Един от трите незаконни градежа в Ловно стопанство “Искър” отива в историята
Забележително „пробуждане“ демонстрира Върховният административен съд тази седмица. За първи път от десетилетия той доказа, че – макар и трудно – българското правосъдие прави опит да си проправи път към законността и да свали оковите на зависимостите.
Тази е посоката, в която навява мисли окончателното решение, с което върховните магистрати разпоредиха събарянето на един от трите незаконните градежа на фирмата “Био майнинг” АД, собственост на Румен Гайтански – Вълка, в Ловно стопанство “Искър“ .
За безобразията, които бяха сътворени тук, „БАНКЕРЪ“ информира читателите си още преди три години в публикацията си Арогантност и беззаконие в Ловно стопанство „Искър“.
До сегашното решение се стигна, след десетки юридически хватки за размотаване на процеса, които компанията на Гайтански успя да приложи през годините.
Всъщност – назначаването на Гайтански за чорбаджия на държавното ловно стопанство също бе огласена първо във вестник “БАНКЕРЪ“ още през декември 2013 г. в публикацията си под заглавие „Опаковаха ловно стопанство “Искър” като коледен подарък“. Тогава разказахме как министъра на земеделието в правителството на Пламен Орешарски – Димитър Греков, е подготвил
коледен подарък за милиони за Румен Гайтански.
Нещо, което стана факт на 7 януари 2014 г., когато Греков – чрез избора си на партньор “за извършване на съвместни дейности“, на практика хариза на Вълка ловното стопанство за цели 15 години.
До сегашното решение на върховните магистрати се стигна, след като “Био майнинг” обжалва заповедта на главния архитект на София за събаряне на едноетажната сграда,
хитроумно (уж) замаскирана в документацията
като аварийно възстановен навес. Същата схема бе приложена и при изграждането на хотела – на хартия дюлгерите на Вълка ремонтират работилница, на практика край водите на язовир “Искър” се пръкна хотелско бижу.
Чрез издадената през юни 2021 г. заповед главният архитект на София ( бел.ред.който също мисли дълго докато предприеме тази стъпка) постанови
премахване на изградената монолитна сграда
в местност „Авала“, яз. „Искър” на територията на ТП „Държавно ловно стопанство „Искър“. Съгласно направените констативни актове и проверки, сградата е незаконен строеж, направен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение за строеж.
Арх. Здравков нареди на частниците от “Био Майнинг” АД и на държавните чиновници от Ловно стопанство “Искър” да премахнат строежа. Именно тази заповед беше атакувана в съда.
Тук е моментът да припомним, че до съдебната сага се стигна, след като стана ясно, че фирмата на Гайтански е започнала мащабен строеж на яз. “Искър”. Прокуратурата разпореди проверка по случая на ДНСК и общината, които пък установиха куп нарушения, като липса на разрешение за строеж, инвестиционен проект, както и строителен надзор.
Разбира се, фирмата инвеститор и строител на обекта не само направи всичко възможно, за да удължи до безкрай
“размотаването” на делото между съдебните инстанции,
но дори успя да „преодолее“ успешно първата инстанция. Но сега Върховният административен съд остави в сила решението на Административен съд София – град, с което беше отхвърлена жалбата на „Био Майнинг“ срещу заповедта на главния архитект на Столична община.
Административното дело под № 8742 от 2022 г. беше образувано пред ВАС по жалби на „Био Майнинг“ АД и „Югозападно държавно предприятие“ – ДП Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Искър“ срещу решение по административно дело №2855/2022 г. на Административен съд София – град.
Сега върховните магистрати отменят частта от решението на първоинстанционния съд, с която е отхвърлена жалбата на Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Искър“ към ДП „Югозападно държавно предприятие“ срещу заповедта на главния архитект на Столична община за премахване на незаконен строеж на язовир „Искър“.
Върховният административен съд приема, че
държавното ловно стопанство „Искър“ не е юридическо лице
и не притежава правосубектност, за да бъде адресат на заповедта на главния архитект Здравко Здравков, с която на него и на дружество „Био Майнинг“ им е наредено да премахнат незаконен строеж на язовир „Искър“.
Магистратите са приели, че със заповедта законосъобразно е наредено на „Био Майнинг“ АД да премахне незаконния строеж, тъй като това дружество е извършител на строежа. Касационната инстанция
изцяло споделя мотивите на апелативната инстанция,
свързани с незаконосъобразността и нетърпимостта на строежа, предмет на заповедта.
В решението е посочено, че е бил направен прецизен анализ на събраните доказателства, за да се стигне до вярното заключение, че предмета на заповедта за премахване представлява нов строеж, за който не са налице одобрени инвестиционни проекти, липсва и издадено разрешение за строеж.
Касационната инстанция не споделя доводите в жалбата на „Био майнинг“ АД, че в изпълнение на сключен договор за съвместна дейност, дружеството е осъществило
текущ ремонт на съществуващ стар навес.
Няма никаква пречка, историческите аерозаснемания да бъдат ползвани като доказателство редом с другите събрани по делото доказателства. Тези аерозаснемания установяват както наличието на нова сграда, различна по форма и размери от съществуващия на нейно място стар навес, така и годината на изграждането й.
В подкрепа на тези изводи е и заключението на допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза, според която
без съмнение е налице изцяло нов строеж, изпълнен след 2017 година.
Липсата на инвестиционни проекти и разрешение за строеж, характеризират сградата като незаконна, а годината на изграждането й не допуска приложението на нито една от хипотезите за търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, това е записано в решението.
Дори осъществените строителни работи хипотетично да бъдат възприети като ремонт на съществуващ стар навес, същите не е възможно да бъдат квалифицирани като „текущ ремонт“ съгласно § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, тъй като са изградени/заменени конструктивни елементи – осови, носещи колони, нови стени и покривна конструкция. С оглед факта, че са изградени изцяло нови основи, поставени са нови носещи колони и е изградена нова покривна конструкция, тези строителни дейности носят белезите на основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от същия параграф, който основен ремонт е строеж съгласно легалната дефиниция на това понятие по т. 38. Като такъв не попада в изключенията по чл. 151, ал.1 от ЗУТ и в частност на т. 1 и за него се изисква издаването на строително разрешение по чл. 148, ал.1 от ЗУТ, ergo – дори да се приеме, че строежът представлява ремонт, то той е основен такъв и същият отново е незаконен.
С тези мотиви върховните съдии постановяват и окончателното си решение –
аварийно ремонтираният „навес“ да бъде съборен.
Дано това поведение на върховните съдии продължи и при следващото дело, когато ще се решава и обявяването за незаконен и на самия Ловен хотел на Вълка.
Тук е моментът да припомним, че на първата инстанция съдия Ева Пелова не само сътвори безумни мотиви в полза на Гайтански, но и направи всичко възможно да саботира касационната жалба на Столична община, така че делото въобще да не стигне до Върховния административен съд. Добре е обаче, че все пак се намериха читави юристи и казусът стигна до там…