Решенията на руския президент Владимир Путин по отношение на Украйна след първоначалната му погрешна инвазия на 24 февруари 2022 г. показват вероятно разминаване между неговите максималистични цели и желанието му да вземе вероятните високорискови решения, необходими за постигането им.
Путин вероятно е действал с погрешното предположение, че руските сили могат да принудят Киев да капитулира без значителни военни жертви и е видял инвазията на Русия като ограничен и приемлив риск.
Разкритите руски военни планове, например, показват, че Кремъл очаква руските сили да превземат Киев след дни, руските разузнавателни служби според съобщенията очакват украинската армия да се разпадне, а кремълските пропагандисти публикуват превантивно предварително написана статия, възхваляваща „победата“ на Русия на 26 февруари 2022 г.
Това пише „Институтът за изследване на войната“ (ISW) в свой анализ.
Провалът на руските сили в битката за Киев – и с него военният план на Кремъл – принуди Путин да се изправи пред сложни решения, докато Кремъл води все по-скъпа и продължителна конвенционална война. Путин обаче не нареди трудните промени в руската армия и обществото, които вероятно са необходими за спасяването на неговата война.
Путин последователно игнорира, забавя или изпълнява само частично няколко вероятно необходими прагматични решения относно неговата инвазия. Путин не пожела да нареди пълна мобилизация след скъпото превземане на Северодонецк и Лисичанск през юни-юли 2022 г. и няколко неуспешни офанзиви, които изтощиха голяма част от конвенционалната му армия. Той пренебрегна многократните призиви от руската националистическа общност през май 2022 г. за мобилизиране на резервисти, обявяване на война на Украйна, въвеждане на военно положение в Русия и модернизиране на системата за повикване в армията.
Путин вероятно се страхува и вместо това даде приоритет на набирането и ангажирането на сравнително неефективни нередовни въоръжени формирования през лятото.
Той също така се опита да поддържа фасадата на ограничена война, за да предпази голяма част от руското общество от мащаба и цената на руската война в Украйна. Путин също не направи много публични изяви, свързани с военните усилия от началото на войната до средата на декември. Освен това не се опита да заглуши голямата група руски провоенни и ултранационалистически блогъри и общественици, които подкрепиха военните цели, но започнаха да критикуват половинчатото руско военно усилие.
В същото време бившият израелски премиер Нафтали Бенет разказа в интервю за израелската телевизия „Канал 12“, че малко след началото на военните действия в Украйна Владимир Путин му е обещал да не убива украинския президент Володимир Зеленски.
По време на интервюто, продължило близо пет часа, Бенет сподели подробности от добре известното си пътуване до Москва, което той направи в началото на март 2022 година, малко след началото на руската инвазия в Украйна. Тогава израелският лидер се опита да посредничи за постигането на мирно споразумение между Русия и Украйна.
Въпреки че не успя да помогне за прекратяването на военните действия, Бенет е получил обещание от страна на Путин, че Зеленски няма да бъде убит.
Бенет директно е попитал руския президент: „Възнамерявате ли да убиете Зеленски?“, на което Путин отговорил: „Няма да убивам Зеленски“.
„Трябва да знам, че ми давате думата си“, продължил тогавашният израелски премиер.
„Уверявам Ви“, отвърнал Путин.
„Сигурен ли сте“, попитал Бенет.
„Сто процента“, категоричен бил руският държавен глава.
В интервюто Бенет разказа още, че израелската делегация е кацнала в Москва, където е било дъждовно и влажно. Това е била първата визита на Бенет в руската столица. Придружавал го е Зеев Елкин, по това време министър на жилищното строителство, който е родом от Украйна и говори свободно руски. В миналото той е бил преводач на Нетаняху при срещите му с Путин.
След като приключили преговорите в Москва, израелските делегати отпътували за Берлин, за да се срещнат с германския канцлер Олаф Шолц. Той се присъединил към групата им и заедно се отправили към Франция, а после и към Великобритания, и САЩ. Всички тези страни са били наясно с визитата на Бенет в Москва.
„Всичките ми действия бяха координирани със САЩ, Германия и Франция“, разказа Бенет.
Подготовката за този момент е започнала два месеца по-рано, още преди войната, когато Бенет посети Путин в Сочи и двамата проведоха продължителен разговор, продължил около пет-шест часа.
Той беше „умен и наблюдателен“ и поддръжник на евреите, спомня си бившият израелски премиер за Путин.
Според Бенет решението на руския президент да не убива Зеленски по същество е билo отстъпка от целта му да денацифицира Украйна. Освен това той е бил готов да преразгледа и искането си за разоръжаване.
Бенет е успял да издейства отстъпки и от страна на Зеленски и по-конкретно – отказ от желанието му да присъедини Украйна към НАТО.
„Останах с впечатлението, че и двамата искат прекратяване на огъня“, сподели Бенет, но в крайна сметка преговорите не са спрели военните действия.
Бенет допълни, че по онова време е смятал, че постъпва правилно, посещавайки Москва в опит да посредничи за прекратяване на войната. Оттогава обаче са изминали 10 месеца и в крайна сметка не е ясно какво въздействие е оказала срещата му с Путин.
Сега ситуацията е различна, каза Бенет и добави, че е „легитимно“ новият премиер Бенямин Нетаняху да промени политиката на Израел по отношение на руско-украинската война.