Православната църква почита паметта на Свети Стефан – първият християнски мъченик и архидякон в устройващата се Йерусалимска община църква.
Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово – на 27 декември, и е последният празник в годината, за който се казва, че „затваря кръга“.
Култът към този светец е голям, почитта към него – също.
От времето на апостол Павел насам всички наричат Свети Стефан първи мъченик, защото е една от първите жертви в името на християнската вяра.
След Възнесението на Христос били избрани седмина дякони, които да се грижат за домакинските работи на християнското общество, като пръв между тях е Стефан.
Обезпокоени от нарастването на броя на християните, членовете на синедриона (съвет на юдейските старейшини) влизат в спор със Свети Стефан, но не устояват на „духовната му сила и мъдрост“.
Затова възбуждат народа срещу архидякона, като го обвиняват, че хули Бога и Мойсеевия закон. Разярената тълпа го изкарва извън града и започва да го бие с камъни.
Светецът коленичи и преди да издъхне, се обръща към небето с думите: „Господи, не им зачитай този грях!“. Тялото му е оставено на зверовете и птиците.
През пети век част от мощите му са открити чрез видение и са положени в Сионския храм в Йерусалим. Единствената в света желязна църква, българската църква в Истанбул, носи името на първия християнски мъченик Свети Стефан.
Стефан е сред най-разпространените имена в България. В превод то означава „венец“.
На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефанка, Стефания, Фани, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.