Втората инстанция призна за виновна някогашната кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева по обвинението за подкуп. Присъдата ѝ обаче бе значително намалена. Вместо присъдените ѝ 20 години, тя трябва да влезе в затвора за 8 години, реши състав на Апелативния спецсъд, начело с председателя му Георги Ушев. Намалени бяха наказанията и на другите двама подсъдими. Бившата заместничка на Иванчева, Биляна Петрова, получи 7 вместо 15 години, а соченият за помагач Петко Дюлгеров – 6 вместо 12 години.
Решението не е окончателно. То може да се обжалва пред Върховния касационен съд.
Иванчева, Петрова и Дюлгеров бяха осъдени за поискан подкуп от строителния предприемач Александър Ваклин. Според прокуратурата тримата са поискали 187 хил. евро рушвет, за да бъде задвижена преписка за строеж по проект на бизнесмена. И тримата твърдят, че са невинни.
Несправедливи
Основният аргумент на Ушев бе, че присъдите на първата инстанция са явно несправедливи и прекалено завишени. Тримата подсъдими бяха оправдани по обвинението за получаване на подкуп и получиха наказания за това, че са го поискали. Въпреки това първата инстанция осъди Иванчева на 20 години, Петрова – на 15, а Дюлгеров – на 12. Съдията Иво Хинов изготви мотивите си в рекордно кратък срок и така делото набързо отиде при втората инстанция.
Според Ушев заради явната несправедливост на присъдите, първото решение е опорочено и затова трябва да се отмени. Той определи строг режим за на присъдата, от която се приспада излежаното досега време.
Иванчева и Петрова бяха арестувани на 15 март 2018 г. Година по-късно бяха оставени под домашен арест и оттогава мярката им не е променяна. Т.е. двете вече са излежали над 1 година. Според НК един ден под стража се счита за един ден от присъдата, а всеки два дни под домашен арест се броят за един от присъдата.
Решението на Ушев ще бъде обжалвано, заяви адвокатът на Иванчева Николай Хаджигенов. Според него осъдителни присъди по това дело са „провал за правосъдието“. Самата Иванчева нарече решението позор и беззаконие. Биляна Петрова заяви, че са очаквали да бъдат осъдени.
Едно голямо дело
Делото срещу Иванчева е приоритет за прокуратурата още от самото му начало. Зрелищният арест на двете жени стана под личното наблюдение на Иван Гешев, който по това време бе шеф на спецпрокуратурата. Няколко месеца по-късно той се издигна до зам.-главен прокурор, а след това оглави държавното обвинение.
Това бе и първата голяма акция на прясно създадената антикорупционна комисия КПКОНПИ, която по онова време се оглавяваше от Пламен Георгиев. Иванчева и Петрова бяха държани часове наред на тротоара пред Спортната палата в София, докато се брояха парите, намерени в колата им. Всичко това бе съпъствано и от други срамни сцени – служителка запуши устатата на Иванчева, която се опитваше да говори с медиите.
По време на делото пък стана ясно, че при много от свалените на хартия СРС-та има грешки. Класически пример стана една реплика на Петрова. Пред съда тя бе представена като „Не искам 10%“, а всъщност беше „Не искам децата в центъра“ и бе казана по повод преместване на ученици от школо в „Младост“. Преди няколко дни, вече пред втората инстанция бе представена експертиза на част от СРС-тата. Става дума за записи от срещи през април и март 2018 г., на които според прокуратурата Иванчева, Петрова и Дюлгеров са говорили за подкупа. Според експертите качеството на записите е толкова лошо, че не може да се каже кой говори.
На втора инстанция делото бе разпределено на съдия Ушев, но той се намеси в него и преди това. При едно от гледането на мерките на Иванчева и Петрова те бяха пуснати под домашен арест от съдия Хинов. Решението му не бе изпълнено заради обжалване. Впоследствие стана ясно, че Ушев е ходил при Хинов и е искал делото да бъде изпратено максимално бързо в неговия съд, за да има произнасяне по искането на прокуратурата двете жени да останат в ареста. Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов нареди проверка по случая. Това доведе до остър конфликт между него, прокуратурата и Ушев. Панов настояваше Ушев да бъде наказан за действията си, но Висшият съдебен съвет не се съгласи. След това подсъдимите поискаха Ушев да се откаже от делото. Той отхвърли искането им.