„Импийчмънтът няма да напълни язовирите и хладилниците на хората. Няма да вдигне пенсиите, а най-много да напълни площадите и да доведе до окончателен крах на правителството“, коментира президентът Румен Радев в четвъртък. Преди два дни той обяви, че снема доверието си от правителството, а отделни депутати от ГЕРБ заговориха за възможна процедура за отстраняването му. Такива стъпки обаче не са предприети, а от управляващата партия официално коментираха, че не се и обмислят.
„Въпросът не е какво ще правя аз. Въпросът е какво ще правим всички ние българите. Ще си върнем ли закона, държавата, справедливостта. Ще си върнем ли роднините зад граница?“, каза Радев в отговор на въпрос как ще продължи да работи с кабинета оттук нататък.
„Държава на абсурдите“
„Живеем в някаква държава на абсурдите. Аз на кой премиер да вярвам? На този от предния ден, от вчера или…от Коледа“, каза той и се мотивира с реакцията на управляващите към решението му да снеме доверието си от тях. Радев припомни, че Борисов първо е казал, че сам е свалил доверието си към президента и то още през декември.
„Управляващите в своите самопризнания днес казват, че от три години те водят война с мен. Вчера пък премиерът казва, че няма нищо подобно и работим прекрасно. Когато съм искал да работя с правителството от самото начало са ми отказвали и министри, и срещи, и участия в други инициативи. Когато казвам, че снемам доверие от правителството, на другата сутрин с писмо на министър председателя ми пращат министъра на икономиката за конференция с японския бизнес. Никога досега навън или пред чужденци не съм казал една лоша дума за България или българското правителство“, допълни той.
Пробив при Путин
Радев коментира, че отдавна работи в помощ на българското правителство и даде за пример срещата си с руския президент Владимир Путин миналата година. Тогава той го е убеждавал дълго време, че цената за газа за България не е справедлива и трябва да бъде намалена. По думите на Радев накрая Путин се съгласил, че механизмът трябва да бъде променен и се е обърнал към шефа на „Газпром“.
След това Радев призовал няколко пъти „правителството да използва този пробив и да го превърне в успех“, но това не се е случило. „Призивите за преврат са слухове. Винаги съм работел за интересите на България”, добави Радев.
Какво правим след Еврозоната?
Радев определи като несъстоятелни твърденията, че снемайки доверието си от правителството иска да саботира влизането в Еврозоната. Подобна теза изказа предшественикът му Росен Плевнелиев. Той каза, че според Лисабонския договор всички държави членки трябва да се присъединят към Еврозоната.
„Това означава да имаме наистина един интегриран, пълноценен ЕС. Тук въпросът обаче е до възможностите на отделните държави. Общественото внимание се фокусира в това дали ще се повишат цените. Това е изместване на фокуса. Аз съм убеден, че няма да има някакво голямо несъответствие в цените. Ние сме защитени във валутен борд. Въпросът е какво правим след това“, каза той.
Радев даде пример с Португалия, която след присъединяването в Еврозоната е изпаднала в стагнация. „Въпросът е достатъчно конкурентноспособна ли е икономиката ни да се развива в Еврозоната, защото тогава губим част от механизмите да я защитаваме. Ще гарантира ли правителството, че това което прави, води до конкурентноспособност на българската икономика в Еврозозната“, посочи Радев,
Президентът коментира и решението на САЩ да санкционират спецсъдията Андон Миталов заради корупция.
Радев очаква информация за санкционирания от САЩ съдия
„Това е решение на Държавния департамент той си има своите мотиви. Очаквам да има и достатъчно информация, която да предостави“, каза Радев. „Това показва, че ние можем да се преборим за върховенството на закона и да имаме ефективна борба с корупцията само с ефективен и независим български съд и прокуратура“, добави той.
Държавният глава присъства в четвъртък на представянето на анализа на подготовката във въоръжените сили и на войсковата служба в Българската армия през 2019 г., в рамките на годишната конференция на началника на отбраната в София.