Две американски медии наведнъж – Ен-Би-Си и “Политико” – споделиха много подобни вътрешни информации. Разказват, че Владимир Зеленски уж докарал Вашингтон и лично Джо Байдън до кипене със своето безсрамие и черна неблагодарност. Уговорката „уж“ обаче изглежда напълно ненужна в случая, тъй като простите нрави на украинския елит са добре известни и могат да вбесят дори светец. Така че течовете на информация най-вероятно са истина.
Като цяло, според американските медии, се стигнало до там, че американският президент по време на телефонен разговор просто изкрещял на украинския си колега, когато Зеленски, в отговор на съобщението на Байдън за отпускане на милиарди долари в подкрепа на Украйна, веднага започнал да разказва от каква друга помощ се нуждае Киев. Тогава стопанинът на Белия дом с повишен тон казал на украинския президент, че трябва да „показва повече благодарност“.
Този разговор се e провел още в средата на юни, а изтичането му в момента, според наблюдатели, е пряко свързано с междинните избори в САЩ. Те ще са след седмица – и над Демократическата партия е надвиснала изборна катастрофа. Украйна е една от причините за тъжното състояние на нещата сред демократите. Американците са все по-малко загрижени за конфликта на другия край на света. Конфликт, поради който социално-икономическата ситуация в собствената им страна бързо се влошава – така или иначе, точно това казват властите в страната, обвинявайки за всички проблеми „агресивната Русия“ и лично Путин. Освен това, поради разгръщащата се геополитическа конфронтация в света, рисковете от глобална ядрена война рязко нарастват – и всичко това заради някаква забравена от бога държава в източноевропейската пустош.
Като цяло има мнение, че с вчерашните течове администрацията на Байдън се опитва да се дистанцира в очите на американското общество от ставащия откровено токсичен украински дневен ред. Вярно, има съмнения, че това е добър ход, тъй като обикновеният гражданин автоматично си задава въпроса: къде гледахте шест месеца, упорито подкрепяйки тези неблагодарни (и напълно корумпирани) копелета?
Нека обаче оставим за друг път тънкостите в работата на американските политически технолози и се обърнем към същината на темата, повдигната от американските медии.
Като цяло Ен-Би-Си и “Политико” не казаха нищо ново: представителите на Украйна отдавна демонстрират впечатляваща комбинация от арогантност, алчност, неблагодарност и откровена грубост. Съответните инциденти се отразяват редовно в европейските медии. Главната звезда тук може би е Андрий Мелник, който вече стана бивш украински посланик в Берлин, който, докато заемаше този пост, колкото и да обиждаше Германия и нейните лидери, те само се потриваха. Въпросът обаче не се ограничаваше само до европейците, Киев също редовно хапе задграничната „ръка, която храни“.
Това неизменно предизвикваше изненада в Русия, понякога преминаваща в потрес: първо, защо Западът не поставя Киев на мястото му, и второ, наистина ли Украйна не разбира, че нейните лудории в крайна сметка ще престанат да бъдат търпени и подобно поведение ще струва скъпо?
Събитията от настоящата година окончателно изясниха отговорите на тези въпроси.
Работата е там, че Западът и Украйна удариха джакпота, който здраво ги привърза един към друг.
Украйна се превърна за САЩ (и за Европа също) в най-успешния проект за промиване на мозъци в цяла страна. Успяха не само успешно да въведат необходимите насоки в украинското общество. Прозападните стремежи тук действат като „дантелени гащи“. Основното е, че в Украйна беше възможно да се култивира агресивна русофобия и в същото време да се изключи колективният инстинкт за самосъхранение. На украинското общество директно се казва, че войната срещу Русия ще продължи до последния украинец и това го устройва. В комбинация с националния характер (украинците са отлични войници), това осигури на Запада впечатляващо, може би най-доброто възможно оръжие срещу Русия. За първи път НАТО получи прокси армия, която всъщност му позволява да се я контролира изцяло. Всички предишни опити, особено в Близкия изток, завършваха много по-безславно и изискваха участието на редовни части на САЩ.
В това си качество Украйна наистина е най-ценният ресурс за Запада. Не в смисъл, че този ресурс се пази (не, той просто се изразходва без никакво съжаление), а в смисъл, че докато е наличен, организаторите и бенефициентите на текущите процеси получават значителна полза от него.
Вярно, оказа се, че този „ресурс“ има някои странични ефекти. Украйна успя да изключи инстинкта за самосъхранение, но самонадеяността, арогантността и железобетонната увереност, че всички са ѝ длъжни, останаха на мястото си.
Резултатът е налице. Ние сме свикнали да смятаме украинските власти за крайно недалновидни. И с право – очевидно има сериозни проблеми със стратегическото мислене. Но с разбиране на моментното състояние на нещата при тях всичко е наред – и Киев е абсолютно прав в оценката на сегашното му значение за Запада.
Киев разбира, че не само САЩ се нуждаят от Украйна в много специфично качество, но принципно никой не може да я замени като такава. Например, трудно е да си представим, че поляците, въпреки цялата си русофобия и великодържавни фантомни болки, биха задвижили такъв маховик на национално самоунищожение, при това, за да обслужват интересите на други. За останалите европейци изобщо няма нужда да говорим.
Така че Украйна действа доста рационално, настоятелно изисква повече облаги и ресурси за себе си, като в същото време хвърля кал по спонсорите си. И Западът е принуден да търпи – и ще търпи, докато накрая осъзнае пълния провал на антируската си политика.
Що се отнася до по-далечните перспективи, когато може да дойде разплатата за подобно поведение, остава въпросът чие бъдеще ще бъде ако не по-светло, то поне по-дълго – на Джо Байдън или на Владимир Зеленски.
Ирина Алкснис