Прокуратурата прекрати проверката за записите, в които се чува глас, приличащ на този на премиера Бойко Борисов, как нарежда проверки и говори цинизми по адрес на председателката на парламента Цвета Караянчева. Наблюдаващият прокурор е стигнал до извод, че няма достатъчно данни, въз основа на които да се направи основателно предположение за извършено престъпление, обяви спецпрокуратурата.
Проверката бе направена по сигнал на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов, след като записът излезе през юни. В него се чува гласът на премиера да казва, че е наредил на държавни органи да ударят частна фирма; да се хвали, че е предварително уведомен; че на бившия зам. министър на икономиката Александър Манолев ще бъде повдигнато обвинение; да говори вулгаризми по отношения на европейски премиери; че ще „изгори“ Елена Йончева и т.н. Няколко дни по-късно Борисов свика пресконференция, на която зад гърба му застана цялото ръководство на ГЕРБ. Там премиерът призна, че аудиозаписите, а и снимките от спалнята му, които бяха разпрострени, са автентични, но били манипулирани.
Прокуратурата обяснява, че е снела обяснения от Бойко Борисов, бившия вече финансов министър Владислав Горанов, зам.-председателя на Комисията за финансов надзор Мария Филипова, прокурорките Весела Стоилова и Биляна Гълъбова, както и бившия главен прокурор Сотир Цацаров и приемника му Иван Гешев. Изискани са множество документи и информация от различни учреждения и институции. За установяване на действителното съдържание на аудиозаписа е назначена техническа експертна справка, която установява идентичност между съдържанието на записа и възпроизведения разговор в сигнала, съобщава прокуратурата. Но не казва дали записът е автентичен или манипулиран. Елена Йончева обяви още през юли, че поръчано от нея изследване е потвърдило автентичността на записите.
Прокуратурата обяви, че анализът на събраните материали по преписката сочи следното:
„Не се установява да е провеждан визираният в сигналите разговор между министър-председателя Бойко Борисов и премиерите на Бавария, Полша и Унгария в присъствие на Владислав Горанов, Сотир Цацаров и Иван Гешев.
Във връзка с твърдяната намеса на министър-председателя на РБ Бойко Борисов в дейността на АДФИ и КФН по отношение на дружеството „Еврохолд България“ АД и неправомерни действия от страна на тези органи спрямо дружеството, не са установени данни за упражнено влияние или въздействие върху представител на посочените две институции.
В противоречие със заявеното в записа и в сигнала, се констатира, че АДФИ не е извършвала финансова инспекция на „Еврохолд България“ АД за периода от 2018 г. до август 2020 г.
През април 2019 г. от КФН е извършена проверка на „Еврохолд България“ АД за спазването на ЗППЦК, ЗКФН и другите нормативни актове по прилагането им. Проверката е била насочена към анализиране на финансовото състояние на дружеството във връзка с изразено намерение на същото да придобие активите на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЧЕЗ Електро България“ АД. Предметът на сделката налагал да се установи дали „Еврохолд България“ АД има необходимия финансов ресурс не само да заплати цената по сделката, но и да поддържа адекватна инфраструктура в електроснабдителния сектор в България.
Не е установено каквото и да било въздействие от страна на Борисов във връзка с наказателното производство срещу Александър Манолев. Събраните данни сочат, че наблюдаващите прокурори са изпълнявали задълженията си по НПК и са вземали решения съгласно вътрешното си убеждение, въз основа на доказателствата по делото, като не им е оказвано каквото и да било влияние в тази връзка.
Установено е по преписката, че не са налице данни за разпореждане от страна на Бойко Борисов, в качеството му на министър – председател, за извършване на проверка по отношение на Елена Йончева и свързани с нея лица във връзка с усвояването на средства от ЕС по оперативни програми. Доколкото са били извършвани проверки от страна на ДФЗ и други компетентни органи, то същите са били регламентирани, в съответствие със законовите правомощия на проверяващите, като липсват данни за инициатива или намеса на други длъжностни лица.
По отношение на твърденията в сигнала за коментар по адрес на председателя на Народното събрание, не се установени данни за извършено престъпление от общ характер“.
Прокуратурата подчертава още, че е призвана да следи за спазване на законността и да привлича към наказателната отговорност извършилите престъпления от общ характер лица. Гражданската отговорност, дисциплинарната отговорност и всякакъв друг вид отговорности се осъществяват при различни условия. Това няма отношение към наказателния процес, наказателната репресия и се реализира от други субекти, а не от органите на съдебната власт и по реда на НПК.