Президентът Румен Радев наложи вето на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, с които управляващите промениха два други закона – Наказателният кодекс и Законът за автомобилните превози.
Една от промените е, че се въвежда затвор от две до пет години за извършване на “обществен превоз на пътници без разрешение, регистрация или лиценз, които се изискват по нормативен акт или акт на Европейският съюз”, както и конфискация на превозното средство. Според опозицията така на практика се въвежда забрана на споделеното пътуване.
Държавният глава не оспорва обществената опасност от нерегламентираните превози, които и понастоящем са обявени за административно нарушение. “Когато обаче едно и също деяние се определя и като престъпление, и като административно нарушение, се дублират отговорности с различна тежест, без да има яснота кой ще е приложимият ред. Преследването на „сивата икономика“ трябва да става с механизмите на правовата държава – прецизни нормативни актове, приети в предвидим и открит законодателен процес”, пише в мотивите.
В тях се отбелязва и “втория начин” по който беше приет закона с думите: “…освен прецизното съдържание на приетите правила, от първостепенно значение е и спазването на установения в Конституцията и законите ред за тяхното внасяне, обсъждане и гласуване. Това в най-голяма степен важи за разпоредби, с които се обявяват за престъпление определени деяния и дават основа за ангажиране на наказателната отговорност на гражданите”.
Радев отбелязва, че не са уточнени и критериите, по които нерегламентираният обществен превоз на пътници ще се разграничава от т.нар. споделено пътуване. Според него промените “не поставят точна граница кога едно лице може да поделя разходите си за пътуване до определено място, ползвайки се свободно от правата си върху съответното моторно превозно средство, от случаите, когато деянието съставлява административно нарушение или престъпление. Ако едни и същи действия могат да бъдат третирани като административно нарушение и като престъпление, се оставя твърде голяма свобода за преценка на правоприлагащите органи, а гражданите нямат яснота относно квалификацията на извършеното от тях деяние. И двете последици са несъвместими с изискванията на правовата държава”.
В мотивите на президента пише още, че отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, независимо от собствеността върху него, може да представлява необосновано нарушение на правото на собственост, гарантирано с Конституцията и Конвенцията за защита на правата на човека.