По-малко от 3% разлика между ГЕРБ и БСП

По-малко от три процента делят ГЕРБ и БСП, сочи социологическо проучване на АФИС. Макар все още да е на пъвро място, коалиция „ГЕРБ-СДС“ събира 25,2%, а „БСП за България“ – 22,5%. Агенцията смята, че в следващия парламент освен социалистите може да попаднат още три формации, подкрепящи антиправителствените протести от лятото. Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ събира 14,2% и почти сигурно влиза в Народното събрание, шанс за това имат още „Демократична България“ – с 5,6% и „Изправи се! Мутри вън!“ – с 4,1%. ДПС събира 11,5%, а ВМРО може да изпадне от парламента, тъй като има само 3,2%. В челната тройка са формациите, постигнали към момента сравнително добра мобилизация на твърдите си ядра.

Три важни извода от допитването правят изследователите. Първо, който и да е победителят на изборите, успехът му ще е крайно неубедителен, за да сформира лесно коалиционно взаимодействие с други политически сили в НС. Коалиционната формула на бъдещото управление на държавата е неизбежна, смятат социолозите. Задълбочаващата се политическа криза и летните протести пък дават шанс в НС за първи път да влязат два политически дебютанта. Данните свидетелстват за очертаваща се широка фрагментация на вота, заради което е възможно голяма част от българските избиратели да останат непредставени в 45 НС, отчитат социолозите. Нетипично висок е делът на т.нар. „Други партии“, които ще привлекат 13,7% от гласовете, но ще останат извън парламента. Не са малко и формациите, които могат да прескочат „заветния“ 1%, с който да си осигурят държавна субсидия – „Възраждане“, АБВ, „Атака“, „Републиканци за България“.

Това, че мощните антиправителствени нагласи от лятото не намират концентриран израз и се разпръскват в много и различни посоки, показва, че многобройните заявки за битка срещу статуквото не са уплътнени с реални шансове да донесат желаната от мнозинството български граждани промяна, смятат анализаторите. Те не изключват формирането на нестабилен парламент, над който още от първия ден ще надвисне призракът на предсрочните избори. При подобна хипотеза ни предстои да преживеем още един парадокс – следващите парламентарни избори да са твърде скоро и дори да съвпаднат с президентските избори в края на годината.

Според агенцията прогнозите за традиционна или висока избирателна активност няма да се сбъднат, основно заради продължаващата пандемия, чието развитие не може да се предвиди. Тя се превръща в мощен източник на масови страхове, които може да отблъснат избирателите. Политиката, партийните заявки и посланията минават на заден план – пандемията ще нагласи изборния резултат, смятат от АФИС. В случай, че електоралните нагласи се запазят на сегашното ниво, избирателната активност ще е 3,1-3,2 млн. души, а при усложнена епидемичната обстановка ще падне до 2,6-2,7 млн. души, прогнозира агенцията.