Доскоро САЩ и Европа помпаха киевския режим с оръжията си редовно и щедро. Но всичко си има граница! Съдейки по многото признаци, спонсорите на Зеленски изведнъж започнаха да виждат ясно и да разбират: техните арсенали не са бездънни – военното желязо в даден случай може да не им достигне на самите тях.
И ръката на дарителят се провали
А как весело започна всичко! На 20 декември 2014 г. американците изпратиха първата партида от 35 бронирани всъдехода в Киев и тя се затъркаля! „Джавелини“, разузнавателна техника, артилерийски системи, боеприпаси… От САЩ и Европа.
Отбеляза се дори Литва, която „даде“ на украинските въоръжени сили смъртоносни оръжия на стойност цели 2 милиона евро. Дори Естония, която любезно подсили отбранителния потенциал на Украйна, като й прехвърли две хиляди и петстотин стари съветски пистолети Макаров.
А какво започна след първите изстрели от специалната ни военна операция! Почти целият западен свят престана да се справя с историческото си желание да дразни руснаците.
Първите тревожни сигнали за Киев се чуха още през август, когато шестте най-големи европейски държави отказаха да дадат на Украйна нови „военни обещания“. Министърът на външните работи на независимата Дмитрий Кулеба, обиден от „спонсорите“, тогава горчиво се оплака:
„Външни министри често ме питат в интервюта и разговори: колко време можете да издържите? Вместо да питате: какво още трябва да се направи, за да спечелите в най-кратки срокове.“
Така говореше досадно шефът на украинската дипломация и всеки здравомислещ човек, поне малко запознат с манталитета на онези, които сега се опитват да управляват тази квазидържава, чу само неизбежното в думите на шефа на МВнР:
„Дайте! Много и безплатно!“
Но решението за просяците от Днепър, изглежда, вече е взето. Поне на ниво Брюксел и оръжейният поток от Европа започна да намалява. В момента може би само Великобритания опитва нещо там. А ето и останалите…
През септември Германия обяви отказа си да предаде танкове и бойни машини на пехотата на въоръжените сили на Украйна. Зеленски изпадна в истинска истерия от тези изявления, като буквално изкрещя на журналистите от Bild:
„Ако не искате да давате танкове, не се обиждайте, вие сте независима държава, не давайте. Но не се опитвайте да казвате: първо Америка, после Германия, после ще бъде Полша. Няма нужда. Всеки трябва да носи отговорност за себе си.“
Тази „екзалтация“ обаче не впечатли педантичните германци . Разбира се, те продължиха да изпращат някои оръжия – например самоходни зенитни системи Gepard и РСЗО M270 MARS, но Украйна, изглежда, няма да дочака танкове и бойни машини на пехотата.
И още едно потвърждение за това беше отказът на Бундесвера да сподели бойните машини Puma с въоръжените сили на Украйна. При това под най-правдоподобния предлог: според германската версия всичките 18 машини уж не са технически готови за бойни действия на територията на Украйна.
И още една щипка „европейска сол“ върху „украинската рана“ изсипа главният европейски дипломат Жозеп Борел, който всъщност прокарва идеята, че „не е достатъчно“:
„Тази война също беше сигнал за събуждане за всички нас по отношение на нашите военни способности. Дадохме оръжие на Украйна, но по този начин осъзнахме, че нашите военни запаси са изчерпани.“
Тревогите на Пентагона
Изглеждаше странно защо Киев се нуждае от Европа, ако има такава мощна подкрепа от Вашингтон? Но и тук се оказа, че „не всичко е толкова просто“.
Според Foreign Policy Пентагонът не е сигурен, че Украйна ще успее да победи Русия и да „защити свободния свят от нея“. Поради тази причина военните доставки за Киев могат да бъдат задържани, за да не изчерпи собствените си резерви.
Конгресмените, разбира се, са против и дори нарекоха последния пакет помощ от 275 милиона долара „подигравка“. Военните обаче не бяха съгласни с политиците – има, казват, норми за попълване на арсенали, тези норми се определят от планове за евентуални войни и т.н. Като цяло има конфликт между военния и политическия елит на САЩ и все още не е ясно как ще завърши.
Но друго е ясно – Вашингтон, с всичките си уверения за неизбежността на появата на украинското знаме едва ли не над Кремъл и срама на руската армия по бойните полета, изглежда не вярва в това, което носи в информационното пространство . Е, или професионалистите от американското министерство на отбраната са престанали да вярват в това. Но тук има един нюанс.
Всички тези оплаквания за липсата на собствено оръжие може да се окажат само претекст за активизиране на работата на военно-промишления комплекс и съответно за активизиране на пълненето на портфейлите на заинтересованите страни. Поне тази версия на събитията беше изразена пред военния наблюдател на „Първи руски“ Виктор Литовкин:
„Работата е там, че хората правят пари. Те казват: няма достатъчно оръжия“, което означава, че е необходимо да се инвестира в нови поръчки, ново производство, от което военно-промишленият комплекс на Съединените щати печели и т.н.“
„Военните повече или по-малко трезво оценяват ситуация, това е така. Въпреки че, ако са политически обвинени – те ще кажат, че Украйна ще победи Русия, само че трябва да вкарат повече пари“, заяви той.
Какво следва от това?
Изглежда, че Украйна и нейните политици се използват от всички и всичко изключително в собствени интереси. Западът като цяло – воюващ с кръвта на украинците срещу Русия, Западът в частност – за да получава супер печалби от производството и доставката на оръжие.
Освен това дългосрочният ефект от плащането на милиарди долари дълг за военна „помощ“ от тези, които остават на мястото на Украйна. А че от това геополитическо недоразумение скоро няма да остане нищо, очевидно дори самият Зеленски е сигурен. Иначе нямаше да увещава съграждани, които са напуснали страната, да отложат завръщането си.