Включени са и поредица от текстове с промени, свързани с държавното управление, като мандатност на кметовете на общини
Коалицията „Продължаваме промяната-Демократична България“ обяви своите предложения за промени в Конституцията. Законопроектът е насочен към три основни групи въпроси. Ограничаване властта на главния прокурор, мандатност на кметовете на общини и 24 май да бъде превърнат в национален празник са някои от акцентите в него.
„Неговото ядро са въпросите за необходимото преструктуриране на съдебната власт. За преструктурирането на модела на управлението ѝ чрез разделяне на ВСС и неговото преформатиране и ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор“, заяви съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.
Той допълни, че проектът е обсъждан както с „Правосъдие за всеки“, така и с други експерти.
„Има и поредица от текстове, свързани с държавното управление. Има текст, който въвежда конституционен стандарт за конституирането на независимите контролни и регулаторни органи. Има предложение за преформатиране на института за служебните кабинети. Има предложение, свързани с въвеждането на индивидуална конституционна жалба – възможността на всеки български граждани да се обърне към Конституционния съд. Има текст, който въвежда мандатност за кметовете на общини, за да прекъснем тенденциите на феодализацията в местната власт“, обясни още Христо Иванов.
Той допълни, че колегите им от ГЕРБ разработват текстове за Инспектората и неговата роля, която, добави Иванов, е много важна.
„Очаквам конституционната комисия от всички тези идеи да разработи проекта, който ще бъде разгледан в зала. Очаква се следващата седмица да се проведе първото заседание на конституционната комисия“, поясни Христо Иванов.
Последната тема, зад която застават ПП-ДБ, е свързана с това 24 май да бъде обявен за национален празник.
„Там, където е уреден българският език, да добавим позоваване на делото на Светите братя Кирил Методий, неговите ученици, българските революционери. На първо място, Васил Левски, защото това дава възможност да гледаме на българската държавност не като стечение на обстоятелствата, а на кауза на просвещението, поясни Христо Иванов.
Според него предложените текстове стъпват на политическото съгласие, че трябва да се върви в тази посока: „Това е важният факт, който ни позволява да се надяваме, че тези текстове ще се появят в Държавен вестник и ще можем да видим структурните промени извършени.“
Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков заяви, че основните принципи зад предложените промени са повече справедливост, повече отговорност на прокурорите, повече независимост при съдиите.
„Огромната власт, която беше концентрирана в главния прокурор до този момент, даваше предпоставка за потенциални чадъри и съдебната система да се използва като бухалка. С тези промени това трябва да спре“, добави той.
Петков допълни, че с предложението за 24 май се вкарва идеята, че България е дала просвета на голяма част от Европа и че сме потомци на просветители.
„Никой от другите празници не променя статута си. Те остават официални празници. В глава 10, където са описани националните символи, да поставим мястото и на 24 май. Това е празник, който обединява всички.Кирилицата е духовно постижение, което сме дали на световната култура и което ни обединява с други народи“, каза министър-председателят Николай Денков.
Премиерът обясни и какво ще бъде предложеното от тях име за празника – Ден на българското слово, просвета и култура, и на кирилицата.