Повод за бързането е заявлението на президента, че няма намерение да свиква КСНС, защото нямало как да седне на една маса с “хората от записите”
В пълен фигурант предстои да се превърне президентът след промени в ключови закони, които дават квоти за назначения и различни правомощия на държавния глава. Във внесения проект за изменение на Конституцията също има текстове, предвиждащи намаляване правомощията на държавния глава. Сега идеята е парламентът драстично да ореже кадруването и разпореждането на президента в различни сфери от обществения живот като се започне от сигурността и се продължи през БНБ, КРС, СЕМ и Конституционния съд.
Вече е сформирана работна група, която разглежда няколко закона, за да промени текстове, даващи правомощия на държавния глава, научи “Труд news” от депутати на управляващата коалиция. Според тях е напълно възможно дори БСП да подкрепи промените, тъй като от социалистическата партия непрекъснато изразяват възмущение от действията на Радев, който се опитва да управлява държавата еднолично.
Депутати от ППДБ коментираха, че още в първите дни от есенната парламентарна сесия ще внесат промени в законите, като с предимство ще са тези в сферата на сигурността. Повод за бързането е заявлението на президента, че няма намерение да свиква КСНС, защото нямало как да седне на една маса с “хората от записите”. “С хората от записите и с техните ортаци от тъмните политически сенки ли да свикам КСНС? Не мисля, че това е от полза за националната сигурност”, коментира държавният глава Румен Радев от Шипка през уикенда.
От ППДБ се гневни на Радев и за кадруването в службите и МВР. Премиерът Николай Денков подчерта, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов няма доверие на главния секретар на МВР Петър Тодоров и поиска оставката му. Тодоров бе лансиран от секретаря по вътрешна политика на Радев Николай Копринков. Още от миналия – 48 парламент са готови промени в закона за НСО, за МВР, за разузнаването, които предвиждат президента да не кадрува в службите.
“На Радев трябва да се даде институционален отговор. Лично мнение е, че импийчмънт е възможен вариант, но най-вече Народното събрание трябва да преразгледа неговите правомощия,” коментира вчера депутатът от ППДБ Явор Божанков.
В Конституцията са формулирани няколко конкретните назначения, които се извършват с укази на президента (виж карето), но извън тях в чл. 98 т. 7 е посочено, че президентът може да назначава и освобождава и други държавни служители, определени със закон.
Едната категория такива служители се назначават по предложение на МС, а втората са самостоятелни назначения. По предложение на правителството, президентът издава укази за назначаване на шефовете на ДАНС, ДАР, ДАТО, военното разузнаване и на главния секретар на МВР. Според юристи, няма проблем до края на ноември тези правомощия да останат само в спомените на държавния глава.
Президентът назначава и освобождава началника на НСО след съгласуване с Министерския съвет и заместник-началниците – по предложение на началника на службата. Самостоятелно президентът назначава двама от членовете на СЕМ, един в КРС, четирима в Комисията за защита от дискриминация и трима в Управителния съвет на БНБ.
Президентът назначава и 15 членове на ЦИК по предложение на парламентарните групи. Държавният глава има квота от един представител и в Националния съвет по наркотични вещества. Има правомощие да назначи е един човек в Националния съвет за българите, живеещи извън Република България, но такъв никога не е формиран.
Акцент е сигурността
Предстоящи ремонти в законите
Закон за изменение на Закона за държавна агенция „Национална сигурност“
Още в предишния парламент от ПП и ДБ внесоха промени в този закон, които предвиждаха председателите на Държавна агенция “Национална сигурност” (ДАНС), Държавна агенция “Технически операции” (ДАТО), Служба Военно разузнаване (СВР) и на Държавна агенция “Разузнаване” (ДАР) да се назначават от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо с указ на президента.
В законопроекта се предвиждаше всяко назначение да бъде предшествано от изслушване на кандидатурите в съответната ресорна комисия в Народното събрание.
Закон за Министерство на вътрешните работи
Предвижда се главният секретар на МВР да се назначава от Министерския съвет по предложение на министър-председателя, вместо по силата на указ на президента. Това е свързано с конституционните текстове, според които Министерският съвет осъществява политиките по обществения ред и националната сигурност (чл.105, т.2) и премахва нетипичната роля на президентската институция по пряко влияние върху организацията и дейността на изпълнителната власт в лицето на МВР чрез персонални назначения на главния секретар.
Закон за Националната служба за охрана
Предвижда се Националната служба за охрана да премине към министъра на отбраната, а задължителната охрана на висши длъжностни лица да се намали до 1 година след освобождаване на поста. Запазва се възможността при необходимост да се осигури по-продължителна охрана.
С цел оптимизиране на дейността на службата, се предлага ограничаване на кръга на охраняваните лица, заемащи длъжности в общата администрация на президентството до онези случаи, в които придружават висшите длъжностни лица по време на събития, представляващи източник на повишен риск.
Закон за КСНС
В сегашния закон за КСНС е записано, че редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца. Идеята на ППДБ е в закона да се запише, че е задължително да се провеждат поне веднъж на три месеца, защото сега нормата е пожелателна.
При задължителност президентът ще трябва да свиква заседанията, а ако не го прави тогава може да се претендира, че е нарушил закона.
По Конституция
Държавният глава самостоятелно назначава 4 съдии в КС и персонала на Дондуков 2
По Конституция президентът назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили, дипломатическите ни представители в чужбина и в международни организации, председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор.
Тези три групи назначения се извършват по предложение на Министерски съвет или на Висшия съдебен съвет (ВСС).
В този смисъл има решение на Конституционния съд от 2002 г., в което е казано какво означава предложение по смисъла на чл. 98 и чл. 100 от Конституцията, т. е. че двете институции – Министерски съвет и президентът трябва да са на едно мнение за да има назначаване. Защото президентът не може да си избира измежду кого, а пък правителството или ВСС не могат сами да назначават хора на посочените позиции. Тук има едно уточнение – че дипломатическите и военните назначения се преподписват, докато на ВСС не се преподписват от министъра на правосъдието.
Останалите назначения, които президентът може да извършва според Конституцията са самостоятелни, т. е. той не се нуждае от предложения – това са назначенията в президентството и на четирима конституционни съдии (чл.147, ал.1).