В последната седмица на предизборната кампания в страната едно нещо стана безпощадно и болезнено ясно. „Възраждане“ превърна навсякъде в свой основен противник не кандидатите на Сглобката, не носителите на примитивното политическо лакейство и лъжа, а кандидатите на БСП.
Привържениците на тази партия не просто изостриха тона и започнаха да сипят простотия след простотия по отношение на социалистите. Цялата им кампания се съсредоточи върху това. За капак на всичко „Възраждане“ потъна в политическия мрак, и започна да мотае за подписите за нов вот на недоверие към правителството, този път за провала в политиката по сигурност.
Подобно шизофренно поведение е подозрително и странно. „Възраждане“ шумно се обявява като алтернатива на цялото статукво, като антисистемната партия, която ще разтърси България, а по същество всичките й действия в кампанията са в полза на Сглобката.
Да спасиш правителството от дебати по вот на недоверие е хвърляне на спасителна жилетка на статуквото. И точно тук се появява тежкото подозрение, че „Възраждане“ не е никаква алтернатива. А поредният инженерен проект, чиято цел е да обезсили и маргинализира протестния вот.
Знам, че мнозина фенове ще подскочат ужилено и ужасено, но е много важно да се изолираме от емоциите и да погледнам фактите право в очите.
За какво им трябва на „Възраждане“ да превръщат БСП в свой основен противник?
Очевидно е – голямата идея е на балотажите из страната да няма консолидация на протестния вот. Защото персоналните атаки, обидите, истеричността са най-добрият инструмент за разделяне на хора, които иначе имат сходно желание за промяна, а и възгледи за света. А без обединение на гласовете ГЕРБ ще останат непоклатими, както и техните присъдружни партийки. Това ли искат феновете на „Възраждане“, а?
От самото начало във „Възраждане“ има нещо странно и нелогично. Не е нормално в една разпарчетосана политическа система партия да заяви, че ще управлява само ако получи мнозинството от гласовете. Така формацията на Костадинов се превръща в политически капан. Гласовете на недоволните се събират в нея, но дотам. Реализация на идеи – нулева. Участие в политиката – несъществуващо. Едно безкрайно викане в парламента, което не води след себе си абсолютно нищо.
Иска ми се да вярвам, че описаното от мен не е така. Че тези грешки са продукт на политическа неопитност, а не на зловещ план за маргинализация на недоволните части от обществото. Но последиците от тези грешки вече са налице – виждаме достатъчен брой фенове на „Възраждане“, които са придобили манталитета на сектата на умните и красивите. А България няма нужда от това. България има нужда от политическо единство на партиите срещу статуквото, защото всичко останало осигурява на Сглобката политическо време, което те използват по най-мрачния и отвратителен начин.
Александър Симов