Не знаех…пропуснал съм надменните патетични оплаквания на автор с псевдоним д-р Тони Филипов, натрапващ себе си като неоспорим анализатор от най-висш ред, единствен обективен познавач и изследовател на политическата и правната ни реалност.
Признавам, не ми е бил интересен с арогантно презрителното пристрастно и деформирано крещене за възхищение, или заради усърдието да припечели нещо от омраза и празни спекулации. Не съм разбрал цели 12 дни за неговото ревностно озлобление ….
Това написа в профила си във Фейсбук министърът на правосъдието Данаил Кирилов след част от публикация в Капитал, препечатана от „Редута“ и с линк към нея с автор Стойко Тонев под псевдонима д-р Тони Филипов.
„Дори, когато преди 3 дни Капитал Капитално го е цитирал, пак не съм разбрал.
Преди малко в Южния парк ме пресрещна колега и ми даде сгънат, омачкан, скъсан лист от това капитално издание и ми каза: защити се, моля те! не оставяй калтаците да пируват!
Аз няма да се защитавам! Тези не са ми равни, защото нямат достойнство и чест! Те не калят мен, калят собствените си противни и алчни мутри. Ще чакам мъдрото действие на Провидението!
Няма да ги съдя за обезщетение, нито за обида и клевета! Няма да диря парите им или да искам да им се приложи наказание …. те искат Вашето възхищение, нека да им дадем ПРЕЗРЕНИЕ !
А съденето би било много лесно при тази безразборна маса от измислици и “грешки” , защото протоколът от цитираното заседание е публичен и всеки от Вас може да го свери: “синтактичният анализ на морфемите” е изказване на …. г-жа Марчева и не е адресирано към любимата им Дишева, а думите ми за тайминга са “да запълнят тайминга на протестите”. Друго е нали, да запълниш и да заплатиш!?
Няма да разоръжавам тяхното озлобление, нека се опиянят достатъчно и добре от него. А като им дойде махмурлукът, да не посягат към шкембе чорбата , защото ще се окажат с измамни очаквания и желания за черпака и за карантията.“, завършва Данаил Кирилов.
А ето и това, което д-р Тони Филипов пише в Капитал, цитиран от самата редакция:
„Тъкмо си помислих, че златната ера на гигантите на мисълта е отминала и няма вече рамене, на които да стъпя, се появи явлението Дани Кирилов – извънредно бутиково издание на интелектуалната бижутерия, мисловно излишество на политическия интелектуален мизансцен, tabula rasa за всяко интелектуално длето, лютвиместана на правосъдието. Докато Цецо и Цецка ръсеха мисли като пудра захар, при Дани Кирилов те се изливат като шкембе чорба. Колкото по-дълбоко гребеш с черпака, толкова повече карантия излиза. Наслада за всеки мисловен махмурлук.“