Надеждата на ветеранът в политиката Атанас Атанасов, че е разчистил вътрешната опозиция в ДСБ, най-вероятно ще се окаже от ден до пладне, обясняват пред „Уикенд” запознати с делата на тъмносините. През ноември м.г. от формацията беше изгонена шефката на ДСБ в столичния район „Лозенец” Елена Спасова – ярка опонентка на лидера Атанасов.
Тя дори беше кандидатка за лидерския пост в партията, но се оттегли в полза на друга известна противничка на ръководството – Цецка Бачкова. Самата Бачкова беше надеждата на вътрешната опозиция, че ще смени Атанасов. Какво обаче се случи?
На символичната дата 10 ноември Елена Спасова беше изключена от партията, а дни по-късно напусна и Бачкова. Примерът им последваха още куп знакови лица. Повечето от тях директно посочиха като причина да си тръгнат Атанас Атанасов като партиен шеф, а също и неговия приятелски кръг, които с манипулации не допускат инакомислещи да влязат в елита на партията.
Опозиционерите намекнаха, че упорството на Атанасов да стои начело на ДСБ не е просто от кариеристични амбиции, а зад него стоят дебели икономически интереси. Макар и да го предизвикват да напусне, Атанасов си прави оглушки и отказва да излезе в пенсия.
Част от изританите или напуснали доброволно тъмносини признават, че не са зарязали каузата на ДСБ и са готови да се борят с кръга узурпатори около Атанасов. Като част от кампания за неговата смяна, те се готвят да извадят любопитни факти от неговата биография.
Явно Атанасов е доста по-сложна личност, колкото изглежда – неговото минало в голямата си част продължава да стои в сянка.
Както отбелязват източниците ни, той е масово възприеман като представител на най-радикалното дясно. В същото време обаче левицата никога не го е подлагала на унищожителна критика. Атанасов като шеф на контраразузването уволнява много хора от службите, с което се гордее, но махнатите от него никога не са имали подкрепа и защита, например от БСП. Затова опонентите на Атанасов твърдят, че той май ще се окаже един от многото инструменти на сценаристите на прехода.
Любопитно е да се проследят ключови моменти от биографията му. Господинът далеч не винаги е бил политик и юрист. Роден в село Батин, той завършва техникума по корабостроене в Русе. След това се записва в полувисшия жп институт.
Става помощник-локомотивен машинист в гара Русе. Запознати казват, че още оттогава бъдещият борец срещу комунистите е много активен общественик. Това е оценено подобаващо от някогашния Отечествен фронт и с препоръка той е вкаран в рабфак. След като го изкарва, без изпит влиза директно в юридическия факултет на Софийски университет.
След това става стажант-съдия в Русе, а после е назначен за прокурор в Разград. От години се говори, че е бил много активен във възродителния процес. Негови колеги от онова време дори си спомнят, че той кандидатствал за член на БКП, но неясно защо не го приели. Това обаче му дава по-късно основание да твърди, че цял живот е бил антикомунист и демократ. Впрочем, по същия начин се развиват отношенията с БКП и на Иван Костов.
Голям принос за професионалното развитие на Атанасов има бившата му съпруга Анелия Атанасова. Като млад юрист тя е стажантка в кантората на известния столичен адвокат Йордан Сколов, който по-късно е сред елита на СДС. Като вътрешен министър той назначава Атанасов за директор на РДВР в Разград.
Там протежето на Соколов съвестно изпълнява повелята за чистка на старите комунистически кадри. През 1995 г. обаче е освободен след проверка на Инспектората на МВР. Става адвокат, но за кратко. Соколов го прави зам.-министър на МВР, а по-късно оглавява Националната служба за сигурност. Махнат е през 2002 г., но след това прави информационен център за нуждите на СДС.
Може да е и случайно съвпадение, но докато Атанасов е шеф на НСС, в Русе е задействан канал за нелегален внос на компактдискове от Украйна. Неговите организатори купуват моторен кораб „Килиец” от украинска фирма и наред с компактдисковете, прекарват контрабандно и горива по Дунав. В един момент обаче те са на прицела на НСБОП, но нищо особено не грози канала. След нареждане на контраразузнаването оперативното дело е свалено в архив.
Подобна чадъросана схема, казват, имало и на Аерогара София. Освен стоки, през този канал минавали наркотици и диаманти.
Запознати си припомнят, че в онези години набират сила и покойните контрабандисти Константин Димитров -Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора. В немилост обаче минава Николай Николов-Паскала, който дотогава е имал протекция от страна на МВР. В онези години в Самоков със семейството си живее мирно и тихо самият Сретен Йосич. Убежището му и хората от СИК, които пазят мафиота, едва ли са били тайна за НСС, но няма никаква реакция, може би защото и самият Йосич е бил образцов гражданин.
По същия начин не е известно и да е имало реакция от НСС в онези години и срещу продажбата на „Нефтохим” на Лукойл. Тя, както отчитат експертите, поставя България в пълна зависимост от руския петрол и до ден днешен. В същото време Атанасов, казват източниците ни, прави предложение да се създаде нов отдел или дори направление за работа по бившите страни от СССР. Негов съмишленик за това и първи шеф на този отдел е Иван Драшков.
Все пак да отбележим, че Атанасов е виден борец срещу „Мултигруп”, а също така гони от България и няколко руски мафиоти, все офицери от КГБ и ГРУ. Те обаче бързо след това намират начин да се върнат в София, включително и като български граждани. Единственият по-видим резултат от гоненията срещу тях е, че те изместват офисите си в Истанбул.
Един от тайните приближени на Атанасов по онова време е бизнесменът и собственик на популярната тогава компания „Унисон” Лъчезар Куклев. Известно е, че сред заниманията му е производство и разпространение на пиратски CD, а също и износът им в чужбина.
Когато ченгетата спират джипа на Куклев намират в него 5000 диска, но отвисоко е наредено да бъдат върнати на собственика. Участници в обиска са запомнили, че адвокатка на Куклев е тогавашната съпруга на ген. Наско – Анелия Атанасова. След време Лъчезар Куклев става координатор на НДСВ за Разград, нищо че в бизнеса с компактдискове е бил партньор на застреляния Емил Димитров-Макарона, а по-късно е изнесъл машините в Черна гора и Украйна.
Купува 180 квадрата апартамент с компенсаторки
Докато се подвизава на върха на МВР и бори чуждия шпионаж, Атанасов се купува с компенсаторки апартамент в блока на ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 17, място, обитавано от кръга „Монтерей”.
С този кръг официално Атанасов враждува, но в един момент делят един покрив. Жилището е от 180 квадратни метра, но като се развежда, Атанасов го оставя на Анелия.
Само да отбележим, че покупката на апартамента е направена по времето, когато шеф на дипломатическите имоти е Петър Драшков, брат на Иван Драшков.