„Слави Трифонов спадна, затова ГЕРБ се оказа самотен на първото място. На сметката на Слави Трифонов се записа невъзможността да съставят правителство. ГЕРБ не расте, конкуренцията му е спаднала. При ГЕРБ ще има ефект на махолото. Няма да са малко онези, които ще обърнат погледа си пак към тази партия“. Това каза пред БНР социологът Първан Симеонов.
„Тук има два подхода. Старомодният на БСП, които казват „те ни цепят“. Другият е на ДБ, които казват, че те са техни потенциални партньори. ДБ са осъзнали един от най-важните уроци на съвремието ни – бъдещето в политиката е в мрежите, а не в монолитните и йерархизирани структури. Може би ДБ силно ще пострада от появата на Кирил Петков и Асен Василев“.
По думите на социолога е приключил най-яркият етап от съществуването на ИТН.
„Те вероятно ще запазят позиции, но падането може да е свободно, защото нямат твърда основа, нямат структури. Хората могат да се влюбят в други. Не ми се вижда, че Слави Трифонов, Кирил Петков, Асен Василев са явление от онзи мащаб на Сакскобургготски и Борисов“.
Първан Симеонов поясни, че в последните седмици т. нар. партиите на статуквото отново са започнали да звучат като приемливи опции.
„Огромната грешка на протестните партии е, че надцениха революционните желания на българите. А се оказа, че българите дават сложен ребус, който трябва да се решава с диалог“.
Социологът смята, че президентът Румен Радев в момента е създал своя политическа мрежа и целият политически процес се завърта около него. „Това е шанс, но и предизвикателство. От времето на Борисов преминаваме във времето на Радев“.
В предаването „Неделя 150“ Симеонов коментира и друго изследване на „Галъп“ – по повод настроението на българите спрямо ваксинирането.
„Обществото в България се разделя на хора, които имат отношение към ваксините, и на хора, които нямат такова. Не са малко хората у нас, които имат имунитет и то от преболедуване. Около 2,5 млн. българи са прекарали вируса. Има 1,3 млн. завършили цикъла на ваксинация. Това означава, че имунитетът у нас не е малък. Групата, която казва, че няма да се ваксинират, включва млади хора и хора от по-маргинализирани слоеве, тоест онази част от обществото, която поради социална предразположеност не може да развие култура на превенция“.
По думите му социалната структура на обществото обуславя проблема – много голяма разслоеност, много голяма маргинализация, а това обикновено води до безпросветност.
„Последицата е ниското доверие във властта. Но това е последица от начина, по който живеем. Когато се живее в общество на бедност, това поражда постоянно ръмжене към системата. Когато тази система ти каже да се ваксинираш, ти ѝ казваш да си гледа работата… Колкото повече казваме на обществото, че е тъпо, толкова повече се влошава проблемът“.