбина. Депутатите одобриха текста за това през лятото.
Вместо управниците да ползват медицинско обслужване като всички останали граждани и като се разболеят да отиват във ВМА или „Пирогов“, както и в частните болници, или пък да бъде направен конкурс с ясни критерии между клиниките коя да ги обслужва, правителството избра отново бившата правителствена – УМБАЛ „Лозенец“, да следи за здравето на властимащите. Затова тя ще получава съответната субсидия, която не е публично известна, както и критериите, по които е избрана клиниката.
От сдружението „Български лекари за ново здравеопазване“ изпратиха писмо до парламентарната здравна комисия, премиера и здравния министър, в което посочват, че „идеята да се възобнови паразитната структура, озаглавена „правителствена болница“ е пореден, тъжен пример за липсата на ясна концепция за развитието на здравната система в България. Това за съжаление е твърде показателно за отсъствието на елементарни принципи, спрямо които може да се изгради един равнопоставен модел, способен да задоволи очакванията на гражданското общество в страната.“.
Вечната болница на властта
За разлика от останалите европейски страни, в които различните министерства не стопанисват свои болници, с изключение на военните, които имат отделни клиники, в България бюджетът субсидира четири такива болници – ВМА, болницата на МВР, Транспортна болница и болница „Лозенец“.
Всички държавни клиники са длъжни да спазват строга финансова дисциплина, да връщат навреме задълженията си, да не трупат нови и заплатите им да се определят от здравния министър. Това правило дълги години не важеше за „Лозенец“, която беше собственост на Министерския съвет и получаваше редовно субсидии от порядъка на 50-60 млн. лв. годишно, за да лекува властимащите и техните роднини.
Какви са финансовите и лечебните резултати през годините е било публично ясно за всички болници, но не и за „Лозенец“. Така, въпреки колосалните субсидии, които се равняват на парите, изработени по линия на здравната каса от най-големите софийски болници, правителствена се оказа затънала в дългове преди две години и в невъзможност да плаща заплати на лекарите си. Тогава Борисов заговори, че ще я превърне в детска болница, но се отказа. След това собствеността върху нея беше прехвърлена на здравното министерство и така то стана собственик на една болница и принципал на още 65 държавни клиники.
Според първия отчет на клиниката за първото тримесечие на тази година тя има приходи от 3.5 млн. лв., като 2.4 млн. от тях са от здравната каса, 564 хил. от такси и доплащания, Софийският университет е платил за обучение на студенти 415 хил., здравното министерство е платило за трансплантации, кръвни продукти и инвитро общо 42 хил., а даренията от пациенти са 46 хил. лв.
При приходи от 3.5 млн., болницата има разходи от 11.8 млн. лв., като заплатите на персонала са 3.2 млн. лв., разходите за амортизация надвишават 6 млн. лв., за материали и външни услуги са 2.5 млн. лв. и така загубата за първото тримесечие е 8.2 млн. лв., но пък болницата има наличност от 1 млн. лв.
Задълженията на болницата към доставчици са над 27 млн. лв., като 23 млн. от тях са просрочени, което я прави сред лидерите сред задлъжнелите държавни болници. Клиниката дължи 1.3 млн. лв. на персонала си, за осигуровки и данъци.
През първото тримесечие през болницата са преминали 1865 пациенти, тоест – среднодневно са приемани по 20 пациенти, а използваемостта на леглата е около 34%, което е много нисък процент за добре работеща болница.
Болницата има сключен договор с основния източник на финансиране – НЗОК, за 232 легла.
Тя разполага с 18 отделения и клиники, грубо казано – два пъти по-малко от спешната университетска болница „Пирогов“, и може да се предположи, че би трябвало да има два пъти по-малко приходи, ако е търсена от пациентите. Само че до октомври, въпреки натоварването с пациенти с COVID, което липсва в „Лозенец“, „Пирогов“ е получила от здравната каса 55.4 млн. лв., а „Лозенец“ – близо седем пъти по-малко – 8.8 млн. лв. според статистиката на НЗОК.
Възможно е и да не е популярна като спешна болница, но „Лозенец“ е обслужвала средно по 10 спешни пациенти на ден през първото тримесечие, за което е получила 66 хил. лв. от правителството.
За дейността ѝ остават няколко ключово важни въпроса. Като единствената болница, директна собственост на здравното министерство, стои въпросът защо тя не беше на първа линия при COVID вълната от март до момента. Болница „Лозенец“ има COVID звено едва от месец ноември. Проблем е и как здравното министерство изпълнява строгите финансови критерии за управление на държавните болници, след като позволява собствената му клиника да затъва в дългове, включително да дължи пари и на бюджета.
В допълнение – на сайта на болницата има един явен параграф, с който тя нарушава Кодекса за застраховане и Закона за лечебните заведения, което би трябвало да бъде забелязано и от собственика й, и от Комисията за финансов надзор. Това е т.нар. корпоративна медицина – предлагането пакетни цени за диагностично-лечебна, профилактична и консултативна медицинска помощ на корпоративни клиенти и техните служители. Според горните два закона тази дейност може да се извършва само от лицензирани застрахователни дружества, за да не се изкушат болниците да злоупотребяват с монополното си положение и именитите си лекари, като изискват непосилни цени от пациентите.
Лекарите питат
Според сдружението на лекарите премиерът Борисов дължи на всички пациенти и лекари ясно и смислено обяснение защо е необходимо съществуването на лечебно заведение, изградено за нуждите на определен, тесен кръг от хора – президент, вицепрезидент, председател на Народното събрание, министър-председател, главен прокурор, евентуално и депутати.
„В обосновката си е редно да имате предвид, че всички те, събрани заедно наброяват едва ¼ от контингента на всеки редови, общопрактикуващ лекар. Какво точно обуславя необходимостта от разкриване на 140 болнични легла. Толкова ли е лошо здравословното състояние на така изброените лица? Как бихте обяснили факта, че при съществуващ персонал от 900 души за всеки депутат се очаква да се грижат поне три медицински лица, и то непрекъснато, без значение дали той има нужда от това? В условията на повсеместен кадров дефицит в страната всичко това звучи гротескно“, се казва в декларацията.
Лекарите допълват, че ако съществува твърдяната от премиера равнопоставеност между тази структура и всички останали лечебни заведения, как може да се говори за нея, след като тя ще получава допълнително, целево финансиране от бюджета.
Те предлагат в т.нар. „триъгълник на властта“ да се изгради амбулаторна практика с един или двама общопрактикуващи лекари, които да обслужват депутатите, президента, премиера и главния прокурор.
Десислава Николова, Капитал