Става все по-интересно.
Всички (или почти всички) вече знаят какво става с петрола. За онези, които по някакво чудо все още не знаят: започна глобалният обрат на световната икономика. Тоест, самият процес, който много умни глави повтарят от година на година, подлагайки се на ужасна смес от атаки и присмех, ароматизирани с обвинения в некомпетентност и графомания.
Защо точно от главата до краката, а не обратното? Много просто: представете си земното кълбо, на което двуногите са разпределени по цялата повърхност, като нас. Съгласете се, че някои от тях ясно стоят на краката си, докато другата част определено е с главата надолу.
Нещо повече, кълбото може да се върти произволно, но не се препоръчва, защото конструкцията ще бъде нарушена и ще престане да отразява реалността, в която всички тези нарисувани хора имат своите образци и вече далеч не едно поколение са свикнали със своето положение, като не искат да го сменят. Тоест, независимо дали го искаме или не, но във всеки даден момент от време често едновременно играем две роли, като сме собствено огледално изображение.
И сега ще дешифрираме получения образ, както се прилага към днешните събития, при които петролът и метаморфозите, които се случват с него, са само част от голям глобален процес на оживяване на системата. За да направим това, ще трябва да разгледаме някаква минала история на човечеството и да се отдръпнем от парадигмата, в която всички сме от около 1991 г., когато капитализмът всъщност триумфира на цялата Земя.
Историческа бележка: една от първите мащабни (световни) кризи на капитализма се е случила през 1857г. Последиците от нея обхващат всички страни на Европа, както и страните от Северна и Южна Америка. За година и половина от кризата във Великобритания производството в текстилната промишленост спада с 21%, корабостроенето – с 26%. Топенето на желязо във Франция намалява с 13%, в САЩ – с 20%, в Германия – с 25%. Потреблението на памук намалява във Франция с 13%, във Великобритания – с 23%, в САЩ – с 27%. Освен това Русия преживява големи кризисни сътресения. Топенето на желязо в Русия намалява със 17%, производството на памучни тъкани – с 14%, вълнени тъкани – с 11% и т.н.
По-нататък – още: кризи започват да възникват със зловеща редовност с плаващ интервал от 5-10 години, като по една и съща програма с неизвестни кодове.
През 1917 г. значителна част от човечеството желае да се измъкне от тази въртележка, като в много отношения успява, но не елиминира страничните ефекти, които през цялото време се стремят да прераснат в глобална война. Наложи се да окачи ядрен щит от двете страни. Това до голяма степен охлади горещите глави, но не спаси света от опустошителни кризи, които породиха различни версии и теории за присъщия и обективен кризисен цикъл на капитализма.
Следвоенното условно затишие се оказа също толкова заблуждаващо, колкото и мирното, то натрупа такава плетеница от противоречия, че до края на века световният интелектуален елит внезапно се събуди с усещане за предстояща и вече универсална катастрофа. Всички бяха особено впечатлени от кризата от 2008 г., след която и до днес започнаха да разчитат на борсовите индекси като основни показатели за състоянието на икономиката.
Междувременно, именно това е нещото, което наричам “да се стои нагоре с краката” или “обърнат свят”, причините авторитетно се наричат последици, а последствията се наричат причини.
Ако погледнете отблизо кризите на капитализма от 1857 г., всички те са придружени от нарастването на индексите на акциите с последващия им крах. Тоест, във виртуална финансова надстройка (където се извършват спекулативни манипулации) над реалната икономика (където се концентрират производството и търговията по преки договори, както и различни реални услуги) участват хора, които не произвеждат нищо, но все пак вършат някаква работа.
По принцип не може да се каже, че надстройката не прави нищо. Най-общо това е областта на дейност, в която има купувачи и продавачи, а предмет на договаряне са определени договори и дори с името на обекта на договаряне. Има обаче нюанси:
– договорите за 90% (условна цифра) са „хартиени“, тоест съществуват само на хартия;
– както купувачите, така и продавачите са обединени от един термин – инвеститори, тъй като в момента (понякога много пъти на ден) те лесно си сменят ролите;
– така наречените инвеститори често не само никога не са виждали предмета на договора в очите си, но повече от всичко се страхуват, че ще трябва да се изправят пред него на живо.
Ще обясня последната точка.
Задачата на инвеститора: да купува евтино и да продава скъпо, като по този начин печели от разликата и се отървава от договора (пакет от договори), след това да купува следните пакети с повече пари. На борсов сленг звучи така: познайте не само точката на влизане, но най-важното – посоката. Самите операции по купуване и продажба на „ценни книжа“ (всъщност това са виртуални линийки) могат да се извършват от самия инвеститор, но повечето правят това чрез доверени брокери, акредитирани на борсата.
Най-общо казано, най-лошият кошмар на инвеститора изглежда така: той го купува и ще се озове в края на веригата, когато търсенето на закупения пакет изчезне и остава задачата за изпълнение на договора, която освен това продължава да пада надолу цената. До това обаче не се стига и инвеститорите просто губят пари. Същото се случи и с петрола на 20 април, в резултат на което цената стана отрицателна и който не успя, той закъсня и остана длъжен на борсата.
Според информация от аукциона в Москва, на 21 април 770 инвеститори пострадаха средно с между половин до няколко милиона рубли в инвестирани фючърси за петрол (бъдещи договори за доставка). Между другото, това са средни играчи на борсите, ако не и малки, някои от които просто са загубили инвестицията си, а други дължат милион или два, които сега се обаждат от брокери и се интересуват от срока за погасяване на дълга. Всички тези истински хора попаднаха в друга парадигма на обменния сленг: „познаха входната точка, но не предположиха посоката“.
Такова високорисково и високотехнологично ИТ казино е борсовата търговия, при която инвеститорите дори не са тривиални спекуланти, а виртуални спекуланти, търгуващи с ценни книжа, които по принцип не струват нищо от реалния физически свят. В тази разработена надстройка милиони участват в света и се въртят трилиони долари. Цялото това счетоводство периодично набъбва с повишаващите се цени, а също така периодично се срива, поглъщайки средства и понякога съсипва животи.
Извадка от признанието на един от бедняците, който смята себе си за инвеститор на Московската борса и който е попаднал на петролния капан:
„На косъм бях да се самоубия. За съжаление нямам имущество да изплащам 2,1 милиона долара дълг. Ситуацията за мен е сравнима с принудителна ипотека. Не съм готов. Приходите не позволяват. И ако няма преразглеждане на условията на наддаването и остане дългът, ще загубя всичко: имущество, семейство, разбирането на роднините. Ако знаех, че минималната цена на фючърса не е нула, а може да е отрицателна, нямаше да купувам петрол. Има ли смисъл да се купува това, което няма дъно”.
По принцип описанието се бърка с обобщението, зад които има много т. нар. финансови инструменти, предназначени да черпят пари от губещите, които са огромното мнозинство. Тоест, голата същност на цялата тази хитра прахосмукачка изобщо не е декларираните цели за стремеж към открити, свободни и справедливи пазарни цени, а чрез масата участници да се изтеглят колкото се може повече пари от реалния сектор там, където те уж периодично изгарят, а всъщност просто изтичат от голямо количество малки джобове в няколко големи.
Така се формира многотрилионната надстройка, в пъти превишаваща стойността на всички земни активи и предназначена за установяване на окончателната световна диктатура на финансистите. Надстройка, станала основа на света, където се формират правила, по които ще задължава да живее цялата черна маса, която може или да стои на поточната линия или да размахва метлата.
Това е този преобърнат свят, в който хората стоят на главата, свят който съвсем не е готов да си тръгне без бой.
Александър Дубровский