Мистериозното изпадане на Делян Пеевски от листите на ДПС е най-голямата изненада на предстоящите избори. Бизнесменът прекара в парламента последните 11 години и за това време се превърна в една от най-влиятелните политически фигури в страната. Мястото му сред депутатските редици на движението изглеждаше напълно подсигурено и занапред. И сега изведнъж изчезна – без предупреждение и без обяснение.
В миналото разделите на ДПС с важни за партията хора винаги са протичали бурно. За последното десетилетие движението са разцепи на два пъти. Най-напред през 2011 г. със скандал го напусна Касим Дал – един от неговите основатели и дългогодишен заместник на Ахмед Доган. Година по-късно той основа Народна партия “Свобода и достойнство”, която дори влезе във властта чрез Реформаторския блок – един от партньорите на ГЕРБ в кабинета “Борисов 2”. Вторият случай – в края на 2015 г. Лютви Местан, който беше избран лично от Доган за водач на ДПС, беше прогонен с такава ярост, че потърси убежище в турското посолство в София. Няколко месеца по-късно Местан учреди партия ДОСТ с мощната поддръжка на Анкара и за известно време заплашваше сериозно политическите позиции на ДПС в страната.
Тези случаи показват, че
конфликтите по върховете на движението обикновено преминават с тежки трусове.
Сега обаче цари пълна тишина и спокойствие. А това подсказва, че причината за отсъствието на Пеевски сред кандидатите за депутати едва ли е разпра между него и владетеля на сараите. Всъщност същественият въпрос в случая не е какво става с Пеевски. И без това индикации, че той губи влиянието си, засега няма. Важното е какво ще се промени в ДПС, когато могъщият бизнесмен липсва в парламентарната му група. Отговорът е: нищо кой знае какво.
Всичко, което Пеевски е осигурявал на движението досега – медийна поддръжка, влияние в кръговете на съдебната власт, участие в бизнеса – той ще дава и занапред, ако остане член на партията. Няма видима причина да се случи обратното. Също така, всичко онова, което самият Пеевски получаваше от ДПС – политическа поддръжка, кадруване в държавните органи, достъп до законодателния процес, той ще взима и в бъдеще. Никой и думичка не е издумал, която да подсказва, че това ще се промени.
Всъщност цялата система, изградена от ДПС – онова, което някои опозиционни политици наричат “сарайския модел”, остава непокътната. Вярно, Пеевски ще изгуби депутатския си имунитет. Е, какво от това? Едва ли е останал човек в тази държава, който да вярва (и да се надява), че прокуратурата ще тръгне срещу него. Няма да може лично да законодателства. Какво значение има? Пеевски вкара едва 4 законопроекта в 44-то Народно събрание. А хората, които му бяха съвносители – Мустафа Карадайъ, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева – отново ще бъдат депутати. Няма причина да му откажат услугите си, ако са му необходими.
Появиха се коментари, че оттеглянето на Пеевски вероятно е свързано с опитите на движението да пооправи предизборно имиджа си. Ако него го няма, след като името му беше един от фокусите на миналогодишните антиправителствени протести, това ще направи ДПС по-приемлив политически играч, разсъждават някои.
Не, няма да се получи.
Уличните вълнения през 2020 г. бяха провокирани от две събития, съвпаднали във времето – нахлуването на прокуратурата в президентството и сблъсъците при крайморския сарай на Доган на Росенец. В дъното на всичко протестиращите видяха скрития съюз между ДПС и ГЕРБ. ДПС обаче е Доган, не е Пеевски. А къде е Доган сега? Ами, продължава безметежно да отдъхва в сараите – боянски или крайморски, и да се наслаждава на “кефлийското настроение”, в което го вкарва култът към личността му, насаден в движението. За каква промяна можем да говорим?
ДПС няма да се промени от това, че Пеевски ще остане извън парламента. Сараите ще продължат да се издигат и да хвърлят мръсната си сянка върху и без това лошата репутация на партията. Начинът, по който хората гледат на ДПС може (евентуално) да се измени, ако Доган и Пеевски официално го напуснат. Съмнително е, че Пеевски ще го направи – в България бизнесът твърде много зависи от политиката. А без Доган ДПС едва ли ще знае какво представлява – толкова много тази партия е обвързана с неговата личност.
Людмил Илиев