Директорът на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ в МВР Калин Стоянов се опитвал да натиска прокурори за по-леко обвинение на задържания за източването на милиони от магистрала „Хемус“ срещу показанията му за други замесени в схемата, съобщиха обвинителни от Софийска градска прокуратура (СГП) на извънреден брифинг в неделя. В момента Стоянов е разследван за опит прокурори да бъдат склонявани да нарушават служебните си задължения, заявиха от СГП.

Прокуратурата преекспонира професионални спорове, което ме кара да мисля, че съзнателно не предприема действия за разплитане на схемата с прането на пари от строежа на „Хемус“, отвърна вътрешният министър Бойко Рашков.

Преди това говорителят на градската прокуратура Десислава Петрова алармира за „безпрецедентния натиск“ върху наблюдаващите прокурори по делото, в което 42-годишният Борислав Колев беше арестуван заради данни, че е организатор на схема, чрез която са изтеглени над 53 млн. лв., отпуснати за строителството на лот 5 от магистрала „Хемус“.

В четвъртък съдът го остави под домашен арест. Срокът за прокуратурата да протестира това и да настоява за по-тежка мярка още не е изтекъл.

По делото има трима наблюдаващи прокурори и двама разследващи от ГДБОП.

„Имало е среща между двамата прокурори по разследването и оперативни работници. Те са заявили, че обвиняемият иска да даде обяснения в ГДБОП. Поставили условие към наблюдаващия прокурор да не се протестира мярката му за неотклонение, обвиняемият да се освободи, да му бъде разрешено от прокурора да пътува в чужбина“, каза Десислава Петрова и уточни,че прокурорите отказали.

Тя разказа, че наблюдаващите прокурори били уведомени устно от разследващите, че обвиняемият иска да даде обяснения в присъствие на прокурор. Постъпило и искане от разследващите градската прокуратура да разпореди довеждането му на разпит в ГДБОП. Един от наблюдаващите прокурори отишъл в ГДБОП, където разбрал, че няма писмена следа за искането на обвиняемия да дава обяснения. Малко по-късно пристигнал обвиняемият Колев с адвоката си, който, по думите на Петрова, заявил, че „има уверения, че Софийската градска прокуратура няма да протестира домашния арест, че поставят условия към наблюдаващия прокурор в замяна на обяснения, да се измени квалификацията на обвинението в по-лека, която би довела до освобождаване от наказателна отговорност, а през януари да му бъде разрешено да пътува в чужбина“.

Наблюдаващата прокурорката отговорила, че подобни извънсъдебни договорки са в противоречие със закона. Тя обяснила, че ако обвиняемият съдейства и се стигне до съд и присъда, съдът ще прецени как това да е в негова полза, когато определя наказанието му.

След последвалия разпит на Колев в протокола било записано, че не желае да дава обяснение. Изявленията на адвоката за сделката не били протоколирани, макар прокурорката да настояла за това. Тя все пак подписала протокола, но той още не ѝ е предоставен от разследващите полицаи.

Прокурорката информирала за случая втория наблюдаващ и зам.-градски прокурор и те също отишли в ГДБОП, където са разговаряли с шефа на ГДБОП Калин Стоянов, който оглави службата през месец май, когато служебният вътрешен министър Бойко Рашков предприе рокади по върховете на МВР.

Калин Стоянов с неподходящ тон се е обърнал към наблюдаващия прокурор с реплики в смисъл, че тя слага край на разследването като отказва искането на защитата и че затова ще ѝ бъде търсена отговорност“, разказа говорителят на СГП Десислава Петрова.

По думите ѝ прокурорите са шокирани от тази ситуация и че никога не са имали такъв случай в практиката си. Затова е сезирана и Софийската районна прокуратура, която веднага е образувала досъдебно производство срещу Стоянов, който предстои да бъде разпитан.

Рашков: Прокуратурата на Гешев забавя разследването

Бойко Рашков, който е номиниран да остане вътрешен министър и в редовното правителство, упрекна прокуратурата, че преекспонира професионални спорове.

В предаването „Неделя 150“ министър Рашков изтъкна, че Борислав Колев е концентрирал в себе си огромно количество финансови средства и е възлова фигура в схемата за това престъпление:

„Има сведения за лице, което е било в контакт с него, подписвало е документи в банката, то е видяло огромно количество пачки от по 100 лева. За услугата това лице и получило джип като награда. Установено е лицето. Установената обстановка се неглижира от прокуратурата, изтъква се на преден план епизод от професионалните спорове между разследващите и прокуратурата. Прокуратурата е съзнателно неактивна в тези разследвания. Прокуратурата, ръководена от Иван Гешев, забавя хода на разследването, защото този ход ще доведе до отговорни фактори в управлението на страната до април тази година. Съмнявам се, че тази нереформирана прокуратура в настоящия момент би могла да изведе едно такова разследване с национално значение до успешен край… Прокуратурата предпазва бившите управляващи от наказателна отговорност в много случаи„. 

Рашков изказа недоумение как е възможно тримата наблюдаващи прокурори да не окажат съдействие на двамата разследващи: „Преекспонирането на тези обсъждания ме кара да мисля, че прокуратурата съзнателно не предприема действия“.

Рашков отказа да коментира изказването си от събота, че разследването за „Хемус“ може да доведе и до промени в състава на някои парламентарни групи. За обществото е важно да разбере истината, независимо от това какви постове и „министерски кресла“ са заемали замесените, допълни Рашков.

Милиони изтичат зад граница, докато шефове на ДАНС отсрелват куци глигани

Той отново се възмути от липсата на действия на финансовото разузнаване към ДАНС, докато са извършвани машинациите с парите, част от които са отивали зад граница:

„Всяка банка при транзакция над 30 000 лева трябва да информира финансовия сектор на ДАНС, това е правено. Но от тази агенция не са предприемани прозрачни действия, за да се види какви са основанията за изтегляне на необичайно голяма сума от лице, което може да тегли такава сума. Към онзи период – миналата година, ръководството на ДАНС е преследвало куци глигани в гората и ги е отстрелвало. Ползван е механизъм за присвояване на големи финансови ресурси без какъвто и да е контрол, защото контролните органи са били подчинени на тези, които са движели подобни механизми„. 

„Колкото повече хора разберат сериозността на разследването за стотици милиони левове от държавния бюджет за мнимо строителство на автомагистрала „Хемус“, толкова по-добре. Толкова по-добре и за бъдещето, когато ще има и други управляващи, които няма да смеят да си позволят лукса да използват едни много удобни за присвоителна дейност конструкции като инхаус“, коментира Бойко Рашков.

Той съобщи, че МВР работи по разследване на сходни случаи.

„Някои станаха публично известни – ремонтите на язовирите, които са малко повече от 400 у нас и за които са отделени огромни пари от бюджета и до сегашния момент не се знае в чии джобове са попаднали. Подобно разграбване не познаваме в близките десетилетия. Схемата на източване е почти идентична с начина на движение на бюджетните средства за автомагистралите. Има и други направления, в които се работи, свързани са с крупни суми и са разходвани с лека ръка, безотговорно. В нашата страна много се краде“. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *