Закриване на специализираните съд и прокуратура. Това предвижда проект за промени в Закона за съдебната власт на правосъдното министерство. Той е публикуван за обществено обсъждане.
Връщаме се в Софийския градски съд
Висящите дела на първа инстанция в спецсъда ще бъдат довършени в Софийския градски съд (СГС), предвижда законопроектът. За целта съдиите, които ги разглеждат, ще бъдат командировани там. В случай, че делото е на втора инстанция, то ще отиде в апелативния съд. Това означава, че шумни процеси като този за фалита на КТБ например ще преминат в СГС.
Делата, по които не е проведено разпоредително заседание, ще бъдат пратени в окръжните съдилища в страната. На практика това е връщане на старото положение отпреди създаването на специализираните институции.
Спецсъдът и прокуратурата заработиха в началото на 2012 г. Инициативата за създаването им бе на първото правителство на ГЕРБ. Идеята бе там да се гледат дела срещу организирани престъпни групи и те да приключват бързо. В следващите години се оказа, че нищо от първоначалния замисъл не е било изпълнено.
Постепенно спецсъдът бе натоварен с все повече и повече дела. Там бяха пратени процесите за корупция срещу висши чиновници, министри и т.н., както и делата срещу магистрати. Там бяха концентрирани и почти всички разрешения за подслушване и следене.
Спецпрокуратурата пък неизменно демонстрираше, че неудобни на властта ще бъдат преследвани с всички способи, докато управляващите няма да бъдат закачани. Тази структура се превърна в кариерен трамплин за сегашния главен прокурор Иван Гешев, който я ръководеше преди да стане заместник на Сотир Цацаров, а след това и шеф на държавното обвинение.
Каква я мислихме, каква стана
За десетте години от съществуването си специализираните институции не са оправдали обществените очаквания към тях, пише в мотивите на правосъдното министерство. Те цитират статистика, според която едва 3% от делата, които постъпват там, са от общ характер, т.е. същински наказателен процес. Спецсъдът гледа предимно мерки за неотклонение, както и исканията за подслушване и следене на трафични данни.
„По отношение на наложените наказания – преобладава наказанието „лишаване от свобода“ до 3 години. През 2020 г. са съдени общо 290 души, от които 70 са оправдани, на 168 души е наложено наказание „лишаване от свобода“ до 3 години, а останалите 58 са получили по-тежки присъди„, пише правосъдното министерство.
Една от причините за ниските присъди е масовото сключване на споразумения с обвиняеми, което любим способ на прокуратурата. В тези случаи наказанието се редуцира, а обвиняемите понякога дори не влизат в затвора, защото вече са излежали сроковете в ареста или под домашен арест. Тези подробности не спират разследващите да отчитат спечелени дела.
Без кариерни бонуси
Освен спецсъдилищата проектът на правосъдното министерство засяга и друга тема – кариерните бонуси за членовете на Висшия съдебен съвет. В момента правилата са такива, че гарантират на съдебните кадровици връщане на по-висока длъжност в системата след изтичане на мандата им или предсрочното му прекратяване.
Съветът от години е известен като бастион на статуквото въпреки единиците опозционери, които успяват да се промъкнат там. Така кариерният бонус напомня по-скоро на отплата за вярна служба, а не за повишение на база заслуги.