Президентът Румен Радев ще връчи мандат за посочване на кандидат за министър-председател на парламентарната група на „БСП за България“, съобщиха от прессекретариата на държавния глава в неделя.
Това ще стане в понеделник, 18 юли, в 17.00 часа, на „Дондуков“ 2.
В петък президентът проведе консултации с всички парламентарни партии, преди да реши на коя да връчи третия мандат. За разлика от първите два, които по конституция са отредени за първите по големина парламентарни групи, държавният глава може да избере на коя да даде последния мандат, ако прецени, че тя има най-големи шансове да постигне мнозинство за правителство.
Освен БСП, която е четвърта по големина в парламента след „Продължаваме промяната“, ГЕРБ и ДПС, готовност да получат мандата изразиха „Демократична България“ и „Има такъв народ“.
Президентът избра БСП, независимо от вече явния конфликт между него и партията, която го беше издигнала за първия му мандат. Очевидно Румен Радев е преценил, че ако даде мандата на ИТН, ще торпилира всякаква възможност за правителство, след като партията на Слави Трифонов разтури управляващата коалиция и ПП обяви, че няма да води преговори, ако мандатът отиде при ИТН.
Представителите на ПП твърдят, че са отворени за разговори с другите си двама партньори в коалицията – БСП и ДБ. Ясно е обаче, че мнозинство за ново правителство няма да бъде постигнато без ИТН, след като ПП не успя да убеди още депутати от партията на Трифонов да се опълчат на волята му, за да се формира ново мнозинство. Поради тази причина ПП върна неизпълнен първия мандат.
Сега ИТН твърдят, че са готови за преговори, но поставят условие за премиер да не бъде номиниран нито един от двамата съпредседатели на ПП -Кирил Петков или Асен Василев.
Не е ясно дали лидерът на БСП и вицепремиер в оставка Корнелия Нинова ще успее да убеди ПП да предложат друг кандидат за министър-председател – например Никола Минчев.
Далеч по-сериозният проблем обаче е дали ИТН ще настояват отново да управляват регионалното министерство и да харчат милиардите за пътища по същия модел на ГЕРБ, който създава предпоставки за злоупотреби и корупция.
Конституционната рамка за връчването на третия мандат не е конкретна по въпроса колко време може да се „тупа топката“ преди Народното събрание да бъде разпуснато, да бъде назначен служебен кабинет и да бъдат насрочени нови избори. Причината за това е, че при третия мандат, за разлика от първите два, има само срок на връчване, но не и за връщането му, независимо дали е изпълнен или не. Това се дължи на липсващ срок в конституцията. Според решение на Конституционния съд от 1992 г., след като бъде излъчен, кандидат-премиерът има срок от седем дни да върне мандата мандата. Няма обаче точно посочен срок, в който да се посочи кандидат за министър-председател, а това дава възможност третият мандат да продължи и повече от седмица.
Президентът вече каза, че ако има избори, те трябва да са през октомври, което означава, че парламентът трябва да работи до края на юли.