Русия избягва директна конфронтация с НАТО, докато затяга контрола си върху Източна Украйна.
През изминалите две късни летни седмици се върнахме към американските военни катастрофи, така че сега е време да ви запознаем с продължаващата лудост в Украйна.
Нека започнем с последиците от смъртта на Евгений Пригожин, лидер на Групата „Вагнер“. Наемникът натрупа състояние, като отдаваше силите си под наем като оръжия, предимно в Централна Африка, а групата понесе огромни загуби в брутални и успешни боеве от къща на къща по-рано тази година в град Бахмут срещу не по-малко смелата украинска армия. В края на юни руският президент Владимир Путин призна, че Кремъл е платил на армията на Пригожин, много от чиито бойци са наети от затворите в страната, близо 1 млрд. долара между май 2022 г. и май 2023 г. В предишни коментари съм съобщавал, че въстанието, което Пригожин започна през юни, далеч не е заплаха за авторитета на Путин, за каквато западните медии постоянно го представят. За сметка на това, по традиционно руски начин, случката се превърна в повод да се отстрани един неудобен лидер-наемник
Пригожин и намалените му сили на „Вагнер“ остават в неизвестност след прекратеното въстание, а много от членовете на „Вагнер“ са включени в руската армия. Путин урежда Пригожин и това, което е останало от наемническата му сила, да бъдат прогонени в изгнание в Беларус.
Виктор Орбан, десният премиер на Унгария, който е близък до Путин, беше един от малкото западни лидери, които публично отхвърлиха значимостта на краткия бунт на Пригожин. В интервю за консервативния германски всекидневник „Билд“ Орбан заяви: „Когато бунтът е овладян за 24 часа, това е сигнал, че си силен. . . . Путин е президент на Русия, така че ако някой спекулира, че той може да се провали или да бъде заменен, той не разбира руския народ и руската структура на властта“
„Пригожин провокираше НАТО и трябваше да изчезне“, казва служителят на американското разузнаване. „Последното нещо, което Путин искаше, беше да даде на НАТО повод да отхвърли нарастващите си съмнения относно безкрайното финансиране на президента Зеленски.“
Така че, каза служителят, „Путин го направи“. Пригожин бе станал твърде опасен.
Самолетът на „Вагнер Груп“, превозващ Пригожин, е взривен малко след излитането си от Москва на 23 август. Твърди се, че заедно с Пригожин са загинали шестима негови подчинени и трима членове на екипажа. Ден по-рано самолетът е бил внезапно свален от летателната линия за непредвиден ремонт. Именно тогава, казва служителят на разузнаването, в колесната база са били поставени бомби със забавени взриватели. Бомбите са били настроени да избухнат, след като колесниците бъдат прибрани.
Официалният представител също така направи категорично възражение на последните американски и европейски доклади, според които украинската контраофанзива е започнала да постига значителен напредък в пробиването на трите нива на защита на Русия през последните няколко седмици. „Откъде репортерите получават тези неща?“, попита той. „Има истории, в които се говори за пияни руски командири, докато украинците проникват през трите линии на руската отбрана и ще могат да напреднат обратно към Мариупол.“
Пристанищният град Мариупол, на северния бряг на Азовско море, беше обсаден от руските сили през пролетта на 2022 г. и падна след три месеца ожесточени боеве. Някога град с 450 000 жители, той се възстановява като образцов руски град и беше посетен от Путин и руски телевизионни екипи през март. Той се намира в Донецка област, една от четирите провинции в Украйна, които Русия анексира през септември миналата година. Оттогава той засилва руския политически и военен контрол над региона.
„Целта на първата отбранителна линия на Русия не беше да спре украинското настъпление – каза ми служителят, – а да го забави, така че ако има украинско настъпление, руските командири да могат да вкарат резерви, за да укрепят линията. Няма доказателства, че украинските сили са преминали първата линия. Американската преса прави всичко друго, но не и честно да отразява досегашния провал на настъплението.
„Какво се случи с използването на касетъчни бомби от страна на Украйна? Не трябваше ли те да отворят вратата? А Зеленски сега твърди, че Украйна имала хиперзвукови бомби. Както винаги, така и сега той ни надува главите с глупости. Къде са инженерите и учените, които ги произвеждат? Някъде в бункера? Или в Киев? Той лъже, за да остане на поста докато може.
„Тук е ключовият въпрос – каза ми служителят. „Този вид доклади от общността на военното разузнаване отиват в Белия дом. Има и други мнения“, каза той, очевидно визирайки Централното разузнавателно управление, които не достигат до Овалния кабинет. „Какво ще се случи? Ще подкрепяме ли Украйна толкова дълго, колкото е необходимо? Това не е като да се борим с фюрера в Германия или с императора на Япония. Онзи ден бившият вицепрезидент Майк Пенс каза, че ако не защитим Зеленски в Украйна, Русия ще влезе след това в Полша. Това ли е политиката на Белия дом?“
Ако е така, казва служителят, тя няма да е печеливша. „Зеленски никога няма да си върне земята.“ Украинският лидер наскоро уволни министъра на отбраната Олексий Резников на фона на многократни обвинения в корупция. Той го замени с Рустем Умеров, член на опозиционна партия, който, като кримски татарин, ще бъде първият мюсюлманин в Украйна, заемащ висш държавен пост.
В статия на първа страница тази седмица вестник „Вашингтон пост“ определи този ход като важна стъпка в борбата с корупцията. През изминалата година Умеров беше ръководител на украинската агенция за приватизация и „получи похвали за въвеждането на мащабни одити и изчистването на предполагаемата корупция и присвояване на средства“.
Служителят на разузнаването има много по-различно мнение за новия министър на отбраната. „Новият“, каза ми той, „е още по-корумпиран. Той ръководеше продажбата на държавни имоти и натрупа състояние. Има огромна вила в Майорка.“ Умеров не фигурираше в списъка на тридесет и петте корумпирани украински служители, който директорът на ЦРУ Уилям Бърнс представи на Зеленски по време на тайна среща през януари. „Той не беше в списъка на Бърнс“, казва служителят. „Списъкът не беше телефонен указател на мошениците; само на тези, които получават военно и икономическо финансиране от САЩ.“ (Писах за срещата на Бърнс със Зеленски през април.)
Днес във Вашингтон не се говори за необходимостта от прекратяване на огъня и мирни преговори. Докато президентът Байдън търси 40 млрд. долара допълнителна помощ за Украйна от все по-съмнителния Конгрес, това, което чуваме от Пентагона и Белия дом, е, че сме в тази война толкова дълго, колкото е необходимо.
В същото време Путин, казва служителят, не мобилизира силите си въз основа на „нашите политически цели. Той води „Велика отечествена война“ и не се интересува дали проучванията на общественото мнение в Америка го виждат като поредния Адолф Хитлер“.
Източник: seymourhersh.substack.com
Превод: „Гласове“