Лихвите в малките банки пробиват нулевите нива
Двегодишният сняг, затрупал банковите депозити, започва да се топи. От март насам има активност от страна на някои предимно малки банки по отношение на предлаганите от тях депозити. Наблюдава се макар и слабо покачване на лихвите по срочните депозити, като отново има банки, които предлагат лихви над 1 на сто.
Макар и нулевите лихви да са все още факт за големите трезори, има банки, които предлагат депозити с годишни лихви до 1.28 процента.
Лихвите по депозити отдавна да не са особено атрактивни,
но все още има банки, които се стараят да запазят същността на тези продукти. Те предлагат относително приемливи лихви от днешна гледна точка и невисоки изисквания за минимална сума за откриване на депозита.
Проучване на „БАНКЕРЪ” показва, че при дългосрочните депозити с 3-годишен срок при определени банки има стойности по лихвата, които варират между 0.50 процента и достигат до 1,25 процента.
Разбира се, колкото по-дълъг е срока на депозита, толкова по-голяма лихва може да се получи. В предлагането на 36-месечни депозити рекордьор е Ти Би Ай банк която дава 1.28% годишно и то при минимална сума за откриване 10 лева.
Big Bank има два продукта в този времеви хоризонт – с изплащане на лихвата веднъж годишно и в края на периода като годишната лихва е 1.23%. Тук обаче откриването на депозит става със сума не по-малка от 1000 лева.
Токуда банк дава 0.5% по продукта си „Токуда класик” за депозит от поне 100 лева.
Тригодишният депозит обаче не е за всеки. Малко хора боравят с толкова дълъг времеви хоризонт, за замразяване на парите си в депозит. Все пак животът стана твърде непредсказуем и най-дългият приемлив срок зе депозита се оказа една година. При този вид спестявания с най-добра оферта е Big Bank – с лихва от 0.75 на сто при вложени 1000 лева, следвана от Ти Би Ай банк с лихва от 0.5%. От големите банки депозит с лихва над четирите нули (00.00%) предлага Пощенска банка – 0.01%.
Обяснението защо предимно малки банки предлагат такива атрактивни лихвени условия на фона на замръзналите лихви е просто – те правят опити да задържат клиентите си, а и вероятно намират добър пласмент на привлечените от тях средства. Точно обратното – големите банки преливат от ликвидност и допълнителни „разправии” с депозити на граждани и фирми не им трябват.
Да припомним, че в началото на 2021 г. няколко големи банки спряха да предлагат стандартни срочни депозити както за физически, така и за юридически лица. Други трезори продължават да имат оферти за срочни депозити, но под формата на „пари на склад“ без никаква доходност или дори с наличие на такса за съхранение на парите.
Причината за въздържане от депозитна дейност е в това, че фирмите и домакинствата акумулираха средства в банките по-бързо, отколкото се възползваха от кредити, посочват, финансови експерти. Въпреки, че през последните години голяма част от тези продукти често бяха с лихви около нулата, гражданите все още продължават да ги предпочитат най-вече заради държавната гаранция – т. е. сигурността.
БНБ вече съобщи, че в края на февруари неправителственият сектор има на депозит в банките над 103 милиарда лева, като само парите на домакинствата са повече от 67 милиарда лева. Същевременно в края на февруари кредитите за неправителствения сектор са 72.275 млрд. лв, а тези взети от домакинствата са 29,3 млрд. лева.
Годишната статистика също показва стабилност на депозитната дейност на банките.
Паричната статистика на БНБ към края на декември, която бе публикувана на 26 януари тази година отчете пореден ръст на депозитната маса в банковата система, която се задържа в размер над 100 млрд. лева. Запазва се и темпът на растеж, основно подкрепен от ръст на влоговете на финансовите предприятия. Това се случва при нулеви лихви, отрицателна доходност и растяща инфлация, което само затвърждава две широко разпространени тези. Първо, че доверието в стабилността на банковата система е достатъчно високо. И второ, че българският бизнес и домакинства не разпознават алтернативните продукти на банковия депозит.
В крайна сметка с годишни лихви по срочни депозити от 1-1.5 процента при прогнозирана двуцифрена средногодишна инфлация са капка в морето на финансовата стабилност на гражданина. Въпреки това те се привиждат като стимул за финансово неграмотните хора и за традиционалистите, за които депозитът е класика.
Затова и не е чудно, че общият обем на депозитите за последните три години нараства с 36.4 процента. Това отчита в свой анализ проф. д-р ик. н Гарабед Минасян, член на Института за икономически изследвания на БАН. Прирастът е малко по-висок за нефинансови предприятия (37%) и по-нисък за домакинства (29%).
Проф. Минасян търси обяснение на тази активност.
Здравната криза от 2020-2021 г. беше невиждана и непредвидима. Затова има трудности при оценката на въздействията от Ковид-пандемията и най-вече – на структурните изменения. Информацията не е еднопосочна. НСИ отчете спад на БВП за 2020 г. по съпоставими цени от 4.4%, но и прираст на БВП за следващата 2021 г. от 4.2%. Крайното потребление обаче продължи да бележи позитивен прираст – от 1.5% през 2020 г. до цели 7% през 2021 година.
Общо за трите години 2019-2021 г. БВП нараства в съпоставими цени с 3.6%, а номинално – с 20.7%. Сходната динамика на крайното потребление е 14.1% и 25.7%. Европейската статистическа служба Евростат отчита за България ненамаляващ БВП на човек от населението в текущи цени, а за последните три години общият прираст на показателя е 23.1%. Ето тук проф. Минасян намира разковничето да позитивните депозитни изменения.
Другото обяснение е в „кражбата на депозити” от животозастрахователите.
Това вече е новина! В активността си по отношение на застраховките е налице прецедент – на върха на тяхната пирамида е грижата към автомобила, следван от имуществото и чак след това – живота и здравето. Докато в Германия, дори и в Румъния е точно обратното.
И сега изведнъж – пандемията предизвика революционна промяна в съзнанието на българина. Животозастраховането отбелязва силен ръст през 2021 г., показват данните на Комисията за финансов надзор. Премийният приход от този вид застраховки е нараснал с 38% до 607 млн. лв., с което се възстановява не само спада от 2020 г., но и се надхвърлят и приходите от предпандемичната 2019-та.
Хората търсят алтернативи на стопяващите се спестявания в банките и влагат парите си в продукти на застрахователните компании, каквато е застраховката Живот, свързана с инвестиционен фонд, коментираха от Асоциацията на българските застрахователи.