Сигурно много българи са поели захарчето за едни 700 млн. лв. на „Лукойл“ – като едва ли не дарение на компанията у нас.
Всъщност това е PR захарче на Радев към русофилската публика, благодарение на чиято безусловна подкрепа все още е президент. За да може спокойно да работи в полза на Путин под слогана за защита на националния интерес.
За какво става дума.
„Лукойл“ е една от малкото, ако не единствената руска корпорация, която засега избегна санкциите на ЕС, въпреки че нейният основател и дългогодишен шеф Алекперов попадна под тях. Засега този неин статут се крепи на официалната ѝ позиция, че е против войната и че е регистрирана в Нидерландия като холдинг и Швейцария като най-голямо търговско поделение.
На практика обаче, компанията – въпреки ширещата се заблуда, че на ниво собственост не е руска – е основен контрибутор в руския бюджет, където отиват милиарди да финансират войната на Путин.
Оцеляването на компанията изисква дълбоко преструктуриране, което е в ход. Защото санкциите чукат, а Германия вече национализира поделенията на другия руски нефтен гигант „Роснефт“. В Италия се търси купувач за рафинерията на „Лукойл“ в Сицилия, на която западните банки отказват оборотно финансиране и тя засега оцелява с кредит от самия „Лукойл“.
Втората рафинерия в Румъния също е под напрежение, заради напрегнати отношения с румънското правителство във връзка с неспазване на данъчното законодателство. А заради наличието на румънски добив на петрол, „Лукойл“ там не може да установи монопол.
Голяма част от операциите на „Лукойл“ всъщност вече са трансферирани в Дубай, въпреки твърденията, че идват в Бургас. Но Третата рафинерия в Бургас остава най-ценната, заради политическата и дори банкова подкрепа на нейните операции у нас.
В какво се състои тази подкрепа?
ЕС наложи ембарго върху покупката на транспортиран по море руски петрол, което влиза от 6 декември. България обаче извоюва дерогация за внос на руски петрол до края на 2024 г. под предлог, че ще бъде застрашена дейността на рафинерията, работните места и ще се създаде втори шок след спирането и на руския газ, което ще даде нов силен тласък на инфлацията.
Но дерогацията важи само за внос, не и за износ на продукти от руски нефт за трети страни, включително в ЕС. Ето тук идва „разсеяността“ на кабинета Радев, който в един хор твърди, че дерогацията важи и за износа и така уж облекчавали напрежението на европейските пазари. Наложи се дори изявление отново на ЕК за обхвата на дерогацията, което радевистите се правят, че не са чули.
И така идва мястото на „подаръка“ от 700 млн. лв. Преместваме си операциите със седалище Бургас – казва „Лукойл“ – което ще ви даде годишно 700 млн. в бюджета – но САМО ако продължи износът. Иначе няма как.
За да продължи износа, България трябва да влезе в конфликт с Европейската комисия. И това със сигурност ще го видим в следващите дни. Рафинерията спокойно може да работи и с неруски петрол, но тогава кой ще купува руския и кой ще финансира войната на Путин?
Заблуда е, че ще плащаме цената на руския петрол, а не цената на брент петрола по бензинстанциите. Ако въобще нещо влезе в бюджета от тази разлика – то това ще е цената на продължаване на нашия колониален статут. Затова Радев вече удължи и концесията на „Лукойл“ за Росенец – с която надали ще ни приемат скоро в Шенген.
А как се плащат 700 млн. лв. в бюджета? Те биха представлявали 10% от чистата печалба от 7 млрд. лева, която ще отиде в Русия.
Както в случая с Газпром, с опита за блокаж на интерконектора ( заради който се намеси ЕК!), с руското ядрено гориво, с руските самолети, с опита да се блокира помощта за Украйна – Служебният кабинет на Радев работи – без преувеличение – като изнесено задгранично представителство на Коминтерна, пардон Путинтерна.
Явно това Радев е учил в американската военна академия, с която се гордее.
А ние с какво да се гордеем?
*Текстът на Евгени Кънев е публикуван във Фейсбук.