Преподавателят по право на Европейския съюз в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Христо Христев вижда саботаж в работата на Европейската прокуратура у нас.
„Има публична информация, че дейността на Европейската прокуратура по отношение на България не протича особено пълноценно по причини, свързани основно с нашата страна“, коментира Христев пред БНР. Той припомни забавянето в излъчването на достатъчно делегирани европейски прокурори, които да се занимават с тези разследвания.
„От тези 9 прокурори, които излъчихме, през последните седмици стана публично достояние, че една не малка част от тях са повишавани в системата на българската прокуратура и напускат Европейската прокуратура. На мен цялата работа започва да ми прилича на организиран саботаж на работата на Европейската прокуратура в България„, допълни той.
„Когато изведнъж се повишават делегираните европейски прокурори до степен да започне да се чувства кадрова криза в тази институция в България, когато групово напускат служители, деловодители – не познавам вътрешните отношения в Европейската прокуратура, но проблемът е по-сериозен от отношенията между физическите лица X, Y и Z, които заемат едни длъжности“, каза Христо Христев.
По думите му така по естествен път може да се окаже, че не можем да изпълняваме задълженията си.
„Това не е единственият конкурс, в който хората с тясна специализация и подготовка и години наред работа в съответната материя, не участват, защото не искат да бъдат омаскарени от начина, по който се провежда антиселекция“, каза Христев.
Според него проблемът не е персонален, а „структурен, системен, институционален“. Преподавателят смята, че е „сбъркан моделът на самата прокуратура“.
Христев прогнозира, че трудностите пред работата на Европейската прокуратура в България ще продължат.
„И назначаването на нови европейски делегирани прокурори, и повишаването на вече назначени такива е в правомощията на българските институции, в частност на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет“, посочи преподавателя.
„Когато този модел е правен, не е правен с представата, че една или друга държава може в институционалното си развитие да е стигнала до там – да се намира в състояние, което доктрината обичайно нарича пленена държава. Когато имате целенасочен саботаж на работата на този орган от някакви ключови звена в съответната държава – е хипотеза, която не е предвидена в европейската уредба. Ще видим какво ще излезе от този одит. Но ако в резултат на този одит се окаже, че в България има някакви преднамерено организирани действия за блокиране на работата на Европейската прокуратура по отношение на разследванията ѝ у нас, това ще е поредният щрих от кризата на правовата държава, в която България живее от години“, коментира Христо Христев.
Той обясни, че този орган има определена функционална компетентност. Европрокуратурата е компетентна в тесен кръг престъпления, свързани със защита на финансовите интереси на ЕС.
Според Христев не е минало достатъчно време, за да се правят общи изводи как работи Европейската прокуратура спрямо България. Една от цифрите за България е 143 проведени разследвания, посочи той.
„Разследванията ѝ, свързани с България, касаят основно са претендирани престъпления по усвояването на европейски средства в България, а само 4 – предполагаеми измами с ДДС, 16 са случаите на корупция. Когато повече от тези случаи стигнат до съдебна фаза, тогава ще може да се състави по-ясна картина за работата на Европейската прокуратура“, допълни той.