Стефан Чайков е декларирал годишен доход от 4 556 147 лв. като член на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС)
”През юни изтече срокът за подаване на декларации в антикорупционната комисия (КПКОНПИ). От тях се разбира доходът и на хора, управляващи публичен ресурс. Една декларация се набива на очи. За миналата година Стефан Чайков е декларирал доход от 4 556 147 лв. като член на Управителния съвет на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Това прави месечна заплата от 380 хил. лв, сочи разследване на Генка Шикерова в Свободна Европа.
ПУДООС е собственост на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). “Не съм получил нито една стотинка на тази длъжност! Това е годишният ми доход от бизнеса, който имам”, каза Чайков по телефона. Според него става въпрос за грешка, за която ще внесе коригираща декларация.
В графата, където Чайков е посочил доход от над 4,5 млн. лв., се вписват доходите от декларираната публична длъжност, обясниха от КПКОНПИ. “Това са термини, утвърдени от НАП по закона за облагане доходите на физическите лица”, казаха от пресцентъра на комисията. Проверка в регистъра за предишната година показва, че Чайков отново е вписал доход от 162 684 лв. като член на УС на ПУДООС.
“Представителят на бизнеса е предложен от юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, които в устава или в учредителния си акт включват дейности, свързани с опазване на околната среда. За изпълнение на функциите си като членове на Управителния съвет на ПУДООС те не получават възнаграждение”, казаха от пресцентъра на МОСВ по повод запитване на Свободна Европа за имуществените декларации на членовете на УС на предприятието. В регистрите на КПКОНПИ има и декларация на Чайков от 2013 г. като председател на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), когато е декларирал единствено доход от 1013 лв. от друга стопанска дейност.
Друг член на управителен съвет, който шокира със заплата, е Деян Бенински. Според декларацията му пред КПКОНПИ за тази длъжност в „Северозападно държавно предприятие“ той е получавал месечно по близо 26 хил. лв. или общо 308 хил. лв. Предприятието е собственост на Министерството на земеделието и храните (МЗХ).
“Нещо бъркате. Не може да е толкова. Нямаме такива заплати”, каза директорът на предприятието Цветко Цветков. Самият Цветков e декларирал годишен доход от 150 хил. лв., като обясни сумата с обезщетения за неизползван отпуск, които е взел.
“Възнагражденията на директорите на държавните предприятия, както и на членовете на управителните съвети, се формират по реда на наредба от 2012 г., а именно: на директора – в размер на 200 % от средната брутна работна заплата на директорите на териториалните поделения; на членовете на УС – в размер на 100 % от средната брутна работна заплата на директорите на териториалните поделения”, казаха от пресцентъра на МЗХ.
„Тези доходи са от собствената ми фирма, а не от държавното предприятие. И ако се налага ще подам коригираща декларация. Брутното ми възнаграждение от предприятието за 2019 г. е общо 43 587 лв.“, каза Бенински пред Свободна Европа.
Най-висок доход за миналата година е декларирал директорът на „Североизточно държавно предприятие“ Веселин Нинов – 170 хил. лв. “Отговорността, която носим ние, е сериозна. Аз не се срамувам от доходите си. Откакто аз съм директор на предприятието, приходите нараснаха от 30 млн. лв. на 55 млн. лв. при един и същ обем добита дървесина”, каза Нинов. Според него “проблемът са ниските доходи в държавата. Ако човек има нормален доход, той няма да мисли за корупция”.
Традиционно добри за българския стандарт са заплатите на шефове в държавните енергийни дружества. Така например изпълнителният директор на “Булгартрасгаз” Владимир Малинов е получавал месечно по близо 15 хил. лв., а Константинос Караянакос – по 15 500 като член на съвета на директорите на “Ай Си Джи Би” АД.
Бившият директор на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев е бил един от най-добре платените служители през 2019 г. с общ доход от 486 хил. лв. или 40 500 лв. месечно. Заплатата на директора на Комисията за финансов надзор за 2019 г. е над 18 хил. лв.
Други добре платени публични длъжности са на директора на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов (11 600 лв.), председателя и заместник-председателя на Комисията за защита от дискриминация Ана Джумалиева (11 хил. лв.) и Баки Хюсеинов (10 300 лв.)
Декларациите за имущество са публични и достъпни на сайта на КПКОНПИ.