Тези дни гледах министъра на икономиката Никола Стоянов, който като телевизионен сатрап се обясняваше за поредното абсолютно неморално и незаконно уволнение на служебното правителство – този път на цялото ръководство на Комисията за защита на потребителите.
Медиите дадоха възможност на случайния парашутист с камшик в ръката да се обяснява самодоволно и да ръси глупости в опит да прикрие поредното безобразие…
Докога ще продължава този нагъл и самодоволен парад? Колко време им беше необходимо на медиите отново да попаднат под различен вид цензура и да не отварят дума по част от най-разтърсващите скандали, които раздират нашето общество? Повод за тези мисли ми даде и поредица от предавания, които Сашо Диков направи – в тях той изобличи в корупция зам.-министъра на регионалното развитие Захари Христов.
Нека припомним – Христов стана зам.-министър в МРРБ още по време на първия служебен кабинет миналата година. След това гръмва скандал – Христов е изобличен, че е поискал близо 100 000 лв. рушвет от строителна компания, за да може тя да си получи плащането. Действията му придобиват публичност, аферата стига дори до тогавашната регионална министърка Виолета Комитова и Христов е отстранен. За да може да се появи на същия пост отново в правителството на Гълъб Донев. Все едно никога не е искал подкуп, все едно не е бил част от корупционен кръг. И всичко това, защото според злите езици Христов е изключително близък на президентския секретар Николай Копринков, а през него – и на мастития бизнесмен Георги Гергов. Което като светкавица над блато ясно показва кой и как кадрува в едно служебно правителство, въобразило си, че ще управлява вечно, че и малко отгоре.
В предаването на Диков бяха извадени факти, хора застанаха с лицата си, за да посочат ясно корупционните афери на Христов, показаха нишките на паяжината, които стигат до президентството. Но след това – оглушително мълчание на медиите. Ледената тишина на примирението. Или на новия ботуш, стъпил върху свободното слово.
Румен Радев, Гълъб Донев, Иван Шишков, Николай Копринков – всички мълчат по казуса и се правят, че не съществува. А Захари Христов е изваден като от роман на Кафка. Той започва своето политическо битие като член на БСП, но под крилото на Гергов/Копринков, и присъства в листите на левицата не просто като пълнеж, а като човек, който се нуждае от фабрикуването на биография. След това на завършилия филология му се дава възможност да управлява милиарди за пътища и ВиК, и той става част от недосегаемите. Недосегаем, защото корупционните скандали не се отразяват на неговия кариерен възход.
По някое време той се усеща, че няма никаква нужда от БСП и напуска партията. Вече има друг гръб, вече има достъп до колосални средства, вече дори няма нужда да се явява на избори, за да управлява нашите измъчени пари. И най-важното – вече знае, че чадърът над него ще го спаси от всичко, дори и от медийното внимание. Дори и от задаването на елементарни въпроси за присъствието му във властта. Само си представете, че някой друг беше изобличен в такива афери – всички медии щяха от сутрин до вечер да се занимават с темата.
А сега аферата „Христов“ изгасва постоянно въпреки опитите на последните свободни журналисти да се опитат да извадят на светло този притаен в политическите сенки корупционен скандал.
Разказваме тази история, за да се видят истинските очертания в мъглата на части от служебното правителство. На къпещите се в медийна любов медийни сенки, които са решили да ритат по БСП с надеждата напълно да прекратят възможността за истинска промяна в България.
Но ние трябва постоянно да питаме за такива като Христов, защото подобни фигури завинаги ще са най-голямото доказателство, че истинската промяна у нас пак беше подменена. И вместо нея ни пробутаха ментета и нови паяжини от зависимости и безпаметно кадруване.
Хайде стига толкова, а!