Ултраглобалистите не чуха вопъла за отговорна национална държава
На 6 януари президента Тръмп влезе в капана. Не че нямаше своите човешки и политически основания да протестира на „Елипсата“ (свободното пространство покрай Конгреса), но се подведе. Призивът му да се протестира срещу нечестно преброените според него гласове не се опира на публично огласените факти. Твърденията му обаче следваше да се проверят по правносъобразен начин. Неговите симпатизанти-бунтари влязоха свободно в сградата на Конгреса, до някое време спазваха реда за придвижване, очертан с шнурове, правеха си селфита, изобщо държаха се като хора от провинцията, посещаващи за пръв път в живота си Върховната представителна институция. Защитниците на Тръмп са в основната си част трудова Америка, уплашена и вбесена, че на власт се връщат омразни хора и политики. От тук насетне обаче някой включи „другата програма“. Безобразията следва да се отрекат и конкретните извършители да бъдат наказани.
Въпросът е дали той ги е подбудил към престъпления?
Вгледах се в кадрите. Сред протестиращите и безобразничещите и на техните плакати видях всякакви хора, включително крайнодесни радикали, расисти, конфедералисти, сатанисти и какви ли още не. Това също е част от днешна Америка. Тя не е много за показване пред хора. Почти по стиховете на Гео Милев – „профани, хулигани, глигани, скот, като скот“. Тръмп бе и техен президент, сега такъв ще бъде Байдън.
Наказателната отговорност е лична, престъпните посегателства върху държавното имущество, както и убийствата са извършени от конкретни хора и те трябва да бъдат идентифицирани и разследвани. Поне една от жертвите, ветеранът от Калифорния Ашли Бабит, няма как да бъде винена за погрома. Посмъртно трябва да се признае правото й да бъде политически несъгласна.
След изборния ден на 3 ноември Тръмп натрупа каскада от емблематични загуби. Съвършено необосновани бяха очакванията на тръмпистите, че някои от „големите избиратели“ ще гласуват по друг начин, различен от мандата, който са получили от щатите си. Каскадата всъщност започна от елегантната загуба в „народния вот“ на 3 ноември, продължи през тежкото и очаквано поражение при преброяването на „електорите“, през още по-тежкото поражение на втория тур на изборите за сенатори в щата Джорджия, който е традиционно републикански щат и проектира Сенат в съотношение 50 към 50, което означава, че с гласа на вицепрезидента Камала Харис, демократите ще надделяват.
Преди месец Доналд Тръмп написа в „Туитър“ за наличието на „множество доказателства за мащабни фалшификации“ минимум в четирите щата, споменати в иска на Тексас. Обеща „да спаси страната“, за пореден път заявявайки, че получените от екипа му данни свидетелстват, че той „не е можело да загуби“ от Байдън. Мисля, че Доналд Тръмп се е опрял на ненадеждни анализатори, които поради страхопочитание са му създавали не напълно достоверна представа за обществените нагласи.
Но това е по-малкият проблем. Тръмп сега осъзнава колко са го мразели през предните четири години.
Дяснолибералните медии звучат в стилистиката „Тръмп капут!“ На тях не им е достатъчно Тръмп просто да напусне Белия дом. Искреното им желание е той да напусне окончателно дискредитиран, ако не би могло и овъргалян в пера и катран.
Налага се се извратеното разбиране, че Тръмп някак е заблудил Америка.
Подвел е американците, „защото е популист!“
Всички американски президенти след генерал Айзенхауер са били предимно популисти. Генералът се е доказал по бойните полета на Световната война. Нюансът тук е друг: популизмът в радикално-либералните концепции се състои в това да обещаващ на хората социалноикономическо подобряване на положението им именно чрез политика. Властта, правителството да искат да работят за доброто на хората. Ужас! Либералният принцип е „всеки за себе си!“
Тръмп ще бъде изритан от Белия дом, а може би и от политиката изобщо, заради страховете на опонентите му. Те и днес се плашат от един маргинализиран президент, на който симпатизират почти половината американци. Управлението чрез заклинания ни връща към Високото Средновековие. Не могат да откраднат от него драматичния призив „Да направим Америка отново велика“ (MAGA).
Безспорно е, че Тръмп е сред най-противоречивите фигури в американския политически живот през последното столетие. Това което не е казано достатъчно ясно е, че „истинската власт“ в САЩ го третира през тези четири години като вражи завоевател. Един от последните шедьоври на радикалния антитръмпизъм бе отключването на държавния глава от социалните мрежи. Те не могат да преглътнат представата, че на 20 януари Доналд Тръмп законно ще излезе за последен път от Белия дом. Те просто не искат той изобщо да е влизал там. Голяма част от възрастните американци вече са резервирани към Тръмп, включително и гласувалите за него.
Тръмп не е болестта на Америка. Той може да е най-много реакция на болния социален организъм. Съединените щати се нуждаят от сериозна промяна в „модела на национално съществуване“. Проблемът не опира до конституцията, Тръмп е всичко друго, но не и концептуален социален реформатор. Гордее се с фактически постигнатото. Колкото по убедителни доказателства дава за продуктивността на своята политика, толкова повече го мразят.
Продължавам да твърдя, че концептуалното ядро на тръмпизма може да се дефинира като „смяна на системата“. Тръмпистите мечтаят за някакви дълбоки промени на установения конституционен ред, както във вътрешната, така и във външната политика. Затова наивно ми звучат диагнозите на Тръмп като „злокачествен нарцисизъм“, без да са лишени от персонална достоверност. Тръмп просто не разбра, че няма време за радикално преосмисляне на пътя на Америка. Не разбра, че с избирането му САЩ получават кратък исторически прозорец за преосмислянето предстоящите предизвикателства. Тръмп мразеше искрено „Вашингтонското блато“ („пълно с алигатори“), което изобщо не можа да пресуши, а и не знаеше точно как. Закономерно потъна в блатото.
Днес Тръмп трудно осъзнава безизходността на ситуацията. Обкръжението му, без роднините, вероятно ще го изостави. Такива са правилата на играта. Логиката им е разбираема, съпротивата е безсмислена.
Любопитният въпрос е, защо Барак Обама успя да спечели втори мандат, а Доналд Тръмп – не. Тръмп бе ефективен управленец, но не разбра как го качиха на самосвала. Тръмп не дефинира отчетливо идеологическите си врагове.
Не поде спор срещу либералния фанатизъм, който сега го размазва
Петър Волгин каза „Тръмп си отива, тръмпизма остава“. Мисля по иначе. Главното в често обърканите действията на президента Доналд Тръмп бе защита на американската национална държава. Представата на ултраглобалистите за близкото бъдеще на света е съвсем друга. Нямат никакво намерение да делят властта с някакви си национални правителства и партии. Тръмп разваляше сценарии, които авторите им не смеят публично да огласят. Не мисля, че разбираше действията на опонентите си в дълбочина. Но и това няма да му бъде простено – да оспорва глобалната свръхвласт. Тръмп тази 2021 година просто ще спасява кожата и личната си свобода. Искрените стремежи на опонентите му, не са просто да го отстранят, ако ще и 24 часа преди момента на сдаване на властта. Плановете вероятно са да го затворят, след публичен процес („подбужда към бунт“) и така да сплашат сподвижниците му. За „глобална поука“.
Иначе, съдбата на Америка днес я пишат олигополите. Под техен контрол, САЩ ще се опияняват с русофобска и антикитайска реторика. Продуцирането на образа на суперврага е същностна чeрта от модерното крайно дясно управление. Не е лесно да се разбере, с какво точно Китай, а и Русия плашат американските върхушки. А отговорът е очевиден: алтернативи не бива да има.
Джо Байдън е балансиран политик, който ще се сблъска с потресаващи трудности, за част от които е дори по малко подготвен, отколкото бе Тръмп. След него двете партии, поотделно имат нуждата да преосмислят политиката си от последните десетилетия.
Мирослав Попов